Определение № 1386 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1386 гр. София, 07.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901141 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. М., срещу Решение №181 от 22.02.2024г. по в.гр.д. № 2305/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него изцяло е отменено Решение №263009 от 13.05.2021г. по гр.д. № 8166/2016г. по описа на Софийски градски съд и е признато за установено на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК съществуването на вземания на „Юробанк България“ АД срещу В. Д. М. в размер на сумата от 59 129, 38 лв. – главница по договор за банков кредит от 13.05.2005 г. и анекси към него, сумата от 4 735, 91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 25.12.2014 г. до 02.11.2015 г., сумата от – 539, 99 лв. – наказателна лихва за периода 24.09.2014г. до 11.11.2015г., сумата от 277,29 лв. – годишни такси, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от 12.11.2015г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като към момента на подаване на заявлението за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, банката не е била титуляр на прехвърленото в нейна полза вземане спрямо касатора, както и че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск. Навежда довод, че съдът неправилно е отказал да направи проверка за валидността на извършената продажба на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ, излагайки аргументи, че гражданският 1 съд не разполага с компетентност да разгледа действителността на договора, тъй като е търговска сделка и не е пряко относим към правата и задълженията на страните по делото. Поддържа, че праводателят на ищеца не е получил разрешение от БНБ за осъществяване на прехвърлянето на обособена част от банково предприятие, а вписването не е достатъчно, за да направи прехвърлянето валидно при липса на останалите предпоставки от фактическия състав. С оглед на това счита, че договорът за прехвърляне на предприятие за банкиране на дребно между „ИНГ БАНК Н.В.“ и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“

АД от 30.03.2007г. е нищожен. Навежда доводи за нерегламентирано разкриване на банкова тайна и разкриване на лични данни, поради липса на писмено съгласие от негова страна като кредитополучател, а също прави оплакване, че ищецът и настоящ ответник по касация без правно основание е удържал плащания от трудовото му възнаграждение. Поддържа, че в качеството на служител на „ИНГ Банк“ се е намирал в неравнопоставено положение спрямо своя кредитор и работодател и това се установява и от свидетелските показания на неговата майка Емилия Георгиева М.а, които въззивният съд неправилно приел за ирелевантни за отношенията между страните и за съществуването на процесното вземане. Изтъква, че липсва индивидуализация на прехвърленото от „ИНГ Банк“ в полза на ищеца вземане по процесния договор за кредит. Твърди, че не е уведомен надлежно за обявяването на предсрочна изискуемост, а уговорки, дерогиращи задължението на кредитора за уведомяване на длъжника, са недействителни.

Излага аргументи, че въззивният съд е приел наличието на нотариална покана за равнозначно на уведомление за предсрочна изискуемост, без да е изследвал съдържанието на последната. Смята, че са налице неравноправни клаузи по отношение на възнаградителните, наказателните лихви и такси, както и уговорки за анатозицъм. Излага доводи за нарушение на правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, като счита, че при отмяната на решението на Софийски градски съд, апелативният съд е следвало служебно да изпълни задълженията си досежно изясняване и разпределение на доказателствената тежест. Излага аргументи, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не е представил изисканите с отговора на исковата молба документи и договори, свързани с Договора за прехвърляне на предприятие, поради което въззивният съд е следвало да приложи последиците по чл.161 от ГПК. Жалбоподателят навежда доводи за неправилно кредитиране на първоначалната ССчЕ, както и за липса на мотиви относно възраженията, че всички трудови права попадат под забраната на чл.

8, ал. 4 от КТ. Твърди, че аргументите на апелативния съд за липса на извънсъдебно прихващане с неправомерно удържани суми от трудови възнаграждения са несъстоятелни, като изтъква, че още с отговора на исковата молба е формулирал възражение за прихващане с надвзети суми за лихви.

Навежда доводи и за необоснованост на съдебния акт.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, 2 че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Кога е налице правен интерес да се установи нищожността на една сделка от трети лица, които не са страна по сделката?; 2. Може ли съдът в производството по чл. 422 от ГПК, да откаже да вземе предвид възражения на ответника, касаещи допустимост както на заповедната процедура, така и на съдебна фаза на процедурата, под претекст, че преценката на същите е свързана с проверка за недействителност на евентуално характеризираща се като търговска сделка?;

Характеризира ли се като търговска, сделката по чл. 15 от ТЗ в контекста на исково производство по чл.422 от ГПК, когато същата служи за активна процесуална и материална легитимация на банкова институция, която не извършва по занятие дейностите, предмет на прехвърлителната сделка и същите не попадат в предметния обхват на притежавания от банката лиценз?;

