Присъда № 57 от 14.04.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 57 от 14.04.2026 година, постановена по НОХД № 397/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият У. М. /W.M./, роден на **********г. в гр. ***, Ислямско емирство Афганистан, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 20.05.2024 година, в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Ж. Г. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на У.

М..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Ж. Г. заявява, че въз основа на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови спрямо подзащитният й присъда, с която той да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание под минималния предвиден размер, предвид смекчаващите вината обстоятелства.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

Подсъдимият У. М. /W.M./ е роден на ********** г. в гр. ***, Ислямско емирство Афганистан и е гражданин на тази стрА..

Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено време през 2023г. я напуснал и отишъл в Република Турция, като желанието му било той да отиде в Германия като премине първоначално от Република Турция в Република България през границата на стрА.та ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други негови сънародници достигнал границата на Република Турция с Република България с помощта на неустановени по делото лица срещу предварително договорено възнаграждение. На 20.05.2024 година подсъдимият заедно с другите лица от групата /общо 18 мъже/ преодолели възпрепятстващото съоръжение на границата на стрА.та ни в района на гранична пирамида № 161, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, като използвали стълба и всички лица от групата продължили движението си към вътрешността на Република България. Вървели в гориста местност, следвайки водачите си.

Движили се цяла вечер и на следващият ден - 21.05.2024г. сутринта стигнали до място, намиращо се в близост до асфалтов път. Тогава водачите уведомили подсъдимия и остА.лите мъже от групата, че трябва да остА.т на място и да чакат идването на автомобил.

След известно време забелязали, че по асфалтовия път приближава товарен автомобил с ремарке, който спрял. Подсъдимият и остА.лите негови спътници от групата се качили в ремаркето, след което тов. автомобил потеглил. Известно време след това този автомобил бил спрян от полицейски служители и подсъдимият и спътниците му от групата били задържани.

От показанията на св. Г. С. П. – полицейски инспектор във 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РДГП Елхово се установява, че същият бил назначен наряд – ОИГ, нощна смяна на 1

20.05.2024г. срещу 21.05.2024г. и в сутрешните часове на 21.05.2024г. преди приключване на смяната, св.П. пътувайки с патрулния автомобил от ГКПП-Лесово по път I-7, получил сигнал от оперативния дежурен при ГПУ-Елхово за неспрял на подаден сигнал със стоп палка товарен автомобил на разклона за с.Мамарчево, движещ се по път I-7 в посока към гр.Елхово. След известно време автомобилът, в който пътувал св.П., се разминал с тов.автомобил с ямболска регистрация и свидетелят и колегите му със служебния автомобил на ГПУ-Елхово го последвали като подали звуков и светлинен сигнал за спирането му.

Водачът на товарния автомобил не се подчинил, а продължил движението си като се отклонил от път I-7 в посока към гр.Тополовград. Полицейският автопатрул, в състава на който бил св.П., продължил със служебния автомобил да следва тов. автомобил и на втория разклон - за с.Синапово тов.автомобил внезапно спрял, водачът му излязъл и побягнал.

Св.П. го последвал и го задържал. Същият представил лични документи, от които проверяващите го установили, че е турски гражданин. След това св.П. и колегите му от автопатрула установили, че в ремаркето на тов.автомобил има 15 лица от мъжки пол, отговарящи на рисковия профил за нелегален мигрант. Същите били без документи за самоличност и се самоопределили като граждани на Афганистан. След това били предприети действия по задържането и конвоирането на водачът на тов.автомобил и на откритите в ремаркето 15 чужди граждани, между които и подсъдимият, до помещение за временно задържане на лица в ГПУ-Елхово.

От показанията на свидетеля И. Г. Г. – служител в ГПУ-Болярово към РДГП Елхово се установи, че същият е бил на смяна на 21.05.2024г. и сутринта получил разпореждане от началника на групата да провери района в близост до с.Голямо Крушево, общ.Болярово, където е забелязан по-рано тов. автомобил в момент, в който в ремаркето му влизали мигранти, задържани по-късно от св. П. и колегите му. Св.Г. посетил мястото и установил пресни следи от стъпки на множество хора встрани на банкета, имало отпадъци – бутилки от вода с турски надписи и опаковки от храни. След като докладвал за това на прекия си началник, св.Г. извършил по разпореждане и прохождане на обратната следа до линията на държавната граница. Свидетелят констатирал нарушаване на държавната граница в района на 161 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, където установил смачкано бруно /режеща тел/ по изграденото възпрепятстващо съоръжение на самата граница, както и следи, оставени от множество лица с посока на движение от Р Турция към вътрешността на стрА.та ни.

При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият, който се представил като У. М. /W.M./, гражданин на Ислямско емирство Афганистан. При влизането си в стрА.та ни подсъдимият У. М. не е носил документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че У. М. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Г. П. и И. Г., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Г. П. и И. Г. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, 2 кореспондират с остА.лия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите П. и Г., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването и задържането му на територията на стрА.та ни.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият У. М. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 20.05.2024 година, в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на село Странджа, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Г. П. и И. Г., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България и да продължи към Германия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към Германия.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в 3 собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, след което да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

Разпечатката съдържа 26 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6cc22af-b54a-42ae-a6bc-08f3e8aa78fd