Решение № 122 от 09.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. П., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20245200500182 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл.435 и сл. от ГПК

Образувано е по жалба от „Т.Д.П.“ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., бул.“Н.В.“№25, ет.2, офис 2, представлявано от управителя Б.Л., чрез пълномощника адв. К. В. К. от АК-Бургас против разпореждане №4268 от 08.12.2023г. по изпълнително дело №20238820400330 по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-П., с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по делото до сумата от 200лв., както и е отказал да намали определения в производството по размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпределение. Твърди се в жалбата, че напълно безкритично ЧСИ е приел претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. , което значително надвишавало законоустановения минимум, предвиден в Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се е отразило и на начислената пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Поддържа се в жалбата, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските при съобразяване с горевизиваната наредба.

Сочи се в жалбата, че в настоящия случай размерът на претендираното адвокатско 1 възнаграждение за изпълнителното производство е прекомерно завишен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Същият е определен произволно от взискателя и е логически неоправдан, а начисляването на допълнително възнаграждение на базата на претендираната сума , е извършено в нарушение на приложимия закон. Предвиденото допълнително възнаграждение се отнася до извършване на действия по процесуално представителство от името на взискателя, каквито очевидно не се били предприемани след образуване на изпълнителното производство. Действията, предприети от процесуалния представител на взискателя се свеждат единствено до формално и еднократно депозиране на молба за принудително събиране на вземане и изпълнителен лист. Това действие не обосновало необходимост от определяне на допълнително адвокатско възнаграждение и в случая отсъстват основания за отсъждане на възнаграждение в размер , претендиран от взискателя, тъй като не е налице активно процесуално поведение от страна на пълномощника по проучване на имуществото на длъжника, справки, предлагане на алтернативни начини за изпълнение в течение на изпълнителното производство. В подкрепа на изложените доводи се цитира съдебна практика на СГС. В жалбата се твърди, че определената по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса е неправомерно начислена. Съобразно посочената норма за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, а включването на адвокатското възнаграждение / което съставлява отделно вземане за разноски по изпълнителното в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата/ е незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който се начислява пропорционалната такса, е само присъдено вземане по изпълнителния лист. Прави се искане да се намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение до предвидения в чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г законовоустановен минимум от 200лв., като съответно с него се намали и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в случай, че съдът счете,че адвокатското възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума. Претендират се сторени в настоящото производство разноски.

В законовоустановения срок е постъпило писмено възражение от насрещната странаОбщина Б., чрез пълномощника и адв. Х., с което са излагат съображения за неоснователност на подадената жалба.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ Г.Т. с рег.№882 са постъпили подробни мотиви, , в които заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Представя копие от изпълнителното дело.

Пазарджишкият окръжен съд след преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като съобрази изложените в жалбата оплаквания , за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законовоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК от легитимирана страна- длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК/ т.7 разноски по изпълнението/ поради което е допустима. Жалбата е подадена против акт на съдебния изпълнител, с който се е 2 произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението в т.ч. такса по т.26 от Тарифата и то е предмет на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело №20238820400330 по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 е образувано по молба вх.№10663/13.09.2023г от Община Б. , с приложени към нея Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК№2725-1/06.06.2023г. договор за правна защита и съдействие от 07.04.2023г.С молба вх.№11182/19.09.2023г от процесуалния представител на взискателя – адвокат Ц. Х. е представено платежно нареждане,от което видно, че на същата е изплатено от Община Б. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. С разпореждане №3122/20.09.2023г. на ЧСИ Г.Т. са приети такси и разноски по изпълнителното дело, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. По молба на взискателя за негови вземания срещу същия длъжник по настоящото изпълнително дело е издадено удостоверение №3123/20.09.2023г. и са присъединени по изпълнително дело

№20238820400112. Поканите за доброволно изпълнение до длъжника по двете изпълнителни дела са изплатени по пощата , но пликът се е върнал с отметка“ непотърсен“.

