Определение № 281 от 23.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. София, 23.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100600313 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от частния тъжител И. А. чрез адв. К., срещу Определение от 15.11.2023 г. по н.ч.х.д. № 8125/2021 г. по описа на СРС, НО, 94-и състав, с което частният тъжител И. А. е осъден да заплати в полза на подсъдимия С.И. сумата от 7800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение.

Изложени са аргументи за прекомерност на заплатеното от частния тъжител адвокатско възнаграждение в размер на 7800 лв., поради което се иска неговото намаляване.

По делото е постъпило възражение по частната жалба от адв. Г. и адв. М. – защитнци на С.И., озаглавено „отговор на частна жалба“. В него са изложени доводи за липса на твърдяната от частното обвинение прекомерност на възнаграждението, поради което се моли атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Въззивният съд, като прецени наведените в частната жалба и в насрещното становище доводи, както и атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в преклузивния 7дневен срок, поради което същата се явява допустима. По същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано въз основа на тъжба от И. А. срещу С.И.. С протоколно определение от 18.10.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 8125/2021 г. по описа на СРС, НО, 94-и състав е прекратил наказателното производство на осн. чл. 289, ал. 1 вр. чл.

24, ал. 5, т. 5 НПК поради неявяване на частния тъжител и неговите повереници.

Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 03.11.2023 г.

С Определение от 15.11.2023 г. по н.ч.х.д. № 8125/2021 г. по описа на СРС, НО, 94-и състав възложил в тежест на частния тъжител разноските по делото, направени от подсъдимия И., а именно сумата от 7800 лева - адвокатско възнаграждение. За да постанови така атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че разноските са действително направени и по силата на чл. 190, ал. 1 от НПК подлежат на възлагане на 1 частния тъжител А..

Въззивният съд намира атакуваното определение за правилно.

Законосъобразно районният съд на осн. чл. 190, ал. 1 НПК е възложил разноските по делото в тежест на частния тъжител. По делото не се спори относно това, кой следва да заплати направените разноски, а единствено касателно техния размер. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 187-190 от НПК, уреждащи въпросите, свързани с разноските в наказателното производство, не регламентират процесуална възможност за съда да намали претендираното адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност. Следва да се отбележи, че подобна разпоредба в наказателно-процесуалния кодекс липсва. Настоящият съдебен състав застъпва становището относно неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в наказателния процес. Това е така, тъй като нормата на чл. 88, ал. 1 от НПК препраща към ГПК за неуредените въпроси единствено касателно реда за разглеждане на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Въпросът за разноските в наказателния процес е регламентиран в чл. 187 – чл. 190 от НПК, където подобно препращане липсва /в този смисъл решение № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1162/2015 г., НК., ІІІ НО на ВКС/. Ето защо, въззивният съд намира възражението за прекомерност за неоснователно.

По делото са приложени доказателства, видно от които С.И. действително е заплатил 7800 лева за адвокатско възнаграждение. Правилно районният съд е съобразил, че по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 25 от том 1 на съдебното производство. Видно от същия уговореното възнаграждение между подсъдимия и негови защитник за процесуално представителство по НЧД 8125/21г. по описа на СРС, 94-ти състав възлиза на 7800 лева, като е посочено, че то ще бъде заплатено по банков път в тридневен срок от подписване на договора. Доказателства за плащането на договореното възнаграждение са приложени с молба от 18.10.2023г., към която е приложено платежно нареждане от 12.10.21г. за сумата от 7800 лева в полза на Еднолично адвокатско дружество „Г.“. В основанието на платежно нареждане е посочена фактура 0000000210/11.10.21, която също е приложена към молбата. От нея е видно, че цената на адвокатската услуга е 6500, върху който размер е начислен ДДС в размер на 1300 лева.

Следователно разноските са били действително направени, поради което правилно са възложени в цялост в тежест на частния тъжител.

В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимално допустимият размер на адвокатското възнаграждение по съответния вид дела с незначителна фактическа и правна сложност.

Адвокатът не може да договори по-малко възнаграждение за съответния вид дело под страх от дисциплинарна отговорност за нелоялна конкуренция. От подсъдимия не може да се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото – в началото на производството, когато се упълномощава адвокат, страната не може да прецени точно фактическата и правна сложност на делото нито точно какви съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и естествено е дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия размер, а когато фактическата и/или правна сложност на делото е около средната или значително по-висока – многократно минимално допустимия размер.

Заплатеното от подсъдимия адвокатско възнаграждение по приложения договор за осъществяване на правна защита пред СРС по НЧД 8125/21г. в размер на 7800 лева с ДДС не е прекомерно високо. Това е така, защото по делото са проведени 14 съдебни заседания, в които защитниците на подсъдимия И. активно са участвали. Видно от протоколите за съдебните заседания те са посочвали и представяли доказателства, оспорвали са исканията и доказателствата от страна на частното обвинение, снабдявали са се със съдебни 2 удостоверения, които да послужат пред телевизия „Н.Б.Г.“ ЕООД и „Е.“ ООД, задавали са въпроси на свидетелите и вещите лица и активно са защитавали подсъдимия С.И..

Минималният размер на адвокатското възнаграждение за такова дело с незначителна фактическа и правна сложност е 600 лева, като според нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата „За защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв“. В случая фактическата и правна сложност по ЧХ 8125/21г. по описа на СРС е около и над средната за този вид дела (показателно за това е дори само обстоятелството, че делото е разглеждано в 14 съдебни заседания с множество доказателствени искания). Размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, надхвърлящ 2 пъти минимално допустимия размер не е прекомерен.

С тези съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 от НПК Софийски градски съд, НО, VII-и въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3878 от 15.11.2023 г. по н.ч.х.д. № 8125/2021 г. по описа на СРС, НО, 94-и състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3