Решение № 4058 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4058 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330119034 по описа за 2024 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от П. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. В., със съдебен адрес: ** против М.

Й. Т., ЕГН **********, с адрес: **, със съдебен адрес: **, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3212 лева, равностойна на 1642,27 евро представляваща обезщетение за причинени на ищеца вреди от оспорване на задължението от страна на ответника в качеството й на у. на третото задължено лице по изп. дело № ** на ** с рег. № ** на **, с район на действие ** и неизпълнение в срок по чл. 508, ал. 3 от ГПК за превеждане на запорираното със съобщение от 26.03.2019 г. до „Тити Евротранс“ ЕООД, ЕИК 201480068, дължимо от него като трето задължено лице по чл. 512 от ГПК, трудово възнаграждение на лицето З. М М., ЕГН **********, по сметката на **, както и сумата от 1493,48 лева равностойна на 763,60 евро – обезщетение за причинени на ищеца вреди, представляващи направените от него разноски по гр. д. № 6560/2020 г. по описа на РС – Пловдив, с което третото лице като работодател е осъдено да заплати на ищеца възложеното му вместо плащане вземане от 3212 лева за трудово възнаграждение на лицето З. М М., ЕГН **********, възложено с Постановление за възлагане на вземане вместо плащане от 08.11.2019 г. по изп. дело № ** на ** с рег. № ** на **, с район на действие **, ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата 13.05.2022 г., до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба и уточняваща такава от 19.12.2024 г. ищецът твърди, че ответника М. Т. е у. на третото задължено лице „Тити Евротранс“ ЕООД.

1

По запорното съобщение от 26.03.2019 г. по изп. дело № ** на ** с рег. № ** на ** същата е заявила, че не е налице основание за изпълнение на запорното съобщение. В резултат на това за ищеца са настъпили вреди в размер от 3212 лв. Твърди, че поведението на ответника е станало причина за водене на дела между страните гр. д. № 6566/2020 г. на ПРС; в. гр. д. № 3217/2021 г., по които са сторени разноски в размер от 1493,48 лв.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника М. Т., чрез адв. З., с който искът се оспорва. Отрича се наличието на причинноследствената връзка между сочените от ищеца деяния на ответника и твърдените вреди, за които търси обезщетение в претендираните размери.

Твърди се, че действията на ответника не са довели до обедняването на ищеца или до претърпяване от страна на последния, на каквито и да било вреди.

Отправя севъзражение за изтекла давност.

Предвид събраните доказателства съда намира от фактическа страна следното:

От приложеното изпълнително дело № 498/2019 г. на ** с рег. № ** и район ** е видно, че същото е образувано на 25.03.2019 г. от ищеца спрямо З.

М М. въз основа на изпълнителен лист издаден на 05.02.2019 г. по нчхд 2935/2017 г. за събиране на парично вземане в размер от 2500 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от извършено престъпление, ведно със законна лихва от 21.09.2014 г. до окончателното плащане, 3212 лв. разноски по производството пред РС-В. и 800 лв. –разноски по производството пред **.

Дългът е погасен към 02.05.2023 г. и изпълнителното дело е прекратено. В хода на същото е констатирано, че длъжника работи по в **, поради което до последния е изпратено съобщение за наложен запор на трудовото му възнаграждение. На 08.04.2019 г. от дружеството е постъпило съобщение, че З. М е техен служител и получава трудово възнаграждение в размер от 560 лв.бруто и 434,55 лв. –нето. Върху него няма притенции от други лица. На 22.04.2019 г. длъжника е заявил по изпълнителното дело, че желае от трудовото му възнаграждение да се отдържа сума от 200 лв. На 13.08.2019 г. работодателя е уведомил **, че работника е командирован в страни в ЕС за периода от 14.01.2019 г. до 12.01.2021 г. за периода м. януари-м. юли 2019 г. са му изплатени командировъчни в размер от 7776 лв. общо. По искане на взискателя от 08.11.2019 г. и след констатация от **, че работодателя не е изпълнил наложения запор, вземането на длъжника З. М. от ** за трудово възнаграждение до размера от 3212 лв. (за разноски по наказателното дело, част от общия размер на дълга от 9171,15 лв. към същата дата) му е възложено 2 вместо плащане. С влязло в сила от 13.05.2022 г. решение на ПРС по г. д.

6566/2020 г. ** е осъдено да заплати на ищеца сумата от 3212 лв. възложено на взискателя вместо плащане с постановление на ** по изпълнителното дело срещу З. М., ведно със законната лихва от 03.12.2019 г. до окончателното плащане като са присъдени и разноски от 1493,48 лв. за първоинстанционното производство и 454,84 лв. за въззивното. По молба на взискателя с постановление от 19.05.2021 г. и след констатция, че работодателя на длъжника не е изпълнил запорното съобщение, вземането на последния за трудово възнаграждение от Тити Евротранс ЕООД в общ размер от 5633,60 лв.

( включващо главница-2500 лв.; 1943,09 лв.-законна лихва от 21.09.2014 г.19.05.2022 г. ; 800 лв.-разноски за въззивна инстанция и 390,51 лв.-разноски за такси и адвокатско възнаграждение по изпълнително дело) е възложено на Т. вместо плащане. На 02.05.2023 г. от длъжника е постъпило по изпълнителното дело плащане по банков път на сума от 10092 лв. за погасяване на дълга му. На 03.05.2023 г. е издадено платежно нареждане от ** С. за нареждане на ЦКБ АД плащане към ищеца на сума от 9105,99 лв. с основание платена от З. М..

