Решение № 103 от 15.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000502445 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1938/11.03.2020г., постановено по гр.д. № 13053/2018г., по описа на СГС, ГО, 13 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати в полза на А. И. Н. сумата в размер на 5400 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 12.11.2017г. в гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2018г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 5400 лв. до сумата от 50 000 лв., като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „М. и Д.“сумата от 600 лв. на основание чл. 38 от ЗА, а по сметка на СГС сумата от 216 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

По компенсация А. И. Н., е осъдена да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 сумата от 445 лв. разноски по делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ищец А. И. Н. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, 1 за разликата над сумата от 5400 лв. до сумата от 50 000 лв., и моли съда да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително претьрпеннте и доказани вреди и обезщетението няма как да изпълни своята основна функция, а именно да компенсира всички вреди от настъпилото събитие в тяхната цялост. Изтъква факта, че справедливият размер би бил 50 000 лв., тъй като се касае за множество травматични увреждания, които по своя медико-биологичен характер са следните: множество повърхностни травми на главата; контузия на главата; комоцио церебри (мозъчно сътресение); хематом в лицево-челюстната област на горната устна; подвижност на централните и латералните резци и фрактура на горен резец.

Посредством представената по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице д-р П. по приетата комплексна СМАТЕ, се установява безспорно, че от получените вследствие на процесното ПТП увреждания, ищцата е изпитала множество болки и страдания. Вследствие на ицидента е бил затруднен нормалният начин на живот на А. Н., поради невъзмножността й да се храни и да говори нормално. Ищцата дълго време е изпитвала болки в лицево-челюстната област, което е възпрепядствало нормалното хранене на същата и е довело до срив на имунната й система, както и до намаляване на телесното й тегло. Съгласно свидетелските показания на разпитания в о.с.з. от 14.11.2019г. св.З. Н. се установява, че болките и страданията на ищцата са били силни и интензивни, като е било изключително трудно възстановяването й след катастрофата. Поради разклащането на горните шест зъба на ищцата е била поставена силиконова шина, въпреки това при допир на зъбите с език, тя е изпитвала изключителни болки и неудобство. Непрекъстано е употребявала болкоуспокояващи. Болката в лицево-челюстната област е продължила за период от една година, след изтичането на който е премахната и шината. Въпреки диагнозите на лекарите, че при отстраняването на шината зъбите ще се стабилизират и болките ще изчезнат, това не се случва. Ищцата отново е започнала да посещава лекари и стоматолози, тъй като разклащането на зъбите и болките не са изчезнали. Последвало е отстраняване на всички горни зъби и поставяне на протеза, вследствие на което получила срив на имунната система, отслабнала значително, поради невъзможността й да се храни.

Твърди, че към настоящия момент физическото и здравословно й състояние не е възстановено изцяло. Същата, макар и да се е завърнала към нормалния си начин на живот, все още изпитва болка и дискомфорт при хранене, тъй като лечението и естетическото възстановяване на зъбите, не е приключило.

На второ място посочва, че претърпеният пътен инцидент се е отразил изключително негативно на нейната психиката. Дълго време след настъпването на произшествието, изпитвала силен стрес и страх, вследствие на изживяния инцидент. Същата се е чувствала тревожна и изнервена. И към настоящия момент ищцата избягва да пътува с кола. Твърди, че още с исковата молба, е поискала допускане на съдебно-психиатрична/съдебно психологична експертиза за установяване и доказване на обстоятелството, че процесното ПТП се е отразило негативно не само върху физическото й здраве, но и върху психическото.

СГС е отказал назначаването на поисканата експертиза. В о.с.з. от 14.11.2019 г. повторно е 2 заявено това доказателствено искане за допускане назначаването на СПЕ, но СГС отново не е допуснал такава. Доколкото посттравматичното стресово разстройство възниква като закъснял отговор на стресогенно събитие или ситуация, както и с оглед прецизното му установяване, счита, че на основание чл.266 ал. 3 ГПК следва да бъде допусната и назначена Съдебно-психологическа или Съдебно-психиатрична експертиза за установяване на влошеното психическо здраве на ищцата, посредством клиничен/личен преглед от специалист в тази област- психиатър или психолог.

