Решение № 2588 от 07.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2588 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330116013 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. Д., с ЕГН: ********** против „РОТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК: 825366700, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5094, 17 лева, от които - 3821,47 лв. главница, представляваща цена по закупено, но незаплатено гориво по договор за периодични доставки на горива и 297 лв. - сбор от изтекли лихви за забава върху главниците ; 576 лв.

– арбитражна такса и разноски за депозит, както 400 лв. - адвокатски хонорар по издаден изпълнителен лист от 24.11.2010 г., издаден въз основа на Решение по арбитражно дело № 43/2010 г. от 21.09.2010 г. по описа на С ГС, въз основа на което е образувано ********* по описа на **** М.Ц.-Ц, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист от 24.11.2010г., издаден въз основа на Решение по арбитражно дело № 43/2010 от 21.09.2010г. по описа на СГС, ответникът по делото „РОТЕЛ“ ЕООД е образувал срещу ищеца изпълнително дело с № 112/2011г. по описа па **** М.Ц.-Ц., per. № *** на К****. Производството е образувано за събиране на суми в размер на 5 094.47лв. - главница, ведно с лихви и разноски. Същото е започнало на 04.02.2011г. по повод изрично подадена молба за образуване на изпълнително дело.

1

Ищецът излага, че на 11.02.2011г. от страна на частния съдебен изпълнител е изготвена и изпратена Покана за доброволно изпълнение, адресирана до длъжника и настоящ ищец по делото, а на 27.05.2011г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника, които същият е имал в пет търговски банки, което действие се явява и последното валидно поискано изпълнително действие по изпълнителното дело.

Ищецът твърди, че вземането на „РОТЕЛ“ ЕООД по изпълнителен лист от 24.11.2010г., издаден въз основа на Решение по арбитражно дело № 43/2010 от 21.09.2010г. по описа на СГС, както и правото на принудително изпълнение срещу ищеца е погасено по давност, както и че същият не дължи изпълнение по предявения за събиране пред **** М.Ц.-Ц. изпълнителен лист.

Излага се, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е 27.05.2011г., когато е наложен запор на банковите сметки на длъжника и същата е изтекла на 27.05.2016г. с изтичане на 5 - годишен период на бездействие от страна на взискателя. От друга страна, съобразявайки и задължителните постановки дадени в тълкувателно Решение № 2/2013 от 26 юни 2015г. на ОСГТК на ВКС (т.10 ) с което е обявено за изгубило сила ППВС № 3/80г., съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, то началният момент от който е започнала да тече погасителната давност за конкретното вземане, се явява датата на постановяване на Тълкувателното решение, с което е отменено Постановлението на ВС от 1980г или това е: 26.06.2015г. и е изтекла на 26.06.2020г., като през цитираният период не са били налице условия за спиране или прекъсване на погасителната давност.

Независимо обаче кой момент би се възприел от съда като краен за изтичане на давността ( дали: 27.05.2016г. или 26.06.2020г.), то и в двата случая същата е изтекла и съответно задължението е погасеното давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

Предвид изложеното, ищецът предявява исковата претенция и моли искът да бъде уважен.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника – „РОТЕЛ“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по 2 издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

От представения по делото Ипзълнителен лист от 24.11.2010г., издаден въз основа на Решение по арбитражно дело № 43/2010 г. от 21.09.2010 г. по описа на СГС се установява, че ищецът е осъден да заплати солидарно с „НИКАН 7“ ЕООД на ответника сумата от 5094, 17 лева, от които - 3821,47 лв. главница, представляваща цена по закупено, но незаплатено гориво по договор за периодични доставки на горива и 297 лв. - сбор от изтекли лихви за забава върху главниците ; 576 лв. – арбитражна такса и разноски за депозит, както 400 лв. - адвокатски хонорар.

Видно от молба на ответника до **** М.Ц.-Ц, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - Пловдив /л.1 от изпълнителното дело/, по молба на същия е образувано ********* на **** за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист.

На 11.02.2011г. от страна на частния съдебен изпълнител е изготвена и изпратена Покана за доброволно изпълнение, адресирана до длъжника и настоящ ищец по делото, а на 27.05.2011г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника /ищец в настоящото производство/, които същият е имал в търговски банки.

С Постановление от 21.01.2022г. /на л. 88 от *****/, **** М.Ц.-Ц е прекратила производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З****): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, 3 извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Настоящият състав на Районен съд – Пловдив, след като се запозна с доказателствата по делото, намира, че действително наложеният на 27.05.2011г. запор на банкови сметки на длъжника /ищец в настоящото производство/, които същият е имал в търговски банки, се явява последното валидно поискано изпълнително действие от страна на взискателя /ответник в настоящия процес/. Съдът намира, че в хода на производството не се установи наличието на юридически факти, които са довели до прекъсване на давността в период от пет години от извършване на последното изпълнително действие, поради което същото е погасено по давност.

С оглед всичко изложено предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК правно на разноски има ищецът, които според представените по делото доказателства възлизат на 203, 79 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса по сметка на Районен съд – Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК в отношенията между страните, че А. Г. Д., с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на „РОТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК: 825366700, сумата от 5094, 17 лева, от които 3821,47 лв. главница, представляваща цена по закупено, но незаплатено гориво по договор за периодични доставки на горива и 297 лв. - сбор от изтекли лихви за забава върху главниците ; 576 лв. – арбитражна такса и разноски за депозит, както 400 лв. - адвокатски хонорар по издаден изпълнителен лист от 24.11.2010 г., издаден въз основа на Решение по арбитражно дело № 43/2010 г. от 21.09.2010 г. по описа на СГС, въз основа на което е образувано ********* по описа на **** *********, с район на действие Окръжен съд – Пловдив поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „РОТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК: 825366700 на основание чл. 78, ал.

1 ГПК да заплати на А. Г. Д., с ЕГН: ********** сумата от 203, 79 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5