Определение № 508 от 12.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд: Апелативен съд - Пловдив
Дело: Въззивно частно гражданско дело 649/2025
Вид: Определение № 508
Подписан: 12.12.2025
В сила: 12.12.2025
Състав: Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

чл.389 · Граждански процесуален кодекс
чл.391 ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 391, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.391, ал.1, т.2, както и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.396 · Граждански процесуален кодекс
чл.25а · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500649 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл., вр. чл.396 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№40159/17.11.2025г. от Й. И. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №16, ет.5, ап.5, чрез адв. М. Ц. против Определение №3491/07.11.2025 по гр.д. №3057/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, I гр. състав, с което ДОПУСКА обезпечение на предявените от Н. М. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. С.“№28, против Й. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №16, ет.5, ап.5, искове за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща дължима сума по силата на договор за заем, сключен между страните на 04.11.2021г., както и сумата от 22 000 лв., представляваща дължима сума по договор за заем, сключен между страните на 07.08.2024г., съединени при условията на евентуалност с искове за осъждането на Й. И. Я. да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., преведена с банков превод на 04.11.2021г.; сумата от 15 000 лв., преведена с банков превод на 20.12.2021г. и сумата от 22 000 лв., преведена с банков превод от 07.08.2024г., или общо 72 000 лв., като получени при начална липса на основание, чрез налагане на обезпечителна мярка: ЗАПОР на банкови сметки, открити на името на Й. И. Я., ЕГН **********, във всички лицензирани банки и клоновете на чуждестранни банки в Република България, включени в публичния регистър на БНБ: „Банка ДСК“ АД; „УниКредит Булбанк“ АД;

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД;

„ИНВЕСТБАНК“ АД; „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД;

„ТЕКСИМ БАНК“ АД; „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД;

„АЛИАНЦ

БАНК

БЪЛГАРИЯ“

АД;

„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА

КРЕДИТНА БАНКА“ АД; „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД; „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД; „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД; „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД; „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД; „ТОКУДА

БАНК“ ЕАД; „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД; ИНГ БАНК Н.В. - КЛОН СОФИЯ;

Ситибанк Европа АД, клон България; БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН СОФИЯ;

ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ- КЛОН СОФИЯ; Бигбанк АС- клон България, до размера на заявените искови претенции – общо 72 000 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи, като се иска същото да бъде отменено неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон.

Алтернативно, моли да бъде намален размера на допуснатото обезпечение със сумата от 22 000 лв., преведена с банков превод от 07.08.2024г., с основание „захранване“, за която само са изложени твърдения, че представлява заем, чиито падеж е настъпил, които обаче не са подкрепени с доказателства.В случай, че бъде потвърдено изцяло или частично обжалваното определение, моли, на основание чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК, да бъде задължен молителя да представи гаранция в размер

В законния срок, от ищеца Н. М. М. е подаден отговор по жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска същата да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на окръжния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото е видно, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Н. М. М., с която същият е предявил против Й. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №16, ет.5, ап.5, обективно кумулативно съединени главни искове за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща дължима 2 сума по силата на договор за заем, сключен между страните на 04.11.2021г., както и сумата от 22 000 лв., представляваща дължима сума по договор за заем, сключен между страните на 07.08.2024г. С главните искове са съединени при условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени същите, искове за осъждането на Й. И. Я. да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв., преведена с банков превод на 04.11.2021г.; сумата от 15 000 лв., преведена с банков превод на 20.12.2021г. и сумата от 22 000 лв., преведена с банков превод от 07.08.2024г., или общо 72 000 лв., като получени при начална липса на основание.

Така очертания предмет на предявените главни и евенуални осъдителни искове сочи, че същите са допустими, като главните са с предмет реализиране на неудовлетворени парични вземания на ищеца срещу ответницата, произтичащи от сключени помежду им два договора за паричен заем, а евентуалните, за вземания на ищеца за връщане на получени от ответницата при начална липса на основание суми, ако не се докажат твърденията по главните искове, че сумите са дадени на заем.

