Решение № 1156 от 04.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Сливен, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С. като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230104549 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността Договор за кредит № 1036121 от 30.06.2021 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Ferratum Bank в полза на ответника.

В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, като се сочи и сумата на отпуснатият заем, срока за погасяването му и отразеният годишен процент на разходите. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и съображения за недействителност на договора. Аргументира и твърдения за нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Ferratum 1

Bank в полза на ответника.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността Договор за кредит № 1036121 от 30.06.2021 година , като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.При условията на евентуалност се иска постановяване на решение за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Ferratum Bank в полза на ответника. Претендират се разноски.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се излагат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на изложените в исковата молба твърдения.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за кредит № 1036121 от 30.06.2021 година ответното дружество „Фератум България“ ЕООД е предоставило в заем на ищцата Й. С. С. сумата от 800 лева, която е следвало да я погаси в срок от пет месеца. Начислени са и такси в размер на 400 лева за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД. В договора е посочен Годишен процент на разходите в размер на 49,66 %.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, което ответното дружество не спори, че е предоставено възмездно на ищцата срещу възнаграждение в размер на 1100,00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка 2 поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, кредитирани изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за кредит № 1036121 от 30.06.2021 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, като ищецът е получил в заем сумата 800,00 лева, а е следвало да върне общо сумата 1200,00 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,66 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер.

3

Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.

Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите възлизат общо на 1915,80 лева, от които 1800 лева платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, а останалите са държавна такса и такса куриерски услуги. С оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на ищеца намален размер от следващите му се разноски, в частта касаеща адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не са допускани съдебни експертизи, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи. Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното открито съдебно заседание по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лева с включен ДДС за всеки от исковете или общо в размер на 400 лева, който размер е съобразен с нормативите за определяне на минимални адвокатски възнаграждения, справедлив е, достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се присъжда на ищцата възлиза на сумата 515,80 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за кредит № 1036121 от 30.06.2021 година, действащ между „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к.

Младост, 3, бул. Александър Малинов, № 51, вх. А, ет. 9, ап. Офис 20 и Й. С.

С., ЕГН: **********, с адрес с. ********* на основания чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост, 3, бул.

Александър Малинов, № 51, вх. А, ет. 9, ап. Офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С.

С., ЕГН: **********, с адрес с. ********* сумата от 515,80 лв. /петстотин и петнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5