Определение № 20188 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20188 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110100815 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби и на двете страни.

Ищецът чрез процесуалния му представител - адв. Д., иска изменение на решението в частта за присъденото адв. възнаграждение. Счита, че определеното адв. възнаграждение е под минималните размери и не съответства на практиката на СЕС, поради което моли да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 1440,48 евро с ДДС.

Ответникът е подал молба, с която моли адв. възнаграждение да бъде намалено до 150 евро, тъй като делото не се отличава със сложност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбите са допустими.

По същество:

В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се 1 преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла.

Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Съдът намира, че при съобразяване на горепосочената практика, възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено на 500 евро с ДДС, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, материалният интерес не е висок, налице е утвърдена и непротиворечива практика по разгледания спор, производството е приключило в предвидения по ГПК минимум чрез провеждане на едно открито съдебно заседание, на което процесуалният представител не е присъствал. За пълнота следва да се посочи, че същият няма право на разноски за евентуални искове, които не са разгледани.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото решение в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. А. Д. адв. възнаграждение от 600 евро на 500 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите в останалите им части.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2