Решение № 2634 от 11.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2634 гр. Варна, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110103526 по описа за 2023 година

Производството е за делба във фазата на допускане.

Образувано по искова молба вх. №21663/22.03.2023 г., подадена от А. Р. Р., ЕГН **********, гр. П. срещу И. Ж. И., ЕГН **********, гр. С., с която се иска на осн. чл.34 от ЗС да бъде извършена делба на следните съсобствени между страните недвижими имоти:

1/ Самостоятелен обект в сграда, жилище, АПАРТАМЕНТ №105, находящ се в гр. С., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, съгл. КККР одобрени със Заповед №РД-18-50/20.06.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект е от 06.03.2020г., в сграда с ид. ***, многофамилна жилищна сграда изградена в ПИ с ид. ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива 1, с площ от 79,36кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с прилежащо избено помещение No26 с площ 3,72кв.м., както и 2,296% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, при граници по кадастрална карта: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта няма, при следните квоти: 1/2 ид. ч. за А. Р. Раче в, ЕГН ********** и ½ д. ч. за И. Ж. И., ЕГН ********** и на

2/ Самостоятелен обект в сграда, жилище АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр.

В., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, съгл. КККР одобрени със Заповед №РД-18-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, в сграда с ид.

*** - жилищна, многофамилна, разположена в ПИ с ид. ***,

1 брой нива на обекта 1, предназначение жилище, апартамент с площ 64,60кв.м. състоящ се от входно антре, кухня-столова, дневна, спалня, баня-тоалет и две тераси, с прилежащо избено помещение No8 с площ 6,36кв.м., както и 5,0202% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с прилежащите му 6 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 250кв.м., съставляващо ПИ с ид. *** при квоти: ¾ ид.ч. за А. Р.

Раче в, ЕГН ********** и ¼ ид.ч. за И. Ж. И., ЕГН **********.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че страните по делото са бивши съпрузи. Сключили брак на 10.11.1975г., който бил прекратен със съдебно решение по гр. дело №6606/1984г. на СРС, 3 бр. с-в, влязло в законна сила на 02.08.1985г. От брака си имали родена дъщеря А. А. Р., ЕГН-**********, б.ж. на гр.София, починала на 03.11.2009 г. в гр.Варна, Акт за смърт №l659/06.11.2009г. на Община Варна, район Одесос. Страните са единствени наследници на покойната им дъщеря.

По време на брака си страните с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.06.1985г. придобили в режим на съпружеска имуществена общност АПАРТАМЕНТ №105, находящ се в гр. С., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, съгл. КККР одобрени със Заповед №РД-18-50/20.06.2016г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект е от 06.03.2020г., в сграда с ид. ***, многофамилна жилищна сграда изградена в ПИ с ид. ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива 1, с площ от 79,36кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с прилежащо избено помещение No26 с площ 3,72кв.м., както и 2,296% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, при граници по кадастрална карта: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта няма, при следните квоти: 1/2 ид. ч. за А. Р. Раче в, ЕГН ********** и ½ д. ч. за И. Ж. И., ЕГН **********.

С Нотариален акт №142, том XXXVIII, дело №l0820/29.07.1997г. на Варненския нотариус, ищецът закупил съвместно при равни квоти с дъщеря си А. А. Р.

АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в гр. В., съставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, съгл. КККР одобрени със Заповед №РД-18-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, в сграда с ид. *** - жилищна, многофамилна, разположена в ПИ с ид. ***, брой нива на обекта: 1, предназначение: жилище, апартамент с площ 64,60 кв.м, състоящ се от входно антре, кухня-столова, дневна, спалня, баня-тоалет и две тераси, с прилежащо избено помещение №8 с площ 6,36кв.м, както и 5,0202% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с прилежащите му 6 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 250кв.м, съставляващо ПИ с ид.

***. След смъртта на дъщеря им А. А. Р., описаният имот останал 2 съсобствен между ищеца и ответницата.

Предвид прекратяване на брака и смъртта на дъщеря им с ответницата са съсобственици на описаните недвижими имоти, които не могат доброволно да поделят.

С оглед прекратяване на съсобствеността за ищеца възниква правният интерес от предявяване на настоящия иск за делба.

Предвид че ответницата живее в гр.София в делбения имот: Апартамент №105, находящ се в гр. С., и същата го ползва самостоятелно за себе си ищецът отправя претенция с правно основание чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите на имота като ответницата да му заплаща месечно сумата 365,00 лв. до приключване на делбата.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът чрез назначения му от съда особен представител изразява становище за допустимост и частична неоснователност на предявения иск като излага следното:

Твърди, че идеалната част на ищеца от апартамент №105 е притежание само на ответницата по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Съобразно изложената от нейния съсобственик фактология, същата е владяла имота необезпокоявано „самостоятелно за себе си", считано от влизане в сила на бракоразводното решение през 1985 г. Понастоящем от този момент са изтекли почти 40 години, с което е изпълнен фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС. Ответницата е ползвала апартамента еднолично, без да се съобразява с правата на своя бивш съпруг, извличайки всички полезни свойства на вещта, включително и нейните граждански плодове, като този факт е достигнал до знанието на ищеца. И. И. е заплащала самостоятелно всички публични задължения, както и е извършвала подобрения във всички помещения на жилището. По този начин ответницата явно е демонстрирала намерението си за своене на целия обект и е превърнала държането на чуждите идеални части във владение (т. нар. от практиката „преобръщане на владението" /interversio possessionis/), ставайки едноличен негов собственик. Индивидуалните й вещни права са обективирани публично и в приетата кадастрална карта на гр. С.. В издадената за имота схема № 15-585169/31.05.2022г., тъй като, като негов собственик фигурира единствено ответницата, без данни за идеални части на трето лице.

