Решение № 41 от 10.03.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Първомай, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100713 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът С. Я. Ю., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да осъди ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

************, ************, представлявано от П. Б. Д. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. З., да му заплати по банковата сметка с IBAN: ************ сумата от 275, 52 лева (двеста седемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание като възнаграждение по чл.

3, ал. 1 от сключения помежду им Договор за предоставяне на гаранция № ************ г.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор № ************ г. за паричен заем „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *******, отпуснало заем от 500, 00 лева на ищцата, която се ангажирала да му възстанови заемната сума с лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% и годишен процент на разходите от 49, 24%, или общо 543, 48 лева. Във връзка с посоченото съглашение заемателката сключила с ответното дружество Договор за предоставяне на гаранция № ************ г., съгласно чл. 3, ал. 1 от който следвало да му заплати възнаграждение от 275, 52 лева разсрочено на вноски от по 13, 12 лева. Същата счита, че е платила въпросната сума без основание, тъй като уговорката за дължимостта й е нищожна като неравноправна, както и поради накърняване на добрите 1 нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаване на тези на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Отделно, навежда, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – годишният процент на разходите от 49, 24% не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участва възнаграждението за учредяване на гаранция, която се явява задължително условие за кредитирането. Поради нищожността на заемната сделка не е произвел правен ефект и акцесорният договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4783/19.12.2024 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска като неоснователен. Сочи, че е сключил процесния договор с ищцата в качеството си на вписан в регистъра на БНБ за финансовите институции субект в рамките на предмета си на дейност по извършване на гаранционни сделки по занятие. Отбелязва, че договорът би останал действителен, дори ако заемният, който обезпечава, бъде обявен за нищожен, защото, съгласно ЗПК, и тогава потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, тоест главният дълг ще продължи да съществува.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Писмено становище вх. № 239/15.01.2025 г., депозирано от пълномощника му, поддържа исковата претенция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата Договор № ************ г. за паричен заем (л. 5 – л. 7) „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *******, от една страна като „Заемодател“, се ангажирало да предаде на ищцата в собственост сумата от 500, 00 лева. Последната, от друга страна като „Заемател“, се съгласила да я възстанови на първия и да му заплати лихва от 43, 48 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% и годишен процент на разходите от 49, 24%, или общо 543, 48 лева, на 21 равни седмични анюитетни вноски от по 25, 88 лева с падежи, подробно описани в клаузата на чл.

2.5, а съгласно тази на чл. 4 – в 3-дневен срок от датата на договорното обвързване да му предостави и едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният му осигурителен доход да е над 1 000, 00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 543, 48 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, или 3. одобрено 2 от кредитодателя дружество гарант, което извършва гаранционни сделки.

Съобразно Договор № ************ г. за предоставяне на гаранция (л. 8 – л. 10) ответното дружество в качеството си на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, се задължило по възлагане на ищеца, от друга като „Потребител”, да издаде в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД като „Бенефициер” гаранция за изпълнение на всички парични задължения на длъжника по горецитирания кредитен контракт (в т. ч. главница, договорна лихва и евентуално начислени законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари), като плати изискуемите такива при поискване от кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне на първите две обезпечения по чл. 4 от кредитната сделка в указания в текста му срок и валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства – крайния падеж на кредита или обявяването на предсрочната му изискуемост. Съобразно чл. 3, ал. 1 от гаранционния договор потребителят на свой ред приел да плаща на гаранта чрез бенефициера разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от 13, 12 лева към всяка от тях възнаграждение от 275, 52 лева, което не било включено във величината на годишния процент на разходите по кредита и което понастоящем и изцяло изплатено от задълженото лице.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 275, 52 лева като платена на основание нищожна клауза за дължимост на възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № ************ г., поради което искът му намира материалноправната си опора в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже даването на материалната ценност в изпълнение на оспорената договорна уговорка и пороците, с които обосновава недействителността й.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

3

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на възнаграждение за гарант се оспорва с конкуриращи се фактически доводи за противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, водещи до недействителност на главното правоотношение.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Бидейки сключен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесният заемен договор се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл.

143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

4

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.