Определение № 1833 от 26.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1833 гр. София, 26.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Бонка Дечева

Ваня Атанасова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20228002104312 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. С. против решение № 535 от 28.04.2022 г. по гр.д.№ 3038/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 261686 от 10.06.2021 г. по гр. дело № 4209/2019 на РС – Пловдив. С последното е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се на [улица], с площ от 254 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: имот пл. № 4 от кв. 1 (330а-стар), за който е отреден парцел X.-4, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 98 кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ от 18 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, между:

„ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] - с квота 57/120, касатора Д. В. С. - с квота 40/120,

М. В. Д. – с квота 5/120 ид.ч.

А. В. М. – 5/120 ид.ч.,

С. К. Й. – 5/120 ид.ч.

М. К. П. – 5/120 ид.ч.

„БУДАС БАР“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] – 1/120 ид.ч.

„МЕГАСТРОЙ 77“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] – 1/120 ид.ч. и

„АКВА БЕЛЛА“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] – 1/120 ид.ч.

Отхвърлен е искът за делба на същия имот по отношение на Л. В. Г., П. К. Й. и Ю. С. М..

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС, защото не е взето предвид извършеното 1 неформално разпределение на обектите в делбения имот и с чл. 76 ЗН по отношение на три от сделките. Твърди се очевидна неправилност на решението относно изводите за липса на еквивалентност на договора за продажба на наследство и двата договора от 2018 г., и нарушение на процесуалните правила поради приетото от съда, че възражението за липса на еквивалентност е заявено след преклузията, като не е съобразено по-късното конституиране и на другата страна по тези сделки. Моли да се допусне касационно обжалване и да се отхвърли иска за делба по отношение на втория етаж от двуетажната жилищна сграда и Ѕ ид.ч. от дворното място и да се допусне делба на първия етаж, ведно с Ѕ ид.ч. от дворното място само между наследниците.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК, които ще се разгледат по-долу..

Ответниците по касация Л. В. Г., П. К. Й. и Ю. С. М. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като въззивното решение не противоречи на съдебната практика на ВКС и не е очевидно неправилно.

„ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като по първия въпрос не е налице противоречие със съдебната практика, по втория – не е посочена съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, а по третия въпрос, съдът правилно е приложил чл. 76 ЗН и определил квотите на съделителите, а основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК не е налице, защото нито една от хипотезите на този текст не се установява от мотивите на решението.

М. В. Д., С. К. Й. и М. К. П. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по наведените основания в изложението.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

С н.а. № 122, том 7, дело № 1183/22.08.1930 г. В. Д. С. купува дворно место в [населено място], идентично с процесния ПИ с идентификатор ***, в което са построени сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 98 кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., използвана за гараж.

Безспорно е, че втория етаж съставлява самостоятелно жилище, а на първия етаж има самостоятелно жилище и магазин. В. Д. С. е починал на 14.11.1955 г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга М. Г. С. и низходящи - касаторът Д., ответницата Л. и М., починала на 31.07.2012 г., наследена от четирите си деца Ю., П., В. и К.. Преживялата съпруга е починала на 04.05.1989 г. и е оставила същите наследници. Синът В. е починал на 29.05.2015 г. и е оставил за свои наследници съделителите М. В. Д. и А. В. М.. Синът К. е починал на 01.02.2010 г. и е оставил за свои наследници съделителите С. К. Й. и М. К. П..

Със Заповед № СД-99/12.04.1986 г. на основание чл. 95 ЗТСУ /отм./ е отчужден имот пл. № 2

4 в кв. 330 за строителството на хотел от наследниците на В. С., но от писмо от 24.07.1990 г. до Д. С. се установява, че поради невъзможност да се осъществи строителството, е издадена заповед за отмяна на отчуждаването на имота. Със заповед от 05.06.1892 г. е отменено отчуждаването и на магазина, разположен в югоизточната част на жилищната сграда, който е с отделен вход, ведно с 3/10 ид.ч. от дворното място.

По делото е представен договор от 15.11.1986 г., сключен между М. С. и сина й Д. В. С., по силата на който тя се е задължила да заплати на сина си сумата от 5642 лв. срещу задължението на последния да поеме цялостната издръжка и гледане до края на живота й. В договора се отбелязва, че посочената сума представлява стойността на отчуждения от М. С. процесен имот. Уговорено е, че в случай, че заповедта за отчуждаване бъде отменена по реда на чл. 109 ЗТСУ, тя се задължава в срок от един месец от влизането в сила на отмяната да прехвърли на сина си имота по нотариален ред, чрез договор за издръжка и гледане, както и че при настъпване на горното условие договора следва да се счита за предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

На 12.09.2017 г. е сключен договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД с нотариална заверка на подписите на страните и вписан, с който П. К. Й., като наследник на майка си М.

В. С. е продал на „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, останало му от нея за сумата 9500 лв. Синът на М. С., Ю. С. М. е прехвърлил на същото дружество своите 1/12 ид.ч. от дворното място жилищната сграда и гаража с н.а. № 123,т.ІІІ/ 02.08.2018 г. за сумата 2450 лв., при данъчна оценка 7269 лв.

