Решение № 781 от 22.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Пловдив, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330121977 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Д. Г. Р. е предявила против „Фератум България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 483, 17 евро (след прието изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с Определение от 17.02.2026 г. чрез увеличение на неговия размер) – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № *** г., дължима след покриване на главницата по договора, ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № *** г. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 700 лв., платима на седем месечни погасителни вноски. В договора било установено, че годишният лихвен процент е 13, 50 %, а годишният процент на разходите – 47, 92 %. Твърди, че в договор е установено, че общото задължение по договора за кредит е в размер на сумата от 794, 50 лв.

Поддържа, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на лихвения процент и размерът на възнаградителната лихва.

Поддържа, че възнаградителната лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се 1 счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит липсва посочване от какви пера е формирана общо дължимата сума. Сочи, че с подписване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено разпределението на вноските за погасяване на задълженията по договора.

Твърди, че тъй като договорът за кредит е недействителен ищцата дължи единствено връщане на заемната сума и всички суми, заплатени над задължението за главница подлежат на връщане По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът твърди, че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) не е задължително условие за сключване на кредита, тъй като потребителят може да избере свой поръчител или такъв – предложен от кредитора. Сочи, че Мултитюд Банк (Малта) е самостоятелно юридическо лице – банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България. Твърди, че договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. Твърди, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси е подал заявление за кредит, като ищецът е получил документите по кредита, включително договора за гаранция, след като е потвърди електронно желанието си да сключи договор за кредит. Предвид изложеното счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика и че ищецът не е въведен в заблуждение относно договора за гаранция и дължимите суми. Счита, че исковата претенция не е подкрепена с доказателства. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и разходът по нея не се включва в годишния процент на разходите, тъй като тази услуга не е задължителна. Сочи, че „Фератум България“ ЕООД и Мултитюд Банк (Малта) оперират като отделни икономически субекти с отделни банкови сметки, което според ответника е видно от представените по делото погасителни планове по договор за кредит и договор за гаранция. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 700 лв., срещу 2 насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 794, 50 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 94, 50 лв., на 7 погасителни вноски. Установен е лихвен процент от 13, 50 % и годишен процент на разходите от 47, 92 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Feratum Bank в полза на дружеството, като е установено, че с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

С Анекс № 1/08.06.2020 г. страните са договорили, че в полза на ищцата се отпуска допълнителна сума от 400 лв., която се добавя към незаплатени остатък от главницата от 700 лв. по договора за кредит, който остатък е в размер от 283, 41 лв. Договорено е, че с увеличението оставащата сума за плащане е от 683, 41 лв. Договорено е, че сумата от 683, 41 лв. следва да бъде заплатена на 7 погасителни вноски, при установен лихвен процент от 23, 25 %.

По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищцата Д. Г. Р. и Фератум Банк Ltd., със седалище и адрес на управление в Малта, по силата на който гарантът е поел задължение да обезпечи задълженията, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит от 06.01.2020 г. с отпусната в заем сума от 700 лв., като обезпечението се предоставя в полза на кредитора „Фератум България“ ЕООД. С разпоредбата на чл. 1.6 от Договора за гаранция е предвидено задължение за заплащане на такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на сумата от 430, 50 лв., платима на 7 погасителни вноски с дата на първо плащане – 05.02.2020 г. и дата на издължаване на таксата – 03.08.2020 г. С разпоредбата на чл. 2.3. от Договора е установено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договора за кредит и анекса към него е усвоена сумата в общ размер от 1 100 лв. Експертизата е установила, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата в общ размер от 2 045 лв., с която са погасени следните задължения по пера: сумата от 1 100 лв. за главница, сумата от 156, 50 лв. за договорна лихва, сумата от 688, 50 лв. за такса гаранция и сумата от 100 лв. за такса напомнително писмо.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и 3 договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В случая договорът за кредит е сключен от разстояние по смисъла на чл.

6 от ЗПФУР, който установява, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Следователно в случая следва да се приеме, че е спазена установената форма на договора, като при сключването му е предоставена преддоговорна информация чрез представяне на Стандартен европейски формуляр.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с 4 възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.