Решение № 98 от 21.08.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600165 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане от осъденото лице – Б. В. Г., чрез адв.Г. М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 84/2024 г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдена присъда №1/07.02.2024г., постановена по НОХД № 84/2024г. по описа на РС – Кубрат.

В искането се поддържат основанията за възобновяване по чл.422, ал. 1 т. 5, вр. чл.348, ал. 1 т. 1 -3 от НПК. Твърди се, че инстанциите по фактите са допуснали процесуални нарушения от категорията на съществените, кредитирайки като достоверни резултатите от извършеното изследване, установило съдържание на наркотични вещества в кръвта на осъденото лице, отказ да бъдат интерпретирани други изследвания, представени от защитата и установяващи липса на каквито и да било наркотични вещества в кръвта на осъденото лице. Твърди се, че инстанциите по същество не правилно са обосновали изводите си основно на показанията на техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000", идентиф. № S/N ARJF – 0070, тъй като то било крайно ненадежно. Иска се отмяна на постановената първоинстанционна присъда и потвърждаващото я въззивно решение и прекратяване на наказателното производство срещу Б. Г.. В условията на евентуалност се иска – отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1

В съдебно заседание, упълномощеният защитник – адв. М. – АК-Русе, поддържа искането за възобновяване. С доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция (обвинителния акт бил връчен на осъденото лизе от прокрор и предубеденост на съдията-дкладчик), както и за опорочена процедура при извършването на изследването цели възобновяване на приключилото наказателно производство.

Осъденото лице Б. Г. заявява съглсие с доводите на защитата си. В последната си дума иска "приспадане" на месеци от наказанието.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на релевираните оплаквания. Изтъква, че доводите в искането по-скоро сочат необоснованост, която проверка е извън обхвата на производството по възобновяване.

Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда. За да се произнесе по искането констатира следното:

С присъда № 1 от 07.02.2024 г., постановена по НОХД № 248/2023 г. , състав на РС – Кубрат е ангажирал наказателната отговорност на Б. В. Г. за извършено деяние по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 3 месеца, при първоначален общ режим и глоба в размер на 1000лв. На основание чл.68 от НК са приведени в изпълнение наложените на осъденото лице наказания както следва: 1/ Лишаване то свобода за срок от три месеца, по влязла в сила на 10.11.2022г. присъда №5/22.10.2022г., по НОХД №167/2022г. на РС-Кубрат за извършено на 02.07.2022г. престъпление по чл.216 ал.1 НК; 2/ Лишаване от свобода за срок от шест месеца по Споразумение №27/31.05.2023г. на РС-Кубрат по НОХД №88/2023г. за извършено на 26.12.2023г. престъпление по чл.343б ал.3 пр. 1 от НК, като на основание чл.23, вр. чл.25 ал.1 НК определено общо наказание най-тежкото: Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да се изтърпи отделно. Подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

При въззивна проверка състав на ОС – Разград е отхвърлил всички оплаквания на защитата за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, свързани със събирането и анализа на доказателстата по делото, по обосноваността на фактичесите изводи и по правилното приложение на материалния закон. Затова и присъдата е била потвърдена.

Искането е процесуално допустимо, направено от легитимна страна, имаща правен интерес и в срока по чл. 421 от НПК . Актът, чието възобновяване се иска попада в обхвата на чл.419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество обаче, същото се явява неоснователно.

2

На първо място следва да се уточни, че макар доводите да са формулирани като такива, свързани с нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, то те са насочени предимно срещу доказателствената обезпеченост и приетите въз основа на нея фактически и правни изводи, т.е. относими към необосноваността. Известно е обаче, че тя не е предвидена като самостоятелно основание за касационна проверка на съдебните актове, поради което и настоящата инстанция по възобновяването разполага единствено с процесуалната възможност да провери спазването на правилата на процесуалния закон, рефлектиращо и върху правилното формиране на вътрешно убеждение у инстанциите по фактите. Този съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на районния съд при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и на окръжния при последвалата въззивна проверка. Изводите за виновността на Б. Г. се основават на свидетелските показания по делото, веществените доказателства, писмени такива. Личната версия за случилото се е била съпоставена, анализирана и аргументирано отхвърлена като недостоверна.

По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения от инстанциите по същество:

Защитата навежда оплакване за особено съществено нарушение, допуснато от РС Кубрат, тъй като обвинителния акт бил връчен на подсъдимия и защитника му по разпореждане на съдията-докладчик от прокурора. Тук следва да се подчертае, че първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“. В нормата на чл.358, ал.3 от НПК е разписан начина на връчване на обвинителния акт – именно от прокурора по разпореждане на съдията-докладчик. Затова и Варненският апелативен съд не съзира каквото и да било нарушение на правата на подсъдимото лице, осъществено чрез връчване на обвинителния акт по предписания от закона начин. От съществено значение е друго в случая – съдът, констатирайки че обвинителния акт не е достигнал до предаденото на съд лице, въпреки, че е разпоредил това да бъде сторено, той е и отложил съдебното производство, като е предоставил достатъчно време на подсъдимия да се подготви и да организира защитата си.