На трето място счита, че неправилно СГС е приел, че е налице съпричиняване на вредоносен резултат от страна на ищцата. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, според които в процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътника в л.а., тъй като същата не е била с поставен предпазен колан, като определя съпричиняването в размер на 70%. Счита размерът на определното съпричиняване, поради неупотребата на обезопасителен колан за изключително завишен, и моли съда да определи по-нисък размер на съпричиняване, който да кореспондира както със събраните доказателства по делото, така и с принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, която определя не повече от 30 % съпричиняване, поради неупотреба на предпазен колан. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на съдебното производство не са представени никакви медицински документи, които да обосновават нуждата от изготвянето на съдебно-психологична или съдебно-психиатрична експертиза. Няма данни за диагностицирано състояние, душевно разстройство, психическо или психиатрично заболяване, което да налага вещо лице- експерт в областта- да направи заключение. Счита, че за преценката за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, не са необходими специални знания съгласно разпоредбата на чл.195 ГПК, които да обуславят нуждата от назначаване на вещо лице. Отделно от това, за изясняване на интензитета на претърпените болки и страдания в съдебното дирене са събрани други доказателства- разпит на свидетели. В този смисъл не е допуснато процесуално нарушение, тъй като делото не е останало неизяснено от фактическа страна.

Твърдения от ищцовата страна за посттравматично стресово разстройство се излагат за първи път във въззивната жалба.

По отношение на размера на вредите - жалбоподателката твърди, че при ПТП е получила множество травматични увреждания, от които е изпитвала силни болки и страдания. Следва да се има предвид обаче, че травматичните увреждания не са тежки по своя морфологичен характер. Видно от представените документи от административнонаказателната преписка нито в протокола за ПТП №1663107/12.11.2017г., нито в двете декларации от двамата водачи на МПС не е отбелязано пострадало лице. Водачите дори са написали, че няма пострадали от произшествието. В този смисъл, може да се направи извод, че травматичните увреждания са леки по степен. Същото се потвърждава и от приетата 3 комплексна СМАТЕ. Във връзка с оплакването, че е следвало да се определи по-висок размер на обезщетението, във въззивната жалба ищцата твърди, че основание за това са свидетелските показания на св.Н. по отношение на изпитаните от нея болки и страдания.

Трябва да се вземе предвид, че свидетелят е съпруг на ищцата и неговите свидетелски показания по правило подлежат на оценка съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК.

Неправилни намира и твърденията, че размерът на съпричиняването се определя спрямо неправомерното поведение на лицето, като за неупотребата на колан е следвало да се определи съпричиняване в размер на 30%, а не на 70%. В конкретния случай по делото е установено от приетата комплексна СМАТЕ, че ищцата е пътувала без предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Установено е пълно и главно от заключението на тримата експерти по комплексната СМАТЕ, че тя е била без поставен предпазен колан и именно това обстоятелство е предпоставка за настъпване на определените като вид и морфологичен характер, телесни травми. В случай, че е използвала предпазен колан, то травми като констатираните не биха възникнали изобщо, а и най-вероятно не биха възникнали никакви травми за ищцата предвид ниската скорост на двата автомобила, съответно - не биха се проявили нематериални вреди като заявените по основанието на претенциите. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата А. И. Н. твърди, че на 12.11.2017г. е претърпяла ПТП, в качеството й на пътник в л.а., вследствие на противоправното поведение на водача на л.а.„Крайслер“, с per.

№ ******** В. С. И., за който автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество. Твърди, че в следствие на ПТП-то е получила множество повърхностни травми на главата, контузия на главата, комоцио церебри (мозъчно сътресение), хематом в лицево-челюстната област на горната устна, подвижност на централните и латералните резци и фрактура на горен резец, а също, че настъпването на тези травми е в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП. Претендира ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 12.11.2017 г. в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със законните последици-разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а.„Крайслер Круизер“, с per. № ********, изразяващи се в неспазване на пътен знак Б1, в резултат на което е отнел предимството лекотоварния автомобил „Ивеко“. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП, като твърди, че е пътувала в превозното средство без поставен предпазен колан. В тази връзка сочи, че травмите на ищцата - предвид тяхното анатомично разположение /в ляво на лицето/ и с оглед на мястото, на което е седяла в автомобила са възникнали в резултат от директен контакт с части и детайли от вътрешния интериор на МПС, което е било възможно именно 4 поради липсата на поставен колан, като травмите са възникнали изключително по причина от нейно собствено поведение и са резултат от самоувреждане. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 12.11.2017г., около 12:00 часа на кръстовището образувано от бул. „Рожен” и ул. „Фрезия” в гр. София е настъпило ПТП между л.а.„Крайслер Круизер " с per. № ******** и лекотоварен автомобил „Ивеко“ с per.№ *******, при което е пострадала ищцата - пътник на предна дясна седалка в л.а.