Определение № 27616 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27616 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110112956 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за безплатно адвокатско представителство в размер на 420 лв. с ДДС /над присъдените 60 лв./, както и ангажиране на отговорността на ответника за заплатената държавна такса за образуване на делото от ищеца. Според молителя обстоятелството, че между страните съществуват множество идентични дела, образувани по искови молби на ищеца срещу ответника, не следва да се отразява на възнаграждението на адвоката.о В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от насрещната “ВИВУС.БГ” ЕООД, в което се поддържа, че искането е неоснователно. Поддържа се, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и при определяне на възнаграждението за безплатно процесуално представителство съдът следва да има предвид реално извършените действия от адвоката, счита, че дори присъденото възнаграждение е прекомерно.

За да се произнесе съдът, съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

С постановеното по делото Решение № 1226564261/10.12.2025 г. по гр.д. № 12956/2025 по описа на СРС, 88 с-в съдът е присъдил на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски, както следва: сумата от 100 лв., представляваща заплатена държавна такса, а на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат сумата от 60 лв.

1 адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно фактическата и правна сложност на делото, индициите за злоупотреба с право и цел генериране на разноски с оглед множеството образувани дела и множеството дела.

Освен това следва да се посочи, че се претендира се адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че споделя застъпеното в казуалната практика становище, че в тази хипотеза, възнаграждението се определя от съда с оглед извършените процесуални действия по делото и правната и фактическата му сложност, а посочения размер от процесуалния представител не го обвързва. Делото не се отличава с никаква сложност, напротив идентично е с множество други, образувани от същия процесуален представител, налице е трайната и последователна наднационална и национална съдебна практика по идентични казуси. Освен това е недопустимо съдебните разноски да се превърщат в източник на неоснователно обогатяване.

В подадената молба липсват доводи, които да налагат ревизия или изменение на решаващата воля на съда по отношение на заплащането на адвокатско възнаграждение, поради което и липсва основание за изменение на поставения съдебен акт в частта за разноските.

По отношение на държавната такса, заплатена от ищеца, същата е присъдена по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, което не налага изменение на определението и в тази част.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

По изложените мотиви и на основание чл. 248 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 415126/18.12.2025г., подадена от Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител на ищеца Г. Х. С. за изменение на Решение № 1226564261/10.12.2025 г. по гр.д. № 12956/2025 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2