Решение № 368 от 18.11.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Костинброд, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100111 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищец – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК*****, с адрес на управление гр. С., представлявано от Р. И. М.- Т., чрез адвокат М. Н., срещу ответника Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К.

Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответника му дължи: Сумата от 1567,43 лева - непогасена главница и сумата от 226,42 лева - договорна лихва, посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 20241850101023 по описа на Районен съд Костинброд, дължими по Договор за стоков кредит с номер 5387236 от 26.12.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски по частно гр. дело № 20241850101023 по описа на Районен съд Костинброд - държавна такса в размер на 35,88 лева, и 240 лева платено адвокатско възнаграждение.

Претендира разноски по настоящото производство в размер на заплатената ДТ в размер на 76.82 лева. Представя списък.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Иска гледане на делото в негово отсъствие. От страна на ищеца са представени само писмени доказателства, което не са оспорени.

Твърди се в ИМ, че на 26.12.2022 г. ответникът е сключил договор за стоков кредит № 5387236 с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съгласно който му е отпуснат стоков 1 кредит в размер на 1 679.99 лева за финансиране на покупка на мобилен телефон, както и сумата от 266.11 лева за застрахователна премия, като от Димитър Д. е поето задължение да върне получения кредит на 36 месечни вноски, всяка в размер на 73.42 лева с първа вноска на 07.02.2023 г. и последна на 07.01.2026 г.

Твърди се отпускане на кредита при лихва от 21.10% и ГПР от 23.27%.

Твърди се отпускане на кредита чрез финансиране на покупка от Е. И. ООД, както и неизпълнение от ответника в размер на сумата от 1 567.43 лева – главница и договорна лихва в размер на 226.42 лева.

Твърди се придобиване на правата по договора от ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 11.06.2024 г. между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като изпратеното уведомление за цесията, което е връчено на адреса на ответника на негов роднина.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника Н. Д. Д. подава отговор чрез адвокат Ю. Г., с който оспорва предявените искове.

Твърди неспазване на изискването за обявяване на предсрочна изискуемост.

Твърди нищожност на договора за стоков кредит поради противоречие на закона и заобикалянето му – не е ясен и разбираем, поради представянето му в табличен вид и липса на информация за задължения и възможни негативни последици.

Твърди посочване на ГПР без взетите допускания, както и че не е отразена в тази величина застраховката, поради което твърди неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Твърди неравноправие на клаузи – правото по чл. 13/6 от ОУ за правото да се прехвърлят правата по договора на трето лице.

Иска отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Не се явява и упълномощения представител.

Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 1023/2024 г. по описа на КРС /приложено към настоящето производство/, е издадена заповед за изпълнение № 494 от 25.11.2024 г., като след връчване и постъпване на възражение в срок са дадени указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В срока по чл. по чл. 415, ал. 4 е предявена настоящата искова молба.

Посочената заповед за изпълнение включва следните суми: Сумата от 1 567.43 лева, представляваща главница; Сумата от 226.42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.12.2022 г. до 23.10.2024 г.; Законна лихва от подаване на заявлението – 20.11.2024 г., до изплащане на вземането; Сумата от 275.88 /лева, представляваща обезщетение за направени разноски по делото, в това число сумата от 35.88 лева за заплатената държавна такса и сумата от 240 лева за адвокатско възнаграждение.

2

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявените претенции частично.

На 26.12.2022 г., ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил договор за стоков кредит № 5387236 с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Отпусната му е заемна сума от 1 679.99 лева за финансиране на покупка на мобилен телефон. Договорено е връщане на сумата на тридесет и шест месечни вноски, всичките в размер на 73.42 лева, в която сума се включва плащане по главница, а така също и договорно възнаграждение – договорна лихва. Договорено е първа вноска на 07.02.2023 г. и последна на 07.01.2026 г., като заемната сума е в общ размер на 1 946.10 лева, в която освен посочената сума за купуване на мобилен телефон е включена и сумата от 266.11 лева, представляваща застрахователна премия по застраховка, сключена с „Кардиф Животозастраховане Клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане Клон България“ КЧТ.

Сумата за застраховка е добавена към заемната сума. Според погасителния съотношението общ размер на заемната сума и общата дължима сума от 2 643.12 лева, договорната лихва е в размер на 697,02 лева.

Договорен е лихвен процент 21.10% и ГПР от 23.27%.

По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни разходи при неизпълнение, както и такси по тарифа на кредитодателя.

Налице са договор и ОУ на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като в договора са описани заемна сума, застраховка по сума и вид, обща заемна сума, обща дължима сума, брой и размер на вноските, лихвените проценти, както и вноските по дати с разбивка на погасявани оставащи суми при всяка вноска.

