Решение № 87 от 17.02.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Габрово, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. А.а Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. А.а Попова Гражданско дело № 20214210101489 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 29.07.2008г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № HL 41358, по силата на който на ищеца е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000лв. В договора е предвиден двоен механизъм на превалутиране - съгласно чл. 2, ал.1 от договора кредитът в швейцарски франкове се усвоява по блокирана сметка. По силата на чл.

2, ал. 2 от договора разрешеният кредит се усвоява по блокираната сметка, след като се изпълни условието кредитополучателите да представят молба за превалутиране по образец, съгласно чл. 2, ал. 3 от контракта предвижда, че усвоеният кредит по блокираната сметка се превалутира служебно от банката в левове по нейния търговски курс "купува" швейцарския франк към лева, които се предоставят в собственост на потребителя.

С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е предвидено, че дължимото възнаграждение на кредитодателят се формира от плаваща компонента "Базов лихвен процент" /по-долу „БЛП"/, който към момента на сключване на сделката е бил на стойност 5 % и фиксирана надбавка в размер на 2,1 пункта. С разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и на 6, ал. 3 от договора, банката си е присвоила правото да изменя едностранно възнаградителната лихва при промяна на БЛП. Аналогична възможност е предвидена и с клаузата на чл. 13 от договора, оправомощаваша банката едностранно и произволно да променя своята Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които тя прилага при финансовите си операции, както и лихвите по кредита в швейцарски франкове или при друга валута в случай на превалутиране.

Клаузата на чл. 24 от договора съдържа декларативното изявление на кредитополучателя, че същият е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарският франк към лева/евро може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро и че напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните 1 курсове. С тази клауза потребителят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическите и правни последици от носенето на валутният риск, включително при превалутирането на кредита от швейцарски франкове в лева или евро.

Тъй като кредиторът е упражнил правото си едностранно да увеличава възнаграждението си и поради увеличеният размер на погасителната вноска, включително поради повишаване на курса на чуждата валута, ищецът е започнал да изпитва затруднение да изпълнява задълженията си по договора и е започнал да изпада в забава. Единствено с мотив да предотврати образуването на съдебно производство срещу него той е изразил воля да сключи допълнително споразумение от 25.01.2013г., допълнително споразумение от 13.09.2013г. и допълнително споразумение от 11.04.2014г. към договора за кредит от 2008г., с които са договорили просрочията по месечните вноски за дължимите главница, такси, лихва и застраховки да бъдат добавени към главницата. С допълнителните споразумения страните са постигнали договореност на кредитополучателя да бъдат дадени облекчения и той да ползва периоди на облекчено плащане, през които на него се начислява лихва, която той не изплаща, а същата се капитализира към главницата по кредита.

Считано от 2012г. курсът на швейцарският франк спрямо лева е започнал да нараства значително. С цел да бъде намалена икономическата тежест върху кредитополучателя, който е започнал да изпитва големи затруднения да обслужва кредита, на 28.04.2015г. страните са сключили договор за банков кредит HL71511, с който са договорили, че банката предоставя на кредитополучателя 49 600лв. за целите на пълното предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит от 2008г..

Ищецът твърди, че размерът на главничното задължение по договор за кредит HL71511 от 28.04.2015г. е по-м алък от приетият за установен в отношенията между страните, като съображенията за това са следните:

Твърди, че е нищожна на две основания новационната сделка, извършена с договор за кредит HL 71511 от 28.04.2015 г.:

1. Тя съставлява спогодба върху непозволен договор и като такава не е произвела правно действие съгласно чл. 366 ЗЗД.

2. Тя е неравноправна, тъй като с нея страните са преуредили правните последици на недействителните като неравноправни клаузи за валутния риск от договора за кредит от 29.07.2008г.

Уговорката в договора за кредит от 29.07.2008г. за прехвърляне изцяло върху кредитополучателя на валутния риск от повишението на курсовата стойност на валугата по кредита - швейцарски франкове не е породила валидни правни последици, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 18 от ЗЗП /в редакцията му към момента на сключване на кредитната сделка от 2008г./.

