Решение № 3432 от 10.06.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София,10.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.МАРИНА

ГЮРОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10352 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 24802/28.01.2019г. по гр.д. № 4345 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, че „С.3”ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК

*****с адрес: *** заплащане на сумата от

983,69лв., представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин за промишлени стоки „А” и „Б” в гр. София, район Връбница, ж.к. „*****за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.; като неоснователни са отхвърлени исковете за: главница за горница над 983,69лв. до предявен размер от 1471,28лв.; за иска за сумата от 263,54лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до 23.05.2017г.; иска за сумата от 43,40лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г; иска за сумата от 9,50лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 43,40лв. за периода от 31.05.2014г. до

23.05.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 34302/2017г. на Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 41,25лв. по заповедно дело и 294,66лв. по исковото дело; ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 225лв. по исковото дело и 135лв. разноски по заповедното дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5032791/26.02.2019г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК *****в частта, в която исковете са отхвърлени за сумата от 43,40лв. за възнаграждение за дялово разпределение на енергията; сумата от 9,50лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 43,40лв. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не било оспорено по делото, че дяловото разпределение на енергията е извършено от Т.С.”ЕАД, събраните доказателства установявали, че то е извършено от Т.С.”ЕООД и доколкото дялово разпределение е извършено, то сумата се дължи. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – „С.3”ЕООД , ЕИК

*****, в предоставения срок за отговор не е изразил становище.

Третото лице помагач на страната на въззивника- ищец –Т.С.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2001465/19.01.2018г., уточнена с молба от 26.03.2018г. на Т.С.”ЕАД,

ЕИК *****с адрес: *** срещу „С.3”ЕООД

, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл.

422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 1471,28лв., представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин за промишлени стоки „А” и „Б” в гр. София, район Връбница, ж.к. „*****за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 263,54лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1471,28лв. за периода от 31.05.2014г. до 23.05.2017г.; сумата от 43,40лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г; сумата от 9,50лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 43,40лв. за периода от 31.05.2014г. до 23.05.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 34302/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота, той се ползвал за стопански нужди, но не предприел необходимите действия за сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия в него, въпреки това потребил такава в количества и на стойност, за които е предявен иска и така се обогатил да сметка на обедняването на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумата, дължал и възнаграждение за дялово разпределение на енергията на същото основание, както и лихва за забава за плащането на същото. Дяловото разпределение било извършено от Т.С.”ЕООД.

Ответникът С.3”ЕООД , ЕИК ***** е оспорил исковете. Посочил е, че не бил единствен собственик и ползвател на имота, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, не бил искал предоставянето на услугата. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *****е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 34302/2017г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. №

3039602/29.05.2017г. . е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С.3”ЕООД , ЕИК ***** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****сумата от 1514,68лв., ведно с лихва от 29.05.2017г. до изплащането й, представляващи стойност потребена топлинна енергия и възнаграждение за дяловото й разпределение в магазин за промишлени стоки „А” и „Б” в гр. София, район Връбница, ж.к. „*****за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 273,04лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до 23.05.2017г, както и съдебни разноски от 85,75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 27.07.2017г., на 02.08.2017г. длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 02.01.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 19.01.2018г.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 75/22.07.2005г., нотариално дело 252/2005г., съставен от нотариус М.воденичарски, рег. № 292 на Нот.К., носещ подписи на страните и на нотариуса, съгласно който Д.К.”ЕООД е продало на С.*” ООД магазин „А” и магазин„Б” за промишлени стоки в гр. София, район

Връбница, ж.к. „Връбница 2”, бл. 632, секция 2.

По делото са приети договор от 02.11.2000г., съгласно който етажните собственици на имоти в сграда в гр. София, ж.к.

*****са възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата срещу възнаграждение.

Прието е писмо от 25.01.2012г. на СО, район Връбница, съгласно което ж.к. Надежда 6” е идентичен с ж.к. „Връбница 2”.

Прието е писмо от 31.01.2011г. от ищеца до ответника, с което е поканено да сключи договор за доставка на топлинна енергия в имотите.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от

ДКЕВР с Решение 03.02.2014г.

По делото са приети протоколи за отчет на уредите, изравнителни сметки, съгласно които дяловото разпределение на енергията в имота и за периода е извършено от „Т.с.”ЕООД.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че топлинното счетоводство за разпределяне на енергията в имота е извършено от Т.С.„ЕООД.

Посочило е, че стойността на реално потребената енергия в имота по изравнителни сметки за периода е в размер на 1346,15лв., но от тази сума следвало да се приспаднат

362,46лв., защото тръбите за горния кръг били по 2 бр. вместо по 4 бр., както е приел топлининя счетоводител.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че при ищеца са начислени като дължими 43,40лв. за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, лихва върху тази сума за процесния период била 9,48лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част – за вземания за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за лихва за забава на плащането му:

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е собственик на процесните имоти. Приетият по делото нотариален акт установява тези му права върху имотите.

По делото не се спори, а и се установява от приетите договор от 2000г., изравнителни сметки, протокол за отчет на уредите, заключение по съдебно-техническата експертиза, че за процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата е извършено от третото лице-помагач – Т.С.”ЕООД и то по възлагане от етажните собственици на имоти в сградата срещу уговорено възнаграждение, за което е сключен договор. При така установеното съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото лице –помагач. По делото не е установено ищецът да е придобил това вземане по предвидени от закона способи. Не е установено и разместване на блага , при което ищецът да е обеднял с процесната главница за сметка на обогатяването на ответника, поради което и съдът приема че правилно районният съд е отхвърлил иска за 43,40лв. с оглед акцесорния характер на иска за обезщетение за забава, то правилно е отхвърлен и иска за сумата от 9,50лв.

По отговорността за разноски

С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият не е претендирал разноски по делото и такива не му се следват.

На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №

24802/28.01.2019г. по гр.д. № 4345 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *****.

Решението е окончателно.