В договора за кредит, както и в приложения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е посочен размер на ГПР, но не и взетите предвид допускания при определянето му. В същата насока няма и еднозначна информация дали застрахователната премия е включена/отчетена при изчислението на ГПР.

Договорено е заемната сума за стоката да бъде преведена на търговеца, докато застраховката да бъде заплатена изцяло на посочените застрахователи.

Налице е фактура за стоката, на която е налице подпис на ответника, което дава основание на съда да счита, че договора е породил действие с предаване на мобилния телефон на ответника.

Налице е договор за цесия от 11.06.2024 г., ведно с приложение № 1 към него, съгласно които правата по договора за стоков кредит, сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са прехвърлени в полза на ищеца.

Налице са отделни уведомления – за извършената цесия, както и за предсрочна изискуемост на вземанията по договора, като тези изявления са на ищеца и са отправени до ответника. Получени са на 07.10.2024 г. по поща, което се удостоверява от представената 3 обратна разписка.

Налице е застрахователен сертификат за сключване на застраховка „Защита Макс“ с посочените застрахователи, както и ОУ, в които са описани условията по застраховката.

Посочена е цената на стоката, пожелана от ответника, без да е посочена застрахователната премия, а само процентни компоненти, които я формират.

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, правата по който са придобити от ищеца, но самият писмен договор е недействителен, предвид следното.

Основателно е възражението на ответника за недействителност на договора поради липса в договора, ОУ или формуляра на изрично посочване на допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по начинът, определен в приложението на ЗПК. Налице е само посочване на ГПР в съответните проценти, но липсват посочените допускания, което е необходимо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според съда това довежда до състояние на липсващ ГПР, след като при обозначаването му с съответния процент не е посочено какво е взето предвид при изчислението му.

Освен това не става ясно дали застрахователната премия е включена при изчисление на ГПР, а след като това е факт, известен още при сключване на договора еднозначно е определено в съдебната практика, че това е вид разход по кредита и следва да бъде взет предвид при изчисленията, след като още в стандартния формуляр е предвидено сключването на застраховка с посочване на общата дължима сума, включваща и застрахователната премия, без в този формуляр, имащ значение на предложение за условия по договора за кредит, да е посочена сумата за покупка на стоката.

Изложеното дава основание на съда да счита, че на основание чл. 22 , вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договора за кредит е недействителен, както и договора за застраховка, за който може само да се посочи, че включва крайно неблагоприятни условия, покриващи основно рисковете за кредитодателя.

С този извод и предвид разпоредбата на ЗПК, определяща, че се дължи само чистата сума по кредита съдът намира, че следва да отчете плащанията до момента и да уважи иска само в частта, в която не е изпълнено задължението за връщане на главницата в размер на 1 679.99 лева.

Съобразно претенцията за главница и договорна лихва съдът намира, че са погасени вноски от 1 до 8, включително, всички в размер на 73.42 лева, което дава основание за извод, че до момента, от страна на ответника е заплатена обща сума от 587,36 лева, съответно оставащата дължима част от главница е в размер на сумата от 1 092,63 лева, в какъвто размер следва да се уважи претенцията за главница, а се отхвърли за разликата над тази сума до пълния размер от 1 567.43 лева, както и се отхвърли изцяло претенцията за договорна лихва. За дължимата главница се дължи и лихва от подаване на заявлението – 20.11.2024 г. до окончателното плащане.

4

Предвид изхода от делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от 1 092.63 лева в съотношение с общата претендирана сума от 1 793.85 лева.

Разноските в заповедното производство за в размер на 35.88 лева за ДТ и сумата от 240 лева за адвокатско възнаграждение, докато в исковото се претендира само сумата от 76.82 лева за заплатената ДТ. Общите разноски по двете производства е в размер на 352,70 лева.

Съразмерно с уважената част следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 214,83 лева.

В полза на ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на искане в такава насока.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОТВЕТНИКА - Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К. ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление гр. С., представлявано от Р. И. М.- Т., СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 1 092.63 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит с номер 5387236 от 26.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 494 от 25.11.2024 г. по ч. гр. д. № 1023/2024 г. по описа на РС Костинброд,

КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за установяване дължимост на главница за разликата над сумата от 1 092.63 лева до пълния размер на тази претенция от 1 567.43 лева, както и изцяло за установяване дължимост на сумата от 226.42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.12.2022 г. до 23.10.2024 г.

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА - Н. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕОС

Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 214,83 лева за направени разноски по ч. гр. д. № 1023/2024 г. по описа на РС Костинброд и в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок, от получаване на съобщението, че е изготвено пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се изпрати на страните, чрез упълномощените представители.