От представените документи справка от БНБ, искане и запорно съобщение (лист 80-81) от делото е видно, че за събиране на вземанията присъдени на ищеца спрямо Тити Евротранс ЕООД с решение на ПРС по по г. д. 6566/2020 г. е образувано изпълнително дело пред ** М.С. през 2022 г. , Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Ищеца притендира обезщетяване на вреди настъпили от поведение на ответницата изразяващо се в становище за липса на предпоставки за изпълнение на изпратеното до управляваното от нея търговско дружество запорно съобщение от съдебен изпълнител и допускане провеждане на съдебно производство за защита на нарушено имуществено притезателно право. Следователно по аргумент на чл. 45 от ЗЗД фактическият състав, при който възниква деликтната отговорност на Т. включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно противоправно деяние (действие или бездействие) осъществено от нея, вреда причинена на ищците, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.

Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, както и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена 3 последица от увреждането.

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ответницата е била и еу. на търговското дружество Тити Евротранс ЕООД, което към 2019 г. е било работодател на З. М. длъжник на ищеца за вземания предмет на образувано изпълнително дело, както и, че върху трудовото възнаграждение на М. е наложен запор от ** и на работодателя е изпратено запорно съобщение. Не е налице несъгласие и относно факта, че от страна на дружеството е изпратено уведомление до **, съдържащо данни за размер на възнаграждение под секвестируемия минимум, в резултат, на което не е престъпено към извършване на удръжки от изплатените на длъжника суми. Съобразно установените данни от приложеното изпълнително дело съдът намира, че от страна на длъжностно лице в търговското дружество е отправено питане към ** за основанието за извършване на удръжки от полагащи се за изплащане суми различни от договореното основно трудово възнаграждение, като в последствие е предоставена и справка за изплатени суми за командировка. Това от своя страна не съставлява отказ за изпълнение на запорното съобщение и не обуславя извършване на деяние от физическо лице, в частност у.я на дружеството, което да бъде квалифицирано като правонарушение, тъй като закона не вменява на него лично изпълнение на запорното съобщение, а на работодателя, който в процесния случай се явява търговското дружество. По тази причина и съобразно разпоредбата на чл. 510 от ГПК вземането на З. М. е възложено на П. Т. за събиране от Тити Евротранс ЕООД и в последствие именно то е осъдено да заплати дължимата сума за главница, притендирана като имуществена вреда и в настоящето производство. За пълнота следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД за вредите възникнали от действия или бездействия на служители на юридически лица е предвидена обективна отговорност за самите юридически лица. Това изключва пасивната легитимация на работниците и служителите спрямо трети лица за претърпените от тях вреди от действия или бездействия на работодателя или представлявания съобразно разпоредбите на ТЗ. Тези аргументи следва да се отнесат и към причината за провеждане на съдебното производство, в резултат на което е присъдено вземането за главница и разноски. Формирания извод налага становище за липса на първата предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата, което се явява достатъчно основание 4 за отхвърляне на притенциите.

За пълнота следва да се отбележи, че в случая не е доказано да се настъпили вреди за ищеца, тъй като по делото се установява, че всички вземания са удовлетворени чрез плащане, а и сторените разноски по проведеното исково производство са присъдени и за тях той се е снабдил с изпълнителен лист и е пристъпил към принудителното им събиране.

Притендирането на тези суми отново на различно основание - като имуществени вреди и от друго лице, каквото се явява ответницата, води до дублиране на придобитото право от ищеца по решението на наказателния съд срещу З. М. и в частност ще доведе до неоснователно разместване на имуществени блага между него и трети лица за това правоотношение.

Водим от горното съдът намира, неоснователни и следва да се отхвърлят. че предявените искове са

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.

На ответницата се дължат сторените такива в размер от 424,37 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. В., със съдебен адрес: ** против М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: **, със съдебен адрес: **, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1642,27 евро (хиляда шестстотин четиридесет и две евро и 27 евро цента) представляваща обезщетение за причинени на ищеца вреди от оспорване на задължението от страна на ответника в качеството й на у. на третото задължено лице по изп. дело № ** на ** с рег. № ** на **, с район на действие ** и неизпълнение в срок по чл. 508, ал. 3 от ГПК за превеждане на запорираното със съобщение от 26.03.2019 г. до „Тити Евротранс“ ЕООД, ЕИК 201480068, дължимо от него като трето задължено лице по чл. 512 от ГПК, трудово възнаграждение на лицето З. М М., ЕГН **********, по сметката на **, както и сумата от 763,60 евро(седемстотин шестдесет и три евро и 60 евро цента) – обезщетение за причинени на ищеца вреди, представляващи направените от него разноски по гр. д. № 6560/2020 г. по описа на РС – 5

Пловдив, с което третото лице като работодател е осъдено да заплати на ищеца възложеното му вместо плащане вземане от 3212 лева за трудово възнаграждение на лицето З. М М., ЕГН **********, възложено с Постановление за възлагане на вземане вместо плащане от 08.11.2019 г. по изп. дело № ** на ** с рег. № ** на **, с район на действие **, ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата 13.05.2022 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. В., със съдебен адрес: ** да заплати на М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: **, със съдебен адрес: ** сумата от 424,37 евро (четиристотин двадесет и четири евро и 37 евро цента) за разноски за производството.