Решение № 263162 от 20.10.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 20.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на първи декември през 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙОАНА ГЕНЖОВА мл.с. ИРИНА СТОЕВА при секретаря

Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 481 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 211514 от 09.09.2019 г. СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 51988/2017 г. е отхвърлил предявения от Г.М.С. срещу „Д.Е.Г.“ ЕООД и В.Д.В. иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** от КК и КР на с.Лозен, общ.

Столична, обл.София, като премахнат насип и ограда, намиращи се в поземления имот, да прекратят замърсяването на имота с производствени отпадъци, както и да демонтират мостови кран, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** от КК и КР на с.Лозен, общ. Столична, обл.София.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.М.С..Въззивникът твърди ,че решението в тази част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е коментирал представените писмени доказателства, установяващи замърсяване на терена от извършваните производствената дейност на ответниците, а е дал приоритет на свидетелските показания на свидетеля Т., който е в зависимост от ответника, който е негов работодател.Твърди, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, и че цитираната в решението съдебна практика не кореспондира със спецификата на разглеждания казус.Оспорва и констатацията на съда, че със сключването на договора за наем е дал съгласие да бъде изградена ограда и насип в имота, като излага твърдения, че към момента на завеждане на исковата молба договорът за наем е бил прекратен и бившият наемател трябва да премахне както насипа, така и оградата, издигнати от него в имота му.Излага твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът следва да доказва с какво ползването на крана смущава правото му на собственост, като поддържа, че е достатъчно да установи нарушаването на нормативните изисквания по отношение на отстоянията от имота му.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответниците по въззивната жалба- „Д.Е.Г.“ ЕООД и В.Д.В. оспорват същата.Твърдят, че първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответниците поддържат противоправно състояние-замърсяване на имота на ищеца с производствени отпадъци и смущаване на правото му на собственост чрез експлоатация на поставен в имота на ответника мостови кран.Поддържат становище, че решението е постановено след анализ на събраните по делото доказателства, и че позоваването на съдебна практика не е основание за отмяна на решението.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.109, ал.1 ЗС.Ищецът- Г.М.С. твърди, че е собственик на основание договор за дарение на ПИ с идентификатор № *** от КК и КР на с.Лозен, целият с площ от 1 700 кв.м., представляващ нива, находяща се в землището на с.Лозен, Столична община, р-н „Панчарево“, местност „Бресто“ при граници: от югоизток-ПИ № *** и ПИ № ***, от северозапад-ПИ

***; от югозапад-път Лозен-околовръстен път-***; от североизток-път-*** с административен адрес: с.Лозен, ул. „Лозен“ № 95.Твърди, че ответникът В.Д.В. е имал сключен договор за наем с баща му М.К.С. от 10.05.2010 г. за реална част от посочения имот с площ от 700 кв.м.Твърди, че на 18.12.2013 г. на основание чл.237, ал.2 ЗЗД договорът за наем е бил прекратен с изпращането на нотариална покана.Твърди, че В.Д.В. и дружество „Д.Е.Г.“ ЕООД, което е собственик на съседния имот с идентификатор № ***, с който имотът на ищеца има обща граница, извършват неправомерни действия в имота на ищеца, с които нарушават и ограничават правото му на собственост, изразяващи се в изграждане на насип и ограда /дувар/ над 2 м висока, които попадат в югоизточната част на неговия имот върху 1/3 част от 700 кв.м., която е била отдадена под наем до границата с ПИ № ***, за която част баща му е бил сключил договор за наем с ответника В.Д.С.; постоянно замърсяване на имота му в посочената част с производствени отпадъци от дейността им; изграждане на мостови кран на границата между имота на ищеца и ПИ № ***, който при работа /завъртане/ се надвесва над неговия имот с около половин метър /съгласно обясненията, дадени по реда на чл.176 ГПК в съдебно заседание на 03.12.2018 г. пред СРС/.Твърди, че ответниците развиват незаконна дейност като каменоломно предприятие и склад за каменни облицовки и надгробни плочи от мрамори, гранити и др. в имоти, които са ниви и предназначението им е за земеделски нужди, и че изхвърлят отпадъците си в другата част от имота на ищеца, с което му причиняват огромни щети.Ищецът излага твърдения, че в резултат на тези неправомерни действия не може да ползва имота си по предназначение, т.е. като земеделски имот, и че имотът му е замърсен и натрупан с производствени отпадъци, оградата засенчва част от имота, а мостовият кран се надвесва над имота му и е опасно да се стои под стрелката му поради вероятност от падащи обработени или необработени камъни.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат насипа и оградата /дувара/, които попадат в неговия имот, да спрат замърсяването на имота му с производствени отпадъци от дейността си и да го изчистят от такива, да демонтират и премахнат незаконния мостови кран, който се надвесва над неговия имот.

Видно от нотариален акт № 146 по н.д.№ 119/2012 г. М.К.С. е дарил на сина си Г.М.С. ПИ с идентификатор № ***, находящ се в с.Лозен, СО по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на изп.директор на АГКК с площ от 1 700 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: № ***, № *** и № ***, № ***.

С писмо изх.№ 17-ВК08-3199/21.03.2018 г. СО-Столичен инспекторат е уведомил Г.М.С., че на основание чл.76, ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците и опазване на чистотата на територията на СО му е предписано да спазва изискванията на чл.67, ал., т.1 от НУОПОЧТСО и ПИ № *** да се почисти от натрупаните строителни, битови и др. отпадъци, като същите се транспортират на определените от кмета на СО места за обезвреждане и/или оползотворяване в срок 20 дни от датата на получаване на предписанието, както и във връзка с изискванията на чл.67, ал.1, т.1 и т.4 от НУОПОЧТСО да се поддържа чистота в имота, както и прилежащата територия, като се спазва регламентирания в настоящата наредба ред за събиране и предаване на отпадъци.

Видно от ревизионен акт № 1/20.11.2012 г. на органа за технически надзор-„М.Д.“ изискванията на Наредбата, приета с ПМС № 199/2010 