Решение № 159 от 25.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Велико Търново, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500984 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№137/02.07.2024г. по гр.дело№997/2023г. на РС-Павликени, съдът е: -приел за установено, че Т. Г. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Павликени бул.“Г.С.Раковски“№70 дължи на „Йеттел България”ЕАД с ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик – заедно(чрез адв.З. Й.Ц. от САК - съдебен адрес: гр.София ж.к.“Гео Милев“ ул.“Ал.Жендов“№6 ет.V), на основание чл.422 ГПК ввр. чл.79 ЗЗД: сумата 108.76лв. - главница, представляваща цена на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги, предоставени и начислени за периода: 20.08.2021г.-19.12.2021г. по Договор за мобилни услуги №625013957/09.08.2021г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до окончателното и изплащане; сумата 104.95лв. - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.08.2021г., начислени за периода: 20.08.2021г.19.01.2022г., ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до окончателното й изплащане; сумата 377.82лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело№720/2023г. на РС-Павликени; отхвърлил иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 294.16лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги; -осъдил Т. Г. М. да заплати на „Йеттел България”ЕАД, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 671.21лв. - сторени разноски в исковото производство и 337.27лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.дело№720/2023г. на РСПавликени.

1

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Йеттел България”ЕАД(чрез адв.З. Й.Ц. от САК) против Решение№137/02.07.2024г. по гр.дело№997/2023г. на РС-Павликени в частта, с която е отхвърлена претенцията на “Йеттел България“ЕАД за сумата от 294.16лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги№625013957/09.08.2021г. за мобилен номер ***. Счита решението на РС-Павликени за неправилно. Безспорно се установило възникването и съществуването на валидни консенсуални облигационни правоотношения между „Йеттел България“ЕАД и Т. Г. М. по сключения Договор за мобилни услуги№625013957/09.08.2021г. Установена била и изрична неустоечна клауза т.9 от договора, определяща условията за възникване на това задължение и с която М. се съгласила, полагайки подписа си върху договора: -в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му. като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Претенцията била 294.16лв. - сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС(по 8.32лв. всяка), а именно 24.96 лв., ведно с добавена разликата в размер на 88.69лв. между стандартната цена на Drivey 2G Car tracker device без отстъпка съгласно актуалната към 09.02.2021г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Така уговорената неустойка обезпечава възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока му – чл.92 от ЗЗД. Тя не била необосновано висока и не водела до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Освен това, не излизала извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, нито накърнявала добрите нрави. Изразява несъгласие с изводите на заповедния състав за неравноправност на процесиите клаузи за неустойки на основание чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП.

Съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договорите за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките били съгласувани и утвърдени от Комисията за зашита на потребителите, която съблюдава за спазване на правата им. посредством сключването на Спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „Йеттел България“ЕАД по гр.дело№15539/2014г. и гр.дело№16476/2014г. на СГС. Моли да бъде да отменено решението на РС-Павликени, в частта в която исковият състав необосновано и постановено в противоречие с материалния закон е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ЕАД за сумата от 294.16лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги№625013957/09.08.2021г. за мобилен номер ***., и да приемете за установено наличието на вземането на дружеството и в тази му част, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2023г. до окончателното плащане на вземането. Обжалва решението на РС-Павликени и в частта за разноските, предвид функционалната им обвързаност с размера на уважената и отхвърлената част от искането.

