Решение № 309 от 30.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Перник, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720105697 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на ИВ. Б. Д., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му – адв. Б.Б. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 2162.60 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2005 г. до 30.04.2009 г., сумата от 893.46 лева – обезщетение за забава за периода от 30.08.2005 г. до 17.11.2009 г., както и направените разноски по делото в размер на 161.68 лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. по ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 158/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото.

1

След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 07.01.2010 г.

За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 158/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. По същото обаче не били извършвани изпълнителни действия. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания – съгласно чл.

111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла.

Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното дружество образувало второ изпълнително дело № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. По същото по искане на ответника били предприети изпълнителни действия.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба не са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 158/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.

По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от изп.д. № 158/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.

В съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 2

158/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца ИВ. Б. Д. за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 20.11.2009 г. по ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на РС Перник. Въз основа на последната и след влизането й в сила по ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 12.03.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания и възбрана върху имоти на длъжника ИВ. Б. Д..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 158/2010 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника ИВ. Б. Д., но до него не е изпратена дори покана за доброволно изпълнение. В хода на производството по делото обаче е установено, че е налице очевидна фактическа грешка в ЕГН на длъжника, като взискателят така и не е посочил правилен ЕГН, нито е предприел други действия в тази връзка. По изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, нито са събрани суми.

Въз основа на изпълнителния лист от 07.01.2010 г. по молба на взискателя ответник от 25.08.2021 г. срещу ИВ. Б. Д. е образувано и второ изпълнително дело – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, като отново е поискано налагане на запор на вземания на длъжника. Извършени са справки за имущественото състояние на лицето и в тази връзка е наложен запор на пенсията на длъжника от 03.09.2021 г. Отново на 03.09.2021 г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение, съгласно която дългът му към посочената дата възлиза на: 2162.60 лева – главница, 2601.28 лева – лихви, 1055.14 лева – неолихвяема сума, 148 лева – разноски изпълнително дело, 592.22 лева – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ с ДДС и 100 лева – други разноски.

Предвид наложения запор от длъжника ИВ. Б. Д. е събрана сумата от о б щ о 1970.71 лева, разпределена по дати: 25.10.2021 г., 11.11.2021 г., 09.12.2021 г., 13.01.2022 г. и 16.02.2022 г., съгласно печати на гърба на изпълнителния лист. От тази сума общо 180 лева / с ДДС/ са разпределени в полза на съдебния изпълнител, 1783.21 лева – в полза на взискателя и 7.5 лева банкови такси.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от 3 представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев/.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими за следните суми: 2162.60 лева – главница за неплатена топлинна енергия и 413.39 лева – обезщетение за забава за периода от 30.08.2005 г. до 17.11.2009 г., както и за законната лихва за забава на месечните плащания /главницата/ за периода от 20.11.2009 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на РС Перник/ до окончателното изплащане на вземането.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен 4 интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

Относно сумите от 161.68 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6228/2009 г. по описа на РС Перник и 480.07 лева – разликата до пълния размер на обезщетението за забава от 893.46 лева за периода от 30.08.2005 г. до 17.11.2009 г. предвид събраните по делото доказателства следва извод за недопустимост на производството поради липса на правен интерес. Това е така, доколкото от длъжника са събрани суми по изп. дело № 2516/2021 г. по описа на ЧСИ Бадев, които покриват тези задължения съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД - същото гласи, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. В тази връзка от ищеца е събрана сумата от общо 1970.71 лева. От тази сума 180 лева с ДДС са отишли в полза на съдебния изпълнител, 7.5 лева – за банкови такси, а останалите 1783.21 лева – са достатъчни да покрият задължението от 1055.14 лева – неолихвяема сума съгласно ПДИ, където влиза юрисконсултското възнаграждение от 161.68 лева по изпълнителния лист, 148 лева – разноски изпълнително дело съгласно ПДИ, 100 лева – други разноски съгласно ПДИ, както и сумата от 480.07 лева – обезщетение за забава за периода от 30.08.2005 г. до 17.11.2009 г. /1055.14 + 148 +100+480.07 =1783.21 лева +180 лева+7.50 лева = 1970.71 лева/ - като при посочените изчисления съдът съобразява, че в ПДИ законната лихва за забава и обезщетението за забава са посочени общо като „лихви“, поради което съдът може да съобрази сумата от 480.07 лева единствено при погасяване на обезщетението за забава, доколкото в петитума на исковата молба същото е индивидуалицирано съгласно изпълнителния лист, а законната лихва е посочена само от датата на заявлението до окончателното изплащане и няма конкретна стойност.