Определение № 1263 от 05.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. София, 05.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20258002900471 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „КТМ ЕКС” ЕООД против решение № 268/16.10.2024г. по в.т.д. № 162/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260035/18.11.2023г. по търг. дело № 1230/2019г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е уважен предявения от В. С. С. срещу дружеството осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като „КТМ ЕКС” ЕООД е задължено да предаде на ищцата владението върху Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, находящо се на трети етаж в офис сграда *** с административен адрес гр.Варна, ***, с площ от 65,29 кв.м. при граници: на същия етаж - ***, под обекта - ***. над обекта - ***, и върху Поземлен имот с идентификатор

***, находящ се в гр. Варна, к.к. Чайка, с площ от 332 кв.м., с предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване за ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори *** и ***, като получени на отпаднало основание развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот.дело № 322/25.08.2014 г. на нотариус рег. № 363 с район на действие РС Варна, с който В. С., чрез пълномощника си В. Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД и са му възложени сторените в производство съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В касационната жалба се твърди,

1 че още решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като не съдържа реквизитите по чл.236 ГПК, а именно не съдържа коректния адрес на „ КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК 201171629, не сочи банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане, не съдържа автентичния подпис на съдията — докладчик. От друга страна, апелативният състав неправилно приел за несвоевременно релевирано възражението му, че владението на имотите му е предоставено по силата на предварителен договор. Посочва още, че възражението първоначално е било направено от „КТМ ЕКС“ ЕООД още с отговора на допълнителната искова молба, под формата на отричане на твърдения от ищцата положителен факт, че била предала владението с договора за замяна от 25.08.2014г. Що се отнася до ангажирането на предварителния договор от 20.08.2014г., като доказателство по делото, то това е щяло да стане, чрез изискването на приключилото т.д.№ 101/2015г. по описа на ВОС, по което същият е бил приложен и приет, но първоинстанционният съд е приел доказателственото искане за неотносимо към предмета на спора, поради което го е оставил без уважение с Определение № 260287/04.07.2023г. по делото. Същевременно намира за противоречиви мотивите на въззивня съд, приемайки от една страна възражението за преклудирано, а от друга страна, че същото това възражение е неоснователно, при това с доводи, основани върху неприетия по делото предварителен договор. В тази връзка сочи, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е възложили на ответника по делото да докаже положителния факт за предадено владение на имотите. Същото нарушение е било налице още в първоинстанционното производство. Въз основа на гореизложеното нмира, че няма основание да се иска връщане на владение върху процесните имоти, тъй като липсват доказателства по делото предварителния договор от 20.08.2014г. между страните да е бил развален.

Тъй като по делото е прието и доказано, че предаването на владението на двата процесни имота представлява изпълнена престация по предварителния договор между страните, то само развалянето на единствено на този договор може да обоснове реституция на владението на двата процесни имота.

Развалянето на окончателния договор не води до възникване на основание за реституция на владението на двата процесни имота, тъй като предаването на владението не представлява престация по окончателния договор. Поддържа, че не й се дължи връщане на собственост, както и производното от него право 2 на владение, вследствие на развалянето на окончателния договор, още повече, че владението не е престирано по разваления договор. Отделно посочва, че ищцата няма основание да претендира предаване на владение върху процесния имот, тъй като не е негов собственик, тъй като поземлен имот с идентификатор *** е признат за Държавен, като с решение № 3666/09.08.2018г. по гр.д.№ 16835/2017г. на Районен съд -Варна е отречено правото на собственост на ответното дружество, на ищцата, като негов праводател, на нейните праводатели по нот.акт № 125, том 23, дело 4780/12.05.2014г. на СВ -гр.Варна, които са наследниците на Венета Тодорова Андонова. В тази връзка сочи допуснато от въззивният състав процесуално нарушение, като не е допуснал направените от дружеството доказателствени искания а именно : да бъдат изискани приключилите гр.д.№ 16835/2017г. на Районен съд -Варна, както и т.д.№ 101/2015г. по описа на Окръжен съд -Варна, тъй като тези доказателствени искания са били оставени без уважение, като неотносими, от първоинстанционния съд, без каквито и да било мотиви. По отношение на Ателие № 9, с идентификатор ***, счита за доказано придобиване правото на собственост на основание чл.79, ал.2 от ЗС чрез добросъвестно давностно владение в периода от 25.08.2014г. до 25.08.2019г. и след това до 2022г. Първоначално установеното владение по силата на предварителния договор от 20.08.2014г., който е действителна сделка, е дало на ответното дружество качеството на владелец с правата по чл.71 и чл.72 ЗС, като с изповядването на договор за замяна, обективиран в нот. акт № 34, том 4, нот.д. № 322/25.08.2014г. на нотариус Светла Димова, който също е действителна сделка, се е създало правното основание по смисъла на чл.70 ЗС, което го е направило собственик.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, В. С. С., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

3

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ищеца В. С. С. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД искове в условията на евентуалност за предаване владението на следните два имота: Ателие № 9, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** и Поземлен имот с идентификатор ***, на основание чл.34 ЗЗД, като получени по нищожен договор, а при условията на евентуалност на основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД, като получени на отпаднало основание, по-конкретно развален договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 34, том 4, нот. дело № 322/25.08.2014г., с който В. С., чрез пълномощника си В. Б., е прехвърлила на „КТМ ЕКС” ЕООД описаните недвижими имоти срещу 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур” АД=

С решение № 260035/18.11.2023г. по търг. дело № 1230/2019г. на Окръжен съд – Варна е уважен предявения от В. С. С. срещу дружеството осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като „КТМ ЕКС” ЕООД е задължено да предаде на ищцата владението върху Ателие № 9 и върху Поземлен имот с идентификатор ***, находящи се в гр. Варна.