След предявяване на ИМ, ищецът е поискал с молба от 07.11.2025г., да се допусне обезпечение на исковете му, което е обосновал с твърденията, че въпреки връчената на 17.08.2025г. покана, ответницата не му е върнала доброволно дължимите суми вземанията му, не е възразила, че не дължи претендираните суми, не е предприела никакви действия по пълно или частично погасяване на задълженията, или разсрочването им. Посочено е също, че без допускане на поисканото обезпечение, е налице опасност да се затрудни или да стане невъзможно удовлетворяването на ищеца по бъдещо позитивно решение по исковете му.

По подадената от ищеца молба по чл.389 ГПК, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл.391 ал.1, т.1 ГПК, тъй като предявените главни и евентуални искове са допустими и са подкрепени с убедителни писмени доказателства по см. на чл.391, ал.1, т.1 ГПК (извлечение от банковата сметка на ищеца, съдържащо данни за твърдяните банкови преводи в полза на ответницата, извършени на дати 04.11.2021г. – 35 000 лв и на 20.12.2021г. - 15 000 лв, с посочено основание на тези преводи „заем ремонт“, както и преводно нареждане за кредитен превод от 07.08.2024г. за сумата от 22 000 лв, с основание „захранване“, отправена 3 нот. покана до отв. Я. за връщане на сумата от 50 000 лв, покана за връщане на сумата от 22 000 лв, обективирана в исковата молба по делото, доказателства за твърденията на ищеца за извършената продажба на МПС и получаване на сума от 22 100 лв, която впоследствие е преведена почти изцяло на ответницата)

Според съда, без допускане на поисканото обезпечение, за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо позитивно решение по делото, тъй като се касае за парични задължения в голям размер, с настъпила изискуемост, които не са погасени вече няколко месеца след поканата за това.

Поисканата обезпечителна мярка запор на вземания на ответницата по банкови сметки се явява подходяща, тъй като би подпомогнала в максимална степен евентуалното бъдещо удовлетворяване на ищеца за вземанията му.

Въпросите относно наличието или постъплението на евентуално несеквестируеми суми по съответните сметки, напр. за дължима от ищеца издръжка, не са предмет на настоящото производство, а на изпълнението на допуснатото обезпечение. Неоснователно е възражението, че допуснатото обезпечение чрез запор на банкови сметки би попречило на ответницата, в качеството на нотариус, да упражнява тази си функция, тъй като съгласно чл.25а от ЗННД, не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства по специалната банкова сметка за задължения на нотариуса.

Съдът намира, че не е налице основание за задължаване на ищеца да представя парична гаранция по допуснатото обезпечение, в хипотезата на чл.391, ал.1, т.2, както и ал.2 ГПК, предвид наличието на достатъчно писмени доказателства, подкрепящи предявените искове, което обуславя отрицателен извод относно евентуалната възможност за причиняване на вреди на ответницата при неоснователност на обезпечението. На са налице основания за допускане на обезпечение само за част от исковете, касаещи сумата от 50 000 лв, респ. за отмяна на обезпечението по иска за сумата от 22 000 лв, тъй като са налице доказателства, че последната е преведена на ответницата, тя е поканена да я върне с исковата молба по делото, като същевременно не са наведени твърдения и не са представени доказателства от нейна страна за наличието на основание за получаването й.

По изложените съображения, частна жалба вх.№40159/17.11.2025г. от Й.

И. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №16, ет.5, ап.5, против Определение №3491/07.11.2025 по гр.д. №3057/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, I гр. състав, ще се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№40159/17.11.2025г. от Й. И.

Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №16, ет.5, ап.5, против Определение №3491/07.11.2025 по гр.д. №3057/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, I гр. състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД;

„ИНВЕСТБАНК“ АД; „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД;

„ТЕКСИМ БАНК“ АД; „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД;

„АЛИАНЦ