Впоследствие поканите са изпратени за връчване от ЧСИ М.К. с район на действие СГС.На 02.10.2023г документите са върнати с отбелязване върху разписката, че адресът е посетен три пъти и че не са открити данни за ЮЛ. Залепено е уведомление по реда на чл.50, ал.4 от ГПК във вр. с чл.47,ал.1 от ГПК . На 13.07.2023г по електронния адрес на кантората на ЧСИ Г.Т. е получено съобщение от пълномощника на длъжника- адвокат К. К., с молба да му бъде предоставена актуална информация за пълния размер на задължението с цел пълно погасяване на сумите по двете изпълнителни дела.В отговор на тази молба на 29.09.2023г. на посочения от адв.К. електронен адрес са изпратени поканите за доброволно изпълнение по двете изпълнителни дела с пояснение, че общо задълженията възлизат на сумата от 6 038.46лв. Поканите за доброволно изпълнение са получени по електронен път на 10.10.2023г. На 20.10.2023г по електронен път от адвокат К. К. е изпратено възражение срещу приетите адвокатски възнаграждения, с искане да бъдат намалени до 200лв.само за образуване на изпълнителни дела. Изложени са съображения, че делото не е от фактическа и правна сложност, което да налага допълнително адвокатско възнаграждения над минималното такова, визирано в чл.10, т.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.От своя страна Община Б. е възразила срещу това искане с аргумент, че претендирания адвокатски хонорар от 400лв. е минималния по наредбата , а именно -200лв. а образуване и 200лв. за процесуално представителство , изчислен на база материалния интерес.

С разпореждане №4268/08.12.2023г на ЧСИ Г.Т. е отказано да бъде намален размера на адвокатския хонорар с аргумент, че претендирания такъв е в минималните размери съгласно горевизираната наредба, че няма погасяване в срока на доброволно изпълнение / ПДИ е получена на 10.10.2023г и към датата на разпореждането не би могло да се предвиди как ще се развие принудителното изпълнение.

3

При така установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав от правна страна намира следното:

Според чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 от ГПК/ освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство/или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи , които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Тъй като длъжникът не е платил сумата по изпълнителния титул преди образуване на изпълнителното дело, същият дължи такси по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия/ чл.78 , ал.1 от ЗЧСИ/. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя ,съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя , а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител/ виж.т.11 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС/.

Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство/ в т.с. определение №403 от 01.12.2008г. по гр.д.№1762/2008г на ВКС пето г.о./Компетентен да се произнесе по това искане е съдебния изпълнител/ виж.Определение №170/25.03.2011г. по ч.гр.д.№297/2010г. на ВКС, четвърто г.о./ като отказът му подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.При произнасяне по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за адвокат съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, според която при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото може да бъде присъден по-нисък размер , но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл.36 от ЗАдв и Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200лв., а съгласно т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения , посочени в чл.7, ал.2 от наредбата. Съгласно чл.7, ал.2,т.1 от наредбата възнагражденията за процесуално представителство , защита и съдействие по дела с материален интерес до 1 000лв. е в размер на 400лв. Както бе посочено по-горе изпълнителното производство е образувано по молба от взискателя Община Б., подадена чрез пълномощника и адвокат Х. и придружена от пълномощно, учредяващо представителна власт в полза на адвокат Х. както и договор за правна защита и съдействие, в които е посочен предметния обхват на представителната власт , именно – за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство. Посочен е и размера на адвокатското възнаграждение- 400лв. В случая с 4 оглед вземането за главница от 502.16лв.и законна лихва в размер на 42.08лв. задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК към Община Б., минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, изчислено на основание чл.10, ал.1, т.2 във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата е 200лв.Спорът в настоящото производство се свежда до това дали в конкретния случай се дължат разноски освен по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №1/2004г. при твърдения от жалбоподателя, че пълномощникът се е ограничил само до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.

Разпечатката съдържа 27 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6cad9ba-641f-4b66-8070-dc545f68b32b