Решение № 182 от 11.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000111 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за образуването му е изходяща от Й. К. Б., ЕГН **********, с. В, о П въззивна жалба против постановеното по т. дело № 122/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение, рег. № ********* г., с което е отхвърлен предявеният от Й. К. Б., ЕГН **********, с. В, о П иск за прекратяване на основание чл.517 , ал.4 ГПК на „П **“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С. ищецът Й. К. Б., ЕГН **********, с.В, о П, ул. „Т., № ** е о с ъ д е н да заплати на „П **“ ЕООД, ЕИК ********* Нравените от дружеството в производството разноски в размер на 500 лв.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковата претенция.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 06.08.2024 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от 1

Й. К. Б., ЕГН **********, с. В, о П искова молба насочена против „П **“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.

В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че с Постановление изх. № 2502 от 31.07.2024 г. издадено по изп. дело № 20248850400037 по описа на ЧСИ Г.С ищецът бил овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.

Във връзка с това е посочено, че *** на това дружество е длъжник по изпълнителното дело като задълженията му по същото са за сумата от 23 656, 74 лв., от които 15 530, 97 лв. публични задължения към Н. Споменато е, че размерът на същите бил посочен в постановлението и в запорното съобщение вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството.

Изразено е становище, че правото да се предяви иска следвало от факта на овластяването. В тази връзка е споменато, че самото постановление като официален документ имало нужната доказателствена сила за описаните в него обстоятелства- овластяването на взискателя, вписване на запора, връчване на съобщение по чл. 517, ал. 4 ГПК. Това и фактът, че вземането на ищеца към длъжника не било удовлетворено водело до заключението, че всички елементи от ФС обуславящи извода за допустимост и основателност на предявения иск били налице.

На база изложеното е поискано на основание чл. 517, ал. 4 ГПК прекратяване на ответното дружество.

В отговора на исковата молба то изразява становище за неоснователност на иска. В подкрепа на същото е споменато, че *** на капитала му не дължи парични суми на ищеца и че последният злоупотребява с процесуални права. В подкрепа на това се твърди, че *** длъжник по изпълнителното дело изплатил изцяло дължимата по същото сума. Посочено е и че ищецът никога не е придобивал права, които да станат причина да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. Посочено е и че се водят преговори с Н за уреждане на публичните задължения на ***. В подкрепа на тези твърдения са представени и доказателства за тяхното установяване.

Ищецът е подал допълнителна искова молба. В нея той изразява становище, че с отговора ответното дружество признава, че *** на капитала в качеството си на длъжник по изпълнителното дело не е погасило вземанията 2 на двамата взискатели по същото- ищецът по настоящия правен спор и Н.

Преповторени са и доводите, че постановлението за овластяване като официален документ установява, че ищецът има качество на взискател по изп. дело, т.е. вземане към лицето *** на ответното дружество.

Представените с отговора доказателства са оспорени като е посочено, че те материализират изявление на един от другите взискатели в изпълнението и не обвързват ищеца като такъв. Към ДИМ е приложено ново удостоверение от ЧСИ , в което се съдържат сведения за извършени до момента на издаването му действия по изпълнителното дело и предмета на същото.

ДИМ е изпратена на ответното дружество. От него в срока по ГПК е подаден документ със съдържание идентично с това на отговора на ИМ, за който в последствие е уточнено, че е погрешно подаден. Това води до извод, че отговор на ДИМ не е подаван.

С определението по чл. 347 от ГПК съдът е задължил ищеца да посочи какъв е размера на вземането му срещу *** на ответника, какъв е правопораждащия същото факт и основанието, на което е издаден ИЛ за същото.

Това е сторено с молба от 21.10.2023 г.

В нея е посочено, че ищецът е конституиран като взискател по изпълнителното дело след извършена цесия на 29.02.2024 г. С този договор му било прехвърлено цялото вземане по изпълнителен лист № 364 от 17.08.2023 г. в размер на 1050 лв., който бил издаден по гр. дело № 292/2023 г. по описа на Пз РС и в.гр. дело № 408/2023 г. по описа на Пз ОС с предмет присъдени разноски по двете дела. Споменава се и че за цесията длъжникът бил уведомен с връчването на призовката за доброволно изпълнение. С оглед на това ЧСИ конституирал ищеца като взискател по споменаваното до тук изпълнително дело. Наред с цедираното вземане е посочено, че ищецът имал и вземания за Нравените разноски по изп. дело във връзка с авансово плащане на такси в размер на 188 лв. и плащане на адв. възнаграждение в размер на 600 лв.

Споменато е, че качеството на взискател/кредитор на ищеца се установявало от представеното с молбата уточнение уведомление на ЧСИ изх.

№ 7995 от 20.06.2024 г., а размерът на вземанията му от представеното с ДИМ удостоверение № 2767 от 04.09.2024 г., в което се сочело, че дължимата сума 3 на ищеца била 4413 лв.

В молбата-уточнение е изложено и становище, че в настоящето производство няма как да бъдат обсъждани въпросите свързани с изпълнителното такова и действията по същото. Според ищеца необходимите и достатъчни предпоставки за завеждане и уважаване на иска са наличието на запор на дяловете и издадено от ЧСИ постановление за овластяване на ищеца в качеството му на взискател за завеждане на делото.