Другото оплакване на осъденото лице по същество се свежда до твърдението, че е налице обективно обусловена предубеденост на съдиятадокладчик, тъй като е разгледал друго наказателно дело – по думите на защитника „първото му дело за такъв наркотик“. За това "районната съдийка" трябвало да си направи отвод. Вероятно защитата счита, (макар че липсва изрично формулирано такова съждение) че съдията е встъпил в наказателния процес с предварително формирано вътрешно убеждение за виновността на 3 предаденото на съд лице.

Неоснователно е оплакването, че делото е разгледано от незаконен състав в първата инстанция. В НПК не е въведена забрана за участие в състава на съда на съдия, който се е произнесъл по друго наказателно производство, водено срещу същото лице. Основание за отвод би възникнало единствено, ако съдът е формирал предварително становище по вината и отговорността - чл.

29, ал. 2 НПК. В практиката на Съда по правата на човека е изведено разбирането, че, за да бъде основателно оплакването за наличие на предварително формирано убеждение у съдията по въпросите на вината и отговорността на подсъдимия, следва по делото да съществуват доказателства, които да обуславят такъв извод. Субективното мнение на подсъдимия или на неговата защита, че съдията е заинтересован от изхода на делото, не би могло да обуслови извод, че е възникнала хипотезата на чл. 29, ал. 2 НПК. Това е така, защото е необходимо съмнението да бъде подкрепено с доказателства, съществуващи в делото. Обстоятелството, че съдията се е произнесъл по виновността на предаденото на съд лице в друго производство, по друго обвинение, не обуславят автоматично извода, че у него е формирано предварително становище по виновността на подсъдимия, тъй като въпросите, които се обсъждат в двете производства, са различни и се базират на анализ на различни доказателства. По делото липсват доказателства, че съдията, който е произнесъл първоинстанционната присъда, е изразил предварително становище по виновността на осъденото лице Б. Г.. Напротив, първоинстанционният съд е проявил нужната процесуална активност и е охранил правата на подсъдимия – предоставил е време за организиране на ефективна защита, произнесъл се е по доказателствените искания (вкл. е уважил относимите такива), обсъдил е в мотивите си възраженията на защитата, като ясно е посочил защо ги отхвърля и въз основа на кои доказателства. По делото не се установява съдията-докладчик да е допуснал съзнателно или случайно процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия Г.. Отношенията между подсъдимия и председателя на съдебния състав са били в рамките на закона и добрия тон.

Съдията не е демонстрирал лично негативно отношение спрямо нито една от участващите в наказателното производство страни. Като председател на съдебния състав е демонстрирал добро умение да ръководи съдебното заседание по начин, който да вдъхва доверие в страните за безпристрастност.

В тази насока говори и обстоятелството, че в нито един момент подс.Г. не е поставил въпрос за отвод на съдията, разглеждал делото в продължение на два месеца в три съдебни заседания.

Затова и не би могло да се коментира основание за отвод, основан на чл.

29, ал. 2 НПК, и не може да бъде споделен довода, че делото е разгледано от 4

"незаконен състав" в първата инстанция.

На следващо място следва да се отбележи, че възраженията на защитата, свързани с доказателствената обезпеченост на обвинението по чл.343б, ал.3 НК са били поставяни на вниманието и на решаващите инстанции и са намерели своя обоснован отговор. Настоящият състав не съзира пороци при формиране на тези изводи при приетите за установени факти.

За да реализира следващата се от нормата на чл. 343б, ал. 3 НК наказателна отговорност на осъденото лице първата инстанция е подложила на внимателна проверка всички доказателства и е изложила убедителни мотиви защо приема за установена тази фактическа обстановка и въз основа на кои доказателствени материали. Всички възражения, свързани с реда за тестване на подсъдимия за наличие на наркотични вещества са били надлежно обсъдени и изводът на първата инстанция да приеме липса на съществени нарушения на Наредба № 1/2017 г. не е произволен. Сочените от защитата нарушения не са интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато насока са възраженията. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на присъда и въззивното решение. Те са били съпоставени с показанията на свидетелите и с останалите доказателства по делото, като не е останала без необходимата фактическа обосновка и връзката между тях. Съдът е изложил пространни съображения защо пороци при констатирането на управление на МПС след употреба на наркотични вещества от осъденото лице Б. Г. не са установени и резултата получен от тестването с техническото средство е коректен.

Основните критики, че използваното средство, установило и съдържанието на тетрахидроканабинол (марихуана) е негодно и съответно не може да бъде ползвано като източник на достоверна информация в наказателния процес, е неоснователно. Сред писмените материали по делото л.46, БП, се намира протокол 202350138-10000 за сервизна проверка на Drug test 5000, идент. Номер ARJF – 0070, собственост на ОД МВР Разград е било технически изправно и е годно средство за извършване на проверки на водачите на МПС.

Относимата към проблематиката НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), не съдържа изискване за използването на предпазни ръкавици при провеждането на теста, нито пък поставя някакви времеви лимити за провеждането му.