Определение № 4704 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4704 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100501661 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Неткредит“ ООД, гр.София, чрез юрк.Д.Д. срещу определение № 49086/27.11.2025 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 10512/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 38 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение.

Частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да намали присъдения адвокатски хонорар.

Ответникът по частната жалба- И.К.Д., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. М. в депозиран по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Моли съда частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение по изложени в отговора съображения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 3997/10.03.2025 г., постановено по гр.дело № 10512/2024 год. по описа на СРС, Г.О., 38 състав е прието за установено, че клаузата предвидена в чл.6 от Договор за паричен заем № 202205301058010059, сключен между И.К.Д. ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД ЕИК 201253421, предвиждащ заплащането на неустойка в размер на 342,00 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.22, вр. чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. С решението на съда е осъден ответника „Неткредит“ ООД да заплати на ищеца - И.К.Д. сумата в размер на 5,00 лева /частичен иск от общо 342,00 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от 24.02.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 50 лева разноски. С решението на съда е осъден ответника да заплати на адвокат Д. М. М. 960 лева възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за Адвокатурата.

С определение № 49086/27.11.2025 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 10512/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 38 състав, е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските. В мотивите на определението е прието следното: „ Съдът, като разгледа по същество молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските я намира за неоснователна. Съдът е определил адвокатското възнаграждение въз основа на молба на противната страна, депозирана на 18.11.2024 г. Ответникът е имал възможност да се запознае с молбата и да вземе отношение, което не е сторил, поради което следва да понесе материалните последици от процесуалното си поведение.“ Обжалваното определение е неправилно, поради следното:

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/ 2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и определение № 50015/16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила.

Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско 2 възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Константната практика на ВКС /ч.гр.дело № 83/2024 г. на І г.о., гр.дело № 5303/2023 г. на ІІІ г.о., ч.гр.дело № 2100/2024 г. на ІІ г.о., т.дело № 355/2024 г. на І т.о., ч.т.дело № 2559/2024 г. на ІІ т.о., ч.т.дело № 2450/2020 г. на ІІ т.о./, формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл.36, ал.2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др. В този смисъл след постановяване на решението на СЕС по дело С-438/22 е формираната трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно която нормата на чл.38, ал.2 от ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г., но наредбата, в частта на предвидените минимални възнаграждения, е несъответстваща на правото на Европейския съюз. Поради това тя е неприложима. При определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗА съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна без значение е дали в случая от ответника е било направено възражение по чл.78, ал.5 от 3

ГПК. Въпросът за приложението на чл.78, ал.5 от ГПК в случая е ирелевантен поради факта, че в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение не се уговаря предварително, а се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и действителния обем на предоставената безплатна правна помощ.

При съобразяване на тази практика, доводът на ответника за несъразмерност на определеното и присъдено от Софийски районен съд адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА от 960 лв. с ДДС е основателен. С оглед правната и фактическа сложност на делото, предвид обема на осъществените от пълномощника на ищеца правни действия, при съобразяване на изискването за разумно и справедливо овъзмездяване на адвокатския труд, настоящият състав счита, че възнаграждението, дължимо за осъществената безплатно правна защита на ищеца за първоинстанционното производство е в размер на 240 лв. с ДДС.

Съдът приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС./ в този смисъл е определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч.т.дело № 2559/ 2016 г. на ВКС, Т.К., ІІ т.о./. В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.дело № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и в постановените по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч.т.дело № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч.т.дело № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, 4 дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в съответствие с чл.2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента.

С оглед на което въззивният съд следва да превалутира всички суми от лева в евро.

Водим от горното, Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 49086/27.11.2025 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 10512/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 38 състав, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 от ГПК, решение № 3997 от 10.03.2025 г. по гр.дело № 10512/2024 г., по описа на СРС, Г.О., 38 състав, като намалява дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗА от „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца И.К.Д., ЕГН **********, от 490, 84 евро / представляващи превалутирани 960 лв./ до размер на сумата от 122,71 евро/ представляващи превалутирани 240 лв./.