3. Длъжен ли е въззивният съд да приложи последствията по чл. 161 от ГПК в случай, че отмени първоинстанционното решение и разгледа спора по същество? Дължи ли самостоятелна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност?; 4. Следва ли заключенията на вещите лица да се обсъждат наред с всички доказателства по делото?; 5.Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и какви са правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения, свързани с разпределението на доказателствената тежест в процеса?; 6.Длъжен ли е съдът да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи? Въззивният съд следва ли да постанови решението си след като обсъди всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства?; 7. Следи ли служебно съдът за допустимостта на обжалваното решение?; 8. Следи ли служебно съдът относно наличието на неравноправни клаузи по отношение на възнаградителни лихви, такси и наказателни лихви, както и за наличие на анатоцизъм при потребителски договори?; 9. Неравноправна ли е клаузата в договор между служител и работодател, по силата на който работодателят отпуска кредит на служителя, предвиждаща, че при прекратяване на трудовото правоотношения на служителя (потребител, заемател), работодателят (заемодател) едностранно и автоматично увеличава възнаградителната лихва?; 10. Съдът следи ли дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано?

Твърди, че въпросът по т. 1 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, Определение №627 от 30.10.2017 г. по ч. т. д. №1824/2017г. на ВКС, II т.о, Решение №384 от 02.11.2011г. по гр. д. №1450/2010г. на ВКС, I г.о., Решение №52 от 22.05.2009 г. по търг. д. № 695/2008 г. на ВКС, Решение №119 от 01.09.2017г. по т. д. №1056/2016г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №1 от 01.02.2017г. по т. д. №3228/2015 г. на ВКС и др.; въпросът по т.2 - в 3 противоречие с Решение № 189 от 10.03.2015 г. по т.д. № 1978/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение № 60305 от 12.01.2022 г. по гр. д. №520/2019г. на ВКС, ІV г.о.;

Решение №105 от 26.06.2019 г. по гр. д. №3326/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 200 от 11.04.2014 г. по т. д. №545/2012 г. на ВКС и др.; въпросът по т. 3 - в противоречие с Решение № 68 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 999/2011 г. на ВКС, Решение № 90 от 21.01.2020г. по т. д. №1919/2018г. на ВКС, І т.о., Решение №195 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 665/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 4079/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; въпросът по т. 4 – в противоречие с Решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 14/2010 г. на ВКС, Решение № 193 от 09.01.2015 г. по гр. д. № 5685/2013 г. на ВКС, Решение №378 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 1629/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 91 от 27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, IІ г. о.; въпросът по т. 5 – в отклонение от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2012 г. на ВКС;

Решение №160 от 07.11.2017 г. по т. д. № 2217/2016 г. на ВКС; Решение № 106 от 30.06.2017 г. по т. д. № 466/2016 г. на ВКС, Решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС и др.; въпросът по т. 6 - Решение № 217 от 08.01.2019г. по гр. д. № 1961/2018 г. на ВКС, III г. о., Решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009г. на ВКС, II т. о., ППВС №1 от 13.VII.1953г., Решение №115 от 17.09.2018 г. по гр. д. №2150/2017г. на ВКС, IV г.о, Решение № 217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. №1061/2014 г. на ВКС, I г.о., Решение №220/02.10.2015 г. по гр. д. №2314/2015 г. на ВКС, IІІ г.о. и др.. Поддържа, че въпросът по т.7 е решен в противоречие със задължителните разяснения в ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, и с практиката на ВКС, формирана с Решение № 183 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 942/2019 г. на ВКС, I г. о., Решение № 145 от 28.01.2021 г. по т. д. №2739/2019 г. на ВКС, I т. о., Решение №60 от 14.05.2019 г. по гр. д. №2324/2018 г. на ВКС, IV г. о. и д р у г и ; въпросът по т.8 – в противоречие с практиката на СЕС, инкорпорирана в Решение на СЕС от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, Решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-630/17, Решение по дело С-40/08, Решение по дело С-137/08, Решение по дело С-168/05, Решение по дело С-240/98, Решение по дело С-243/08, Решение по дело С-244/98, Решение по дело С-397/11, Решение по дело С-415/11, Решение по дело С- 472/11, Решение по дело С-618/10, както и в практиката на ВКС, инкорпорирана в Решение № 15 от 18.4.2018 г. по т. д. №2439/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г., Решение № 77 от 22.04.2015г. по гр. д. №4452/2014 г. на ВКС, III г.о, Решение №424 от 02.12.2015 г. по гр. д.

№1899/2015 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д.

№240/2015 г. на ВКС, II т.о.; въпросът по т. 9 – в противоречие, с практиката на СЕС по Решение по дело C-590/17, а въпросът по т. 10 – в противоречие с практиката на ВКС, формирана в Решение № 8 от 05.06.2019 г. по гр. д.

№1295/2018 г. на ВКС, I г.о. По въпроси № 8 и 10 касаторът се позовава на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като счита, че 4 същите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Въведена е и хипотеза на „вероятна недопустимост“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр.2 от ГПК, както и на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касация „Юробанк България“ АД, гр. София, не е депозирал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: