Решение № 150 от 14.10.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Златоград, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100286 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, врс с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС – установителен иск от А. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А.“ № * срещу О.Н. с ЕИК ****, представлявана от Б.Р.К.-Кмет на общината, със седалище и адрес: гр.

Н. ул. „А.С.“ № *, за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение и наследство на имот с идентификатор ***; вид територия –Урбанизирана; категория – пет; начин на трайно ползване – Стадион; площ - 150 кв. м.; стар номер 004420, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Иизпълнителен директор на АГКК при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***.

Пълномощникът сочи още, че ищецът има процесния имот от родителите си, като ищецът от 1980 г. владее имота явно и необезпокояван от никого.

Ежегодно от 1980 г., а и преди това неговите праводатели са обработвали имота като свой, като през годините е засаждал и към настоящия момент продължава да го засажда с различни селскостопански култури.

Имотът представлява обработваема градина към жилищната сграда на 1 ищеца, която се намира в съседния имот с идентификатор *** по КККР на Н..

Процесният имот винаги е бил обработваема градина, нива която ежегодно засаждал и продължава да се засажда с различни селскостопански култури.

Ищецът и неговите праводатели са тези които са облагородили имота. Той е с трайни материализирани граници от към съседните нему имоти.

Ищецът е предприел процедура за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение, като в тази връзка установил, от представители на О.Н. че за процесния негов имот има съставен АДС, на основание Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., по силата на която областния управител е предал имоти на ответника, по спора процесният имот собственост на ищеца е общински. О.Н. не е придобила процесния имот на годно правно основание, като за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н..

Сочи се още, че актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие, а само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост - чл. 5 от Закона за общинската собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината (цитира съдебна практика Решение № 87/01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. на ВКС, Първо г.о.) В съставения акт за общинска собственост е посочена единствено като правно основание разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост и Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С.. Разпоредбата сочи за общинска собственост, имотите и вещите, предоставени в собственост на общините със закон и е бланкетна, което изисква в акта за частна общинска собственост да е налице посочване на законова разпоредба от конкретния закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание на Община Н.. Сочи, че в представения АЧОС 2 липсва позоваване на конкретна законова разпоредба, нито пък са посочени правопораждащите собствеността факти, т.е. същият не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от ответника-община.

В акта за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост, като тази заповед касае одобряването на плана на град Н..

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последстве въз основа на него, имотът е предаден в собственост съгласно Заповед № 46-ДС/ 27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на О.Н. като последната оспорва правото на собственост на ищеца, въпреки че ищецът е собственик на описания имот по силата давностно владение.

Няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.

По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно - Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата обаче не може да легитимира праводателя на О.Н. а именно - Държавата като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл цитира Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012 г., на Първо г.о., ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал.

1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

3

Отделно от гореизложеното, О.Н. като и праводателя и в лицето на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за О.Н. така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.

В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което не може да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила.

Оборен е и факта, че имота е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация. В този смисъл цитира съдебна практика - Решение № 269/03.08.2012г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на Първо г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Пълномощникът сочи още, че влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на 4 чл. 86 ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в гкойто смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г., г. к, Първо г. о. на ВКС.

Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 от ЗТСУ.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., Първо г.о.

С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план, той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.

След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както и за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по делото, то не може да се приеме че е била налице забраната за придобиване по давност на имот - държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за актуване на имота.

Напротив, твърди, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото го имат от 1980 г. процесния имот и от тогава е владян от него явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали че считат същия имот за негов, като преди това имота е владян от праводателя му от 1950 г. като това владение, следва да се присъедини към владението на ищеца. Още от 1980 г. до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години ищецът е упражнявал фактическата власт по отношение на процесния имот, като същият е с ясно очертани граници от съседните нему имоти.

Горните действия са манифестирани пред всички.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в полза на ищец без същата да е била 5 прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на доверителя ми от имота, предявяване на права по съдебен ред против ищеца или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника по настоящото дело или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.

Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.

69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.