Посочено е също, че той с оглед на това, че Държавата става присъединен взискател по право е хирографарен кредитор в изпълнението. По тази причина единствената възможност да защити на интересите си и да сбере вземането си е свързана с предприемане на действия обезпечаващи събиране на всички вземания предмет на изпълнението, т.е. неговото и това на другите взискатели, вкл. и Държавата.

В хода на производството от страна на ищеца са представени нови удостоверения касаещи предмет на изп. дело и размера на вземанията на взискателите по същото. От страна на ответника пък са представени доказателства, които според него удостоверят погасяване на задължението на *** на дружеството към ищеца.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановено решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания доказателствен материал е Нравен извод за липса на доказателства, че ищецът е придобил вземането, за събиране на което има вписан запор върху дяловете на ответното дружество и че има качеството на взискател по изпълнителното дело. Той е аргументиран с липсата доказателства за извършената цесия, съобщаване на същата и такива, че постановлението за прекратяване на изп. дело по отношение на първоначалния взискател - цедент и замяната му с цесионера Й. Б. е влязло в сила.

Така е достигнато до заключението, че независимо от наличието на вписан запор върху дяловете и овластяване от страна на ЧСИ на ищеца той не разполага с материалното потестативно право да иска прекратяване на дружеството на соченото в чл. 517 от ПК основание.ГПК. По тази причина искът е бил отхвърлен.

4

Недоволен от решенето е останал ищецът и е подал жалбата станала повод за образуване на настоящето дело.

В нея се сочи, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се е достигнало до неправилни и незаконосъобразни изводи от страна на съда. В тази връзка в жалбата са преповторени Нравените в хода на първоинстанционното производство твърдения, че представените в рамките на същото официални писмени документи от ЧСИ във връзка с предмета, страните и извършените действия по изп. дело № 20248850400037 по описа на ЧСИ Г.С имат нужната доказателствена сила и установяват всички елементи от ФС обуславящи допустимостта и основателността на иска с основание чл. 517, ал. 4 от ГПК. В тази връзка е посочено, че първоинстанционният съд без никакво основание е игнорирал същите и е прел, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор на *** на ответното дружество и взискател по изп. дело.

В подкрепа на това с жалбата са представени нови писмени доказателства за установяване на горните обстоятелства, които са приети от въззивния съд в първото по делото заседание. В хода на въззивното производство са представени и издадени от ЧСИ документи за удостоверяване, че вземанията станали повод за образуването му не били погасени и на извършени от ЧСИ действия в рамките на същото.

Ответното дружество в отговора си е посочило, че решението е правилно и законосъобразно. В рамките на въззивното производство е представил доказателства за размера на задължението му към ищеца по споменато изп. дело и такива за плащане на същото.

Във връзка с пренесения пред ПАС спор с подаване на въззивната жалба е нужно да се спомене, че възможностите за предявяване и уважаване на иск за прекратяване на дружество от взискател по изпълнително дело с оглед наложен запор на дял от търговско дружество са уредени в чл. 517 от ГПК. В него е описан редът за извършване на изпълнение върху дял от търговско дружество.

В ал. 1 е посочен начина на извършване на самия запор, а в следващите две алинеи са описани действията, които следва да бъдат предприети в зависимост от това дали делът, срещу който е насочено изпълнението е на ограничено или неограничено отговорен съдружник, а в четвъртата 5 действията в случаите, при които изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството.

От съдържанието и на трите алинеи е видно, че изпълнението върху дял от търговско дружество по принудителен ред е възможно след ПРЕКРАТЯВАНЕ на дружеството от съда. То пък е възможно при наличие на описани в отделните хипотези предпоставки, като и в трите се изисква съдия изпълнителят да наложи първо запор и да ОВЛАСТИ взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Съответно в хипотезите на ал. 2 /изпълнение срещу дял на неограничено отговорен съдружник/ овластяването е предшествано от изискване да се констатира наличието на условията на чл. 96, ал.1 от ТЗ, да се връчи на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници от страна на съдия изпълнителя на изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството и изтичане на 6 месеца от това връчване.

В хипотезата на ал. 3 /изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник/ то е предхождано от изискването съдебният изпълнител да връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника /съдружника/ в дружеството и изтичане на три месеца от същото.

Правомощията на съда по същество във връзка с тези искове са в общи линии идентични. Така и в двата случая законодателят е предвидил, че условие за отхвърлянето им е удовлетворяване вземането на взискателя, като в ал. 3 е посочено и алтернативно условие - изпащане от дружеството на взискателя на припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

При липса на тези предпоставки е посочено, че съдът прекратява дружеството, което подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и е основание за започване на производство по ликвидация. Последното е нужно защото в рамките на същото е възможно определяне на ликвидационен дял при условията на чл. 271 от ТЗ и създаване на възможност за удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело в рамките на същия.

От изложеното следва извод, че искът за прекратяване подлежи на отхвърляне ако в хода на производството се установи погасяване на вземането във връзка, с което е насочено изпълнението върху съответните дружествени 6 дялове, т.е. образно казано от отпадане на нуждата за удовлетворяване на същото да се провежда ЛИКВИДАЦИЯ и определяне на ликвидационен дял на длъжника.