Въззивният състав е намерил първоинстанционното решение за действително и допустимо, тъй като съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и правото на иск е надлежно упражнено. Посочил е като предмет на въззивно обжалване единствено претенцията по уважения евентуален иск по чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД, с който дружеството е осъдено да предаде на В. С. владението върху Ателие № 9 с идентификатор *** и върху Поземлен имот с идентификатор ***.

Определил е за безспорно между страните, че помежду им е сключен договор за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа от 25.08.2014 г., по силата на който В. С., действаща чрез пълномощника си В. Б. прехвърля свои собствени недвижими имоти (общо три на брой), сред които и процесните Ателие № 9 с идентификатор *** и върху

Поземлен имот с идентификатор ***, в замяна на което „КТМ ЕКС“ ЕООД прехвърля на В. С. 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур“ АД.

Възприел е събраните още в производството пред първата инстанция ласни доказателства чрез разпита на свидетели. От разпита на свидетелите Т.

В. и В. Б. (пълномощник на ищцата при сключване на договора за замяна) е установил, че и двамата познават В. С.. Свидетелят Т. В. разяснява обстоятелства около сключването на договора за замяна и упълномощаването на В. Б., като твърди, че е присъствал на тези сделки. Заявява, че е имало подписан предварителен договор между дружеството и В. С. от 20.08.2014г.

От същата дата било изготвено и пълномощното на В. Б., на която ищцата предала и ключовете от ателието. Ответното дружество се намирало във владение на имота и го е отдавало под наем до 2020г. От разпита на свидетеля 4

Б. се потвърждава, че „КТМ ЕКС“ ЕООД е било във владение на двата процесни имота, като според свидетелката това е станало в период до 2022г., когато управителят на дружеството я потърсил за съдействие при сключването на предварителен договор с трето лице. И според Б., дружеството е отдавало ателието под наем. Сочи, че е виждала предварителен договор и протокол за предаване на владението на ателието на трето лице през 2022г. Констатирал е, че отдаването на имота под наем се потвърждава и от разпита на свидетелите П. и К.. И двамата заявяват, че са посещавали обекта, добили са впечатления, че ателието се отдава под наем на адвокати.

Поради наличие връзка на преюдициалност производството пред първата инстанция е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по търг дело № 553/2018г., по описа на Окръжен съд Варна, на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК (определение № 3420/20.09.2019г., л.

38 от делото). Установява се, че обуславящото производство се е водило между същите страни, по предявени от В. С. искове, в условията на евентуалност, с правно основание съответно чл. 26, ал. 2 предл. 4 ЗЗД и евентуален иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, с които се иска прогласяване нищожност сделката по замяна поради липса на основание и евентуалния иск за разваляне на същия договор. С влязло в сила на 06.02.2023г., решение № 1212/27.12.2019г. по т.д.№ 553/2018г. по описа на ВОС главният иск е бил отхвърлен, а евентуалният с основание чл.87, ал.3 ЗЗД - уважен.

Предвид основанието на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е определил в тежест на ищеца по престационната кондикция в хипотезата на отпаднало основание да докаже твърденията си, че ответникът е получил описаните в исковата молба недвижими вещи на основание посочения договор за замяна от 25.08.2014г. и че действието на договора е прекратено на основание надлежно упражнено съдебно право на разваляне на същия. Намерил е, че в случая развалянето на договора за замяна от 25.08.2014г. е настъпило на 06.02.2023г. с влизане в сила на решение № 1212/27.12.2019г. по т.д.№ 553/2018г. по описа на ВОС, и от този момент за дружеството е възникнало задължение да върне всичко, което е получило или задържало на основание разваления договор.

Апелативният състав е възприел, че по отношение на поземления имот е релевирано възражение, че ответното дружество не е придобило правото на собственост върху имота, тъй като го е получил от несобственик (ищеца по делото). Позовава се на Решение № 3666/09.08.2018 г по гр. д. № 16835/2017 г. на Районен съд Варна, влязло в сила от 04.03.2020г. По отношение на Ателие № 9 с идентификатор *** дружеството не се позовава на юридически факти, отричащи правото на собственост на ищцата и не сочи доказателства за такива. В тази връзка е счел, че с постановеното по гр.дело № 16835/2017г. на РС-Варна се цели отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост единствено на „КТМ ЕКС“ ЕООД спрямо държавата като ищец в това производство. В това производство не се установява със сила на пресъдено нещо чия собственост е поземления имот, още повече дали този 5 имот е бил собственост на В. С. и дали същата го е придобила на годно правно основание.