Решение № 8381 от 22.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61263/2022
- Вид
- Решение № 8381
- Подписан
- 22.05.2023
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 8381 гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110161263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 685,87 лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 18.4.2017 г. до 12.1.2019 г., ведно със законна лихва от 26.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,58 лв. за периода от 19.5.2017 г. до 12.1.2019 г.
Ищецът – „Софийска вода“ АД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по силата на което му предоставя водоснабдителни услуги за имот: ГР.С., ЖК М. 2, бл А, вх, ет., ап кл. №, като ответникът дължи заплащането на цената на доставените водоснабдителни услуги. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената му услуга, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 685,87 лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 18.4.2017 г. до 12.1.2019 г., ведно със законна лихва от 26.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,58 лв. за периода от 19.5.2017 г. до 12.1.2019 г. Ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е дал указания за предявяване на искове по чл. 422 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът предявява искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 10576/2020 г. по описа на СРС, 36 състав. Претендира разноските по производството.
Ответникът – Д. С. П., оспорва предявените искове, с твърдението, че ищецът не е доставял реално претендираното количество вода в претендирания размер. Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като твърди, че са формирани по показания на несертифицирано средство за измерване. Оспорва се и 1 методиката, по която е определен размерът на задълженията за процесния период.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
С проекта за доклад съдът бе приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: че между страните е налице валидно облигационно отношение по предоставяне на водоснабдителни услуги за процесния имот. Тази част от доклада бе своевременно оспорена от ответната страна с твърдение, че това обстоятелство е изрично оспорено с депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК. Поради това, в проведеното на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание изготвения от съда доклад бе изменен в тази част и предвид становището на ответника бе отменен в посочената част и обявен за окончателен.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не се доказва наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на ВиК услуги. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, както и да е подавал заявление за откриване на партида на негово име, въпреки указанията дададени му с доклада по делото.
Фактът дали определено лице е данъчно задължено за имот не установява наличието на собственост/вещно право на ползване върху този имот и не може да се направи обоснован извод, че ответникът е собственик на процесния апартамент, предвид обстоятелство, че наличието на облигационна връзка се оспрова с депозирания от него отговор.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение като елемент от фактическия състав на иска води до извод и за неоснователност на същия. Поради изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите събрани по делото доказателства.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответника.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника Д. С. П. от процесуалния му представител адв. В. Ф. С. и предвид изричното искане в тази насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление; гр. С., ж.к. М. 4, Б.п. С., сграда срещу Д. С. П., ЕГН ....., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.т“ № 31, офис-партер искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимост на сумите, както следва: 685,87 лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 18.4.2017 г. до 12.1.2019 г., ведно със законна лихва от 26.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,58 лв. за периода от 19.5.2017 г. до 12.1.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 10576/2020 г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление; гр. С., ж.к. М. 4, Б.п. С., сграда да заплати на адв. В. Ф. С., сумата в общ размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника Д. С. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3