С валутните клаузи върху кредитополучателя , като по-слабата страна в правоотношението, е прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаване па курсовата стойност на швейцарския франк, който в случаите на икономическа криза е стабилна валута и за разлика от българският лев запазва висока стойност на финансовите пазари.

При спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със заключенията по дела С-186/16 и С-119/17, с цитирани в исковата молба решения различни състави на ВКС формират становището, че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката и за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между 2 правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144 ал. 3 ЗЗП.". В този смисъл са и новопостановените решения на ВКС, като горепосоченото разрешение е изведено от ВКС въз основа на задължителното тълкуване на Директива 93/1 З/ЕИО относно неравноправните клаузи, извършено от Съда на ЕС /СЕС/ по дела С-186/16 и С-119/17.

Със заключение по преюдициално дело С-186/16 на СЕС е извършено изясняване на действителният смисъл и съдържание на нормите на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април 1993година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и са изведени критериите, въз основа на които националните съдилища следва да извършат преценка дали е неравноправна клауза, уреждаща предоставянето на кредити на чуждестранна валута. Съдът на ЕС е поставил следните изисквания, които следвала бъдат изпълнени от кредитните институции, за да не бъдат накърнявани правата на потребителите: финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информации, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това съдът посочва, че това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в чуждестранна валута, следва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения./т. 51/; тази информация следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополуча теля, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент; потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално щс му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си; банковата институция, трябва д представи на потребителите възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят - кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последния от клауза, като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения; националната юрисдикция трябва да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет па главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, найнапред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.

В настоящият случай ответната банка не е предоставила на потребителя достатъчна информация относно възможността швейцарския франк да поскъпне спрямо българския лев.

Банката не е осъществила дори минимална информираност чрез разясняване на кредитоискателя как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка ще окаже количествено отражение върху вноските по договорите. При извършване на преценка каква информация е следвало да представи банката националният съд следва да съобрази и 3 приложи по аналогия практиката на СЕС, който се е произнесъл по въпроса каква информация доставчикът на кредитен ресурс следва да предостави на потребителите относно възможните изменения на договорната лихва в хипотезите, в които лихвите се образуват въз основа на променлив лихвен процент, чиито бъдещи конкретни стойности не могат да бъдат известни на кредитора. Отговаряйки на поставените му преюдициални запитвания, СЕС е отчел обстоятелството, че когато става въпрос за клауза относно променлив лихвен процент, точната стойност на този процент не може да се определи в договор за кредит за целия срок на договора. СЕС приема, че не може да се изисква от продавач или доставчик да предостави точна информация относно финансовите последици свързани с измененията на лихвения процент по време на договора, след като тези изменения зависят от бъдещи непредвидими и независещи от волята на този продавач или доставчик събития. СЕС разсъждава, че прилагането на променлив лихвен процент поради самото си естество в крайна сметка води до колебания на размерите на бъдещите погасителни вноски, така че този продавач или доставчик не може да е в състояние да определи точното отражение па прилагането договорната клауза върху тези погасителни вноски. Изведени са разрешенията, че националният съд трябва да направи необходимите проверки за неравноправност, с оглед на всички релевантни фактически елементи, сред които са рекламните материали и относимата и съществена информация, предоставена от кредитодателя при договарянето. Според СЕС, за да бъде потребителят действително информиран за дължимата от него цена на кредита е необходимо кредитодателят да предостави информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който сс изчислява приложимия лихвен процент. Тази практика следва да намери приложение но аналогия при кредитирането с швейцарски франкове. На кредитолучатсля не е било разяснено изобщо от търговеца, притежаващ специални знания, подготовка и професионалисти в сектора на кредитирането, че рискът при кредитиране в швейцарски франкове се увеличава, когато доходите на потребителя не се получават в същата валута.