Дъщерята на общия наследодател Л. В. Г. е продала с н.а. № 123,т.ІІІ/ 02.08.2018 г. на същото дружество своята 1/3 ид.ч. от дворното место и от двете процесни сгради, придобити по наследство от двамата родители за сумата 9800 лв. при данъчна оценка на тази част 30279 лв.

С три сделки по н.а. № 10, № 11 и № 12 и трите от 04.10.2018 г. „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е дарило на „БУДАС БАР“ ЕООД, „МЕГАСТРОЙ 77“ ЕООД и „АКВА БЕЛЛА“ ЕООД по 1/120 ид.ч.

По делото е установено, че през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. касаторът е декларирал придобит доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество в размер на 2400 лв., като платец по този доход е посочено „ГЛОБАЛ ГАРАНТ“ О..

Представени са нотариални покани от „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД до касатора Д. С. от 09.11.2017 г. и от 19.09.2018 г., с които той е уведомен за закупуването на идеални части от процесните имоти, поканен е за провеждане на преговори за доброволна делба, заявено е и искане за заплащане на съответна част от получените от имота граждански плодове за период от 5 години преди 12.09.2017 г., както и за осигуряване на възможност дружеството да ползва имотите според правата му, съгласно чл. 31 ЗС. В писмения отговор от 09.11.2017 г. С. е посочил, че никой от съсобствениците не е препятстван да ползва имота съобразно правата му, че реалното ползване на имота е разпределено между съсобствениците и всеки ползва в рамките на правата си, както и че той ползва имота в рамките на полагащата му се 1/3 ид.ч. и не разполага с достъп до другите обекти. Видно от протокол от 24.11.2017 г., представител на С. е предала на адвокат Д., представляващ ищцовото дружество „ВИЕЛ 3

ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД един брой ключ от входната врата на сграда с идентификатор ***.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че през м. септември 2017 г. П. Й. е продал своята част от наследството, оставено му от майка му за сумата 9500 лв., в част от която си купил хладилник, косачка и резачка, а друга част разходил за да подържа гробовете на свои близки. Св.М. А. установява, че за имота имало отчуждаване, но той се ползвал от Д. и сестрите му и майка им, като между тях е имало уговорка Д. и майка му да живеят на втория етаж. Сестрата М. починала, а другата сестра живеела на друго место. За кратко дъщерята на една от сестрите ползвала магазина, но след това го ползвала някаква фирма.

Според показанията на св. М. М., на първия етаж живеела М. поне от 1997 г. до смъртта си 2012 г., а от магазина Д. получавал наем, който разпределял на три части между него и сестрите му, а на втория етаж живеел Д. със семейството си и майка му докато била жива. В същия смисъл са и показанията на св. Т. С. – съпруга на касатора.

Въззивната инстанция е приела, че е неоснователно възражението на Д. С. за придобивна давност по отношение на втория етаж от къщата и Ѕ ид.ч. от дворното място, тъй като не е доказано, че е извършена между него, майка му и двете му сестри неформална делба през 1986 г., че не е извършил действия, чрез които да демонстрира намерение за своене частите на останалите съсобственици като недопускане на останалите сънаследници в имота, което да е достигнало до знанието им, намерение като владелец да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници. Мотивирал се е с това, че през 1986 г. имота е отчужден и е бил държавна собственост до 1990 г., а магазина и 3/10 ид.ч. от дворното место са били държавни от преди това и до 1992 г. Установено е, че Д. С. с майка си и семейството си е живял на втория етаж, сестра му М. е живяла на първия етаж, а сестра му Л. е живяла на друг адрес. След реституцията на магазина, наемите от него са разпределяни, което е в разрез с твърдените уговорки от неформалната делба. Затова съдът е приел, че се касае поскоро за разпределение на ползването, в какъвто смисъл е и отговора на нот. показа, даден от Д. С.. Съдът е приел, че е неотносимо към настоящия спор Решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, І г. о., защото то е посоченото при различна фактическа обстановка от тази по настоящия спор, по който не е налице хипотеза, при която всеки от наследниците да е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект от наследственото имущество със знанието и при взаимно отсъствие на противопоставяне, поради което не може да се приеме, че не са необходими други активни фактически действия, освен ползването, за превръщането на държането на чуждите идеални части във владение.

За неоснователни са приети възраженията по чл. 76 ЗН, защото тази норма не се прилага за продажба на наследство и при прехвърляне на съсобственици, какъвто е случая по делото – след договора за продажба на наследство, „ВИЕЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е станало съсобственик през 1917 г. и като такова е придобило идеалните части по двата договора от 2018 г.

По отношение на възражението за нищожност на договора за продажба на наследство и на 4 двата договора от 2018 г. поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалетност на насрещните престации, съдът е приел, че то е преклудирано, съгл. чл. 342 ГПК тъй като с това възражение се оспорва правото на съделител да участва в делбата и размера на квотата, а то е заявено след първото по делото съдебна заседание. Въпреки това, въззивната инстанция е изложила и съображения за неоснователността му, като е посочила, че нищожни като противни на морала се приемат сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. В случая е налице разлики между пазарната цена на продаваните с атакуваните сделки имоти и продажната им цена, но те сами по себе си не са от естество да обосноват този най-тежък порок на сделката, защото съдържанието на договора се определя свободно от страните.

Разпечатката съдържа 44 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6c4dedf-638f-494f-946f-c9c7678e69e5