Определение № 5153 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5153 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100501803 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу Решение № 253/18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1225/2025 г. на РС-Провадия, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение 338/31.08.2026г., с което е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 7053459998 с клиентски номер 312378826 на 13.06.2023 г., сключен между тях, на осн. чл.

26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по иска на С. П. П. с ЕГН **********, адрес гр. *, ул. „*“ *, вх. *, ет. *, ап. * против „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54.

В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният път е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Не се оспорва факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР, но се поддържа становището, че в случая тя не следва да участва при формиране на разходите по кредита. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил изложените от банката аргументи за характера на застрахователната премия. Поддържа се, че съгласно цитирания и от съда § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита. В случая сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита (видно от чл.19 от договора), кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка, а отказът от застраховката, след сключването на 1 договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър). Преди да сключи договора за кредит кредитополучателят е подписал Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, с който Банката запознава потребителя с целта на обработване на личните му данни, събира декларации по ЗМИП, както и с възможността да избере или не сключването на застраховка. В т. 13 от Заявлението – декларация заявителят е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка. Сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. При отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на кредитополучателя, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Това е изрично записано в т. 10 от Общите условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ към Застрахователен сертификат № 170534599982023. В чл. 4.4. от въпросния сертификат също е предвидена възможност по всяко едно време на договора застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя. На следващо място, в чл. 13.2. е предвидена и възможността клиента да поиска да бъде прекратено покритието му по застраховката в хипотезата при пълно предсрочно погасяване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, са общ разход по кредита. В случая застраховката представлява допълнителна гаранция за кредитора срещу риска от липса на изпълнение от страна на кредитополучателя, поради което е съществен разход по кредита. Същата съставлява почти 1/2 от предоставената сума и следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Застраховката е сключена за сметка на последния и макар в договора да не е записано, че е задължително условие за отпускане на кредита, а е по заявка на потребителя, представлявайки част от кредитирането, тя е включена в общата сума, която потребителят е длъжен да заплати за ползване на кредитната услуга. Сумата за застраховка е включена към предоставената главница по кредита и заемодателят получава възнаграждение - договорна лихва, начислявана и върху тази сума. Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и на това, че сумата за застраховка е включена към предоставената главница по кредита и заемодателят получава възнаграждение - договорна лихва, начислявана и върху тази сума, което води до неимоверно оскъпяване на кредита. Освен това, предвид връзката с договора за кредит и договорката застраховката да се разсрочи и изплаща 2 заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , налагаща ограничение в размера на ГПР.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу Решение № 253/18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1225/2025 г. на РС-Провадия, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение 338/31.08.2026г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.12.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3