Определение № 503 от 18.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Пазарджик, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500468 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от юрисконсулт А. И., в качеството на процесуален представител на ответника „Кредисимо“ ЕАД ЕИК 175330437 , със седалище и адрес на управление : гр. София, район Триадица, бул. „Витоша „ № 146 сгр.А, ет.4, Бизнес център „България „ представлявано от изпълнителния директор С.Я. против Определение № 945/08.04.2026 г. по гр.д. № 3128/ 2025 г. по описа на Пазарджишки РС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 255/ 06.03.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Поддържа, че съдът неправилно не е приложил актуалната съдебна практика и по-специално Определение № 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/ 2021 г. , която не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Позовава се на съдебна практика, според която, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в такъв размер , че да съответства на фактическата и правна сложност на делото , както и с процесуалните действия извършени от пълномощника на ищеца в хода на развилото се производство.Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в справедлив размер , съответстващ на ниската правна и фактическа сложност на делото и под минимума определен в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, като се приема за такъв размер сумата от 122,71 евро.

Ответната страна – Т. Д. Г. чрез адв. А. А. , като негов процесуален представител е подал отговор, в който поддържа , че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че в процесния случай поисканите разноски на основание чл. 38 ал.2 ЗАДв , не е следвало да бъдат редуцирани , тъй като съответстват на вида и обема на извършения от адвоката по това дело , адвокатски труд и обективната икономическа реалност. Развиват се подробни доводи , че в случая не са налице предпоставките , за да се приеме , че е се касае до злоупотреба с право , като цитираната от жалбоподателя съдебна практика, е постановена при различна фактическа обстановка, която не е налице в настоящия спор. Поддържа се , че съдът е съобразил и актуалната практика на СЕС, както и в частност установената съдебна практика на ПзОС.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията 1 и доводите на страните , констатира следното :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество. Производството е образувано по искова молба подадена от адв.

А.А. като пълномощник на ищеца Т. Д. Г. против“Кредисимо” ЕАД с искане да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 2920411/ 12.02.2024 г. с цена на иска 2456,42 лв.

С Решение № 255/ 06.03.2026 г. постановено по делото исковата претенция е уважена.

Съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв за безплатно осъществено процесуално представителство в размер от 278,98 евро / 545,64 лв. / С обжалваното определение съдът е приел, че фактическата и правна сложност на делото, защитимият материален интерес, събрания обем доказателствен материал, вида и количеството на извършената работа от пълномощника на ищеца, високо квалифицирания труд на адвокатската професия, макар да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, е намерил, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в размер на 278,98 евро за уважения иск, който е минималният такъв, предвиден в Наредбата. Съдът се е мотивирал, че макар делото да не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност не следва да бъде определена като ниска, доколкото воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика, както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. Районният съд правилно е приел, че фактическата и правна сложност на делото не е по-висока от на други такива дела. Предявен е един иск, за нищожност на потребителски договор , който е уважен. Интересът по предявения иск за нищожност на 2456,42 лв., който като ориентир попадат в приложеното поле на разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа в действащата й редакция.

В хипотезата, в която адвокатското възнаграждение се присъжда за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗАДв , именно съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, на извършената работа на адвоката, като съобрази пазара и качеството на адвокатския труд. От друга страна правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, 2 адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС /същата е и препратката на чл.38 ал.2 от ЗА/. Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила ,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Предявената искова молба е надлежно и подробно мотивирана, като следва да се вземе предвид, че от ответната страна е депозиран насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в производството и по който процесуалният представител на ищеца е депозирал също надлежно мотивиран отговор. Делото е протекло в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил лично и е осъществил неговата защита. В това съдебно заседание, съдът се е произнесъл и по молбата на ответника / ищец по насрещния иск / за оттегляне, като производството по този иск е било частично прекратено на основание чл. 232 ГПК . Обема на извършената от адвоката на ищцата работа, включва процесуалната дейност по проучване на делото , изготвяне на искова молба с обосноваване на иска и на отговора по насрещния иск , предявяване на доказателствени искания от страната. Тези процесуални действия са се изразявали в своевременна и адекватна процесуална защита, която се е осъществила, чрез подадените писмени молби, както и становище по направените с писмения отговор на ответника възражения и доводи по съществото на спора. От адвоката са предприети навременни и адекватни действия. Делото действително не се отличава с фактическа и правна сложност надхвърляща обичайната за тази категория дела, а допълнителен критерии е цената на иска, по отношение на който се провежда защитата. Всички тези обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ал.2 ЗАД в постановеното съдебно решение не е прекомерно, тъй като това възнаграждение е определено в границата на минималните размери посочени в Наредба № 1.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 945/08.04.2026 г. по гр.д. № 3128/2025 г. по описа на РС- Пазарджик.

Определението е окончателно и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4