Въззиваемата страна Т. Г. М.(чрез особен представител адв.Л. М.Драганова-Чингарска от ВТАК и адв.С. М.Митева от ВТАК), оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Споделя изводите на първоинстанционния съд, като не ставало ясно, защо клаузата предвижда заплащане на найвисокия месечен абонамент, а не на избрания от потребителя такъв, каква част от стойността на 2 ползваните отстъпки подлежи на възстановяване. Не става ясно и какви вреди цели да репарира уговорената неустойка, тъй като нито от закон, нито от договора, може да се изведат други вреди за доставчика на мобилната услуга при предсрочно прекратяване на договора, освен пропускането на ползата(печалбата) от получаването на вече уговорените абонаментни вноски за остатъка на срока на договора, но за техния размер по делото няма данни. Самите вноски не могат да бъдат претендирани, защото била прекратена предсрочно облигационната връзка между страните по причина на едностранното изявление на оператора. Клаузата за неустойка била с предимно и основно наказателен характер, т.е. целяща да санкционира и обогати доставчика за сметка на потребителя. Въззивникът твърдял, че като доставчик упражнил правото си на предсрочно прекратяване на договора поради забава на длъжника и в полза на първия е възникнало нeустоечно обезщетение в размер на остатъчните вноски до края на срока. Касае се до едностранно изявление в случай на неизпълнение, с което първоначалните насрещни задължения се прекратяват занапред, т.е. до разваляне на договор с периодично изпълнение, макар и при договорно уредени предпоставки. Договорите създават правна връзка със силата на закон(чл.20а от ЗЗД) и тя не отпада при неизпълнение. По общо правило неизправният длъжник остава задължен в същия обем, като следва да покрие и допълнителните вреди от неизпълнението. Обезщетението при предсрочно прекратяване не била съизмеримо с неполучената от длъжника цена, а с разликата между нея и спестените разходи. Вредите биха се доближавани до цената само ако кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. Ако е така, той би могъл да предпочете запазването на договора, което не би му носило съществени нови негативи. Така формулирана неустоечната клауза е нищожна поради противоречие е добрите прави. След като потребителят се задължава да заплати необосновано висока неустойка, която не държи сметка за обема на неизпълнение на задълженията му по договора е налице уговорка, която пряко противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Клаузата не била уговорена индивидуално, а е наложена от оператора с изготвения от него типизиран договор, с оглед на което се явявала нищожна – по аргумент от чл.146 от ЗЗП.

Първоинстанционното решение на РС-Павликени в частта в която са уважени исковате на основание чл.422 ГПК ввр. чл.79 ЗЗД за: сумата 108.76лв. - главница, представляваща цена на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги, предоставени и начислени за периода:

20.08.2021г.-19.12.2021г. по Договор за мобилни услуги №625013957/09.08.2021г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до окончателното и изплащане; сумата 104.95лв. - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.08.2021г., начислени за периода: 20.08.2021г.-19.01.2022г., ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до окончателното й изплащане; сумата 377.82лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело№720/2023г. на РСПавликени, е влязло в законна сила, като необжалвано от страните по делото.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

3

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователнa.

Установява се, че между страните има сключен Договор за мобилни услуги №625013957/09.08.2021г. с предпочетен номер *** и Договор за лизинг от 09.08.2021г., съгласно които на клиента Т. Г. М., е предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy A52 5G128 GB Dual. От своя страна М. дължи месечен абонамент в размер на 23.99 лв. за първоначалния срок на договора от 24 месеца. Според съдържанието на договора промоционален месечен абонамент не е предвиден.

За периода м.август.2021г.-м.февруари.2022г. са били издадени

6бр.фактури(№7325576402/20.09.2021г. - за сумата 86.32лв., №7326848522/20.10.2021г. за сумата 47.43лв., №7328168921/20.11.2021г. за сумата 46.48лв., №7329496392/20.12.2021г. за сумата 12.49лв., №7330793978/20.01.2022г. за сумата 20.99лв.). В договора страните са се уговорили, че в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на клиента-потребител или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ-карта, по отношение на която е налице прекратяване - неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.

Предвид изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на фактурите и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси, еднократни такси и потребени услуги Т. Г. М. изпаднала в забава по отношение на оператора, което виновното неизпълнение на ликвидни и изискуеми договорни задължения, представлявало основание за едностранното предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №625013957/09.08.2021г. от страна на мобилния оператор. За момент на прекратяване на достъпа до електронната съобщителна мобилна наземна мрежа на потребителя се считало датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез този номер(т.н. двустранно спиране на номера), която в случая е 02.01.2022г. От страна на въззивника-оператор на предоставения от ответницата адрес: гр.Габрово ул.„ била изпратена последна покана за доброволно плащане от 20.12.2021г.(лист 72 от първоинстанционното производство), с която Т. Г.