В условията на евентуалност, твърди, че апартамент №105 е притежание само на И. И. по аргумент от чл. 21 от СК, тъй като ищецът няма никакъв принос в придобиването му и е оборена въведената с ал.3 на цитираната разпоредба презумпция. Счита, че от приложените към исковата молба документи е видно, че имотът е закупен лично от ответницата само 19 дни преди постановяване на решението на СРС, с което е прекратен десетгодишният й брак с А. Р.. Очевидно, към тази дата бракът вече е бил дълбоко разстроен, като страните най-вероятно са били и във фактическа раздяла. Към тази дата те не са споделяли общ бюджет и бащата не е 3 полагал идентични грижи за детето и в домакинството. Същевременно, в договора с Кирковски районен народен съвет от 14.06.1985г. и в издаденото от Държавна спестовна каса удостоверение е посочено, че близо 1/3 от цената е заплатена от конкретния купувач с нейни собствени средства. За остатъка е поет заем, за който ищецът не е правил каквито и да е погасителни вноски след развода. След като приносът за придобиване на вещните права фактически и финансово е единствено на ответницата, то и апартаментът се явява нейна индивидуална собственост.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице съсобственост между страните касателно визираното жилище, то същата не е при равни дялове.

Отново позовавайки се на изброените в предходния абзац две писмени доказателства, твърди, че придобиването на имота е резултат от трансформацията на лични средства на ответницата по смисъла на чл. 23 от СК, като счита, че за частта от 5285 лв. този факт е безспорен, поради което приложимост следва да намери най-малкото ал. 2 на цитираната разпоредба. В тази хипотеза делът на съпруга в съсобствеността се формира само от половината от заетата сума и то само, ако последният удостовери при условията на пълно и главно доказване изплащането й със собствени средства.

Съотношението би било 11285 (5285+6000) към 6000 ид. ч. или 65,29 % ид.ч. в полза на И. И. и 34,71% ид.ч. в полза на А. Р..

Досежно втория делбен имот, а именно апартамент №12 в гр. Варна изразява становище, че приложените към исковата молба доказателства действително навеждат на извода, че същият е съсобствен в заявеното съотношение от ¾ ид.ч. в полза на ищеца и 1/4 ид.ч. в полза на ответницата.

Намира отправеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за неоснователно, като излага, че замисълът на законодателя и предвидените от него предпоставки за постановяване на привременни мерки са идентични или най-малкото аналогични с тези, установени в чл.31, ал.2 от ЗС. Счита, че досега, а и за в бъдеще ищецът е разполагал и разполага с правната и фактическа възможност да ползва процесния имот при желание за това съобразно правата си и своите нужди. Сочи, че в бракоразводното решение №317/3.07.1985г. на СРС изрично е постановено разделно ползване на жилището с индивидуално посочени помещения за всеки от бившите съпрузи. Заявява, че няма данни достъпът на ищеца до имота да е бил отнет или възпрепятстван, поради което обективната му неупотреба се дължи изцяло на личния избор на г-н Р.. Липсата на инициатива от негова страна, както и отсъствието на някакви конкретни постъпки, навеждат на извода, че същият няма реално желание и намерение да ползва съответната част от апартамента, а единствено създава формалните изискуеми предпоставки за допълнителни финансови постъпления от бившето семейно жилище.

Позовава се на TP № 7 от 02.11.2012г. по т.д. №7/2012г. на ОСГК на ВКС, както и TP №5 от 24.06.2016Г. по т.д. №5/2014г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не се дължи обезщетение, ако съсобственикът не е изрично лишен от правото на ползване, защото 4 това се приравнява на негово нежелание за ползване. Изрично се акцентира върху отричане на възможността тези разпоредби да се превърнат в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик. При описаната фактология от ищцата не е извършено превратно упражняване на права или друг тип неправомерно поведение, за да бъде санкционирана същата с присъждане на обезщетение за другата страна.

Същевременно искането се явява недоказано и по своя размер, като оспорва същия.

На основание гореизложеното, формулира до съда следните искания:

Да допусне делба единствено на посочения в исковата молба Апартамент №12 в гр. Варна с идентификатор *** между същите съделители при квоти в съсобствеността от ¾ ид.ч. в полза на А. Р. и ¼ в полза на И. И., като отхвърли останалите претенции като неоснователни, включително и по отношение поисканите привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.

В условията на евентуалност, моли съдът да постанови извършване на делба и на Апартамент №105 в гр. С. с идентификатор ***, но при квоти от 65.29 % ид.ч. в полза на И. И. и 34,71% ид.ч. в полза на А. Р..

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение №317/10.07.1985 г. по гр.д. №6606/1984 г. на РС – София е прекратен сключения на 10.11.1975 г. между И. Ж. И.-Р.а, ЕГН ********** и А. Р. Р., ЕГН **********, граждански брак, като родителските права върху роденото от брака дете А. Р. са предоставени на майката, а ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С. се предоставя за съвместно ползване, както следва: на съпругата се предоставя за самостоятелно ползване холна стая с общо ползване на сервизни помещения и кухня с мъжа, а на мъжа се предоставя за самостоятелно ползване спалнята, а третата стая ще се ползва от детето (л.4).