Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2004 от 17.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3233/2025
Вид
Определение № 2004
Подписан
17.06.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2004 гр. София, 17.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603233 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал.5 НПК.

Образувано е по жалба на В. М. Ж. срещу определение на СРС, 132 състав, с което е била оставена без разглеждане жалбата на Ж. срещу постановление от 27.08.2024г. на СРП, с което е прекратено наказателното досъдебно водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи, че СРС немотивирано е прекратил образуваното производство, като неправилно е било прието, че жалбата е просрочена, тъй като обжалваното постановление е било получено на 03.12.2024г. и неправилно е приел, че жалбата е подадена от нелегитимирано лице. Поддържа се фактологията изложена в жалбата пред СРС. Иска е отмяната на обжалваното постановление на СРП, като се посочва, че прокурора не се е запознал с материалите по делото, а е направил само субективна тяхна преценка. Посочват се твърдения на С. и О.Б., че щели да се сдобият с фалшиви медицински документи. Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че се касае за фалшиви документи и се посочват пропуски на СРП в разследването. Иска се отмяната на обжалваното постановление.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока, посочен в чл. 243, ал. 4 от НПК срещу акт, 1 който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

С постановление от 27.08.2024г. на СРП, с което е прекратено наказателното досъдебно водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК на 16.09.2019г. Това постановление е било връчено на жалбоподателката Ж. на 02.11.2024г., което обстоятелство се установява с подписа на Ж., положен под саморъчно попълнения текст от нея, че е получила препис от постановлението на 02.11.2024г. на изрично подадената от нея молба за издаване на заверен препис от постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Посоченият в постановлението срок за обжалване е седмодневен и същия е изтекъл на 11.11.2024г., като жалбата е подадена на 06.12.2024г. и съответно се явява просрочена.

Но всичко това би имало значение само ако жалбата беше подадена от легитимирано да обжалва същата лице, каквото качество г-жа Ж. не притежава.

Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК лимитативно изброява лицата, които разполагат с право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като ги ограничава до две групи – уличеният, респ. обвиняемият и пострадалият от престъплението или неговите наследници.

Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане в настоящото производство, съдът обосновава с подаването й от лице, което не попада в изброените две категории - ненадлежна страна, която няма подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяната на атакувания акт, каквато е била преценката и на първоинстанционния съд. За решаващият си мотив съдът прецени, че жалбоподателя няма качеството на “пострадал” по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК и следователно за нея липсва възможността да инициира съдебния контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство. Наказателното производство е било 2 образувано за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК във връзка със съставени неистински частни документи и които се твърди да са били употребени за да се докаже, че съществува или че е прекратено някое право, задължение или правно отношение. Престъплението е от категорията на тези на формално извършване и от обективна страна в състава на това престъпление не са включени настъпването на вреди или вредни последици, което изключва и наличието на “пострадал”, конкретно физическо лице, тъй като при осъществяването на престъпния състав не се нарушават права на отделната личност, респ. такова засягане се явява несъставомерно. Ето защо и лицата, засегнати от престъплението не могат да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители. От друга страна, аналогията между употребените в разпоредбите на чл. 243, ал. 4 от НПК и чл. 74 от НПК изрази “пострадал”, води до извод, че законът дава възможност единствено на лицето, претърпяло вреди от престъплението, да защити интересите си по реда на съдебния контрол срещу незаконосъобразното прекратяване на наказателното производство.

В настоящия случай това не е така и жалбоподателката няма подлежащ на защита интерес.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на В. Ж. против постановление на СРП от 27.08.2024г. следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по настоящото частно дело – прекратено, кавато е била преценката и на съдебния състав от СРС.

Процесуалната недопустимост на жалбата, прави безпредметно обсъждането на наведените в нея доводи за неправилност на атакувания акт.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, 132 състав от 19.03.2025г., с което е била оставена без разглеждане жалбата на Ж. срещу постановление от 27.08.2024г. на СРП, с което е прекратено наказателното досъдебно водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от Н К по досъдебно производство №513 15183/2022г. по описа на 06-СДВР, 3 пр.пр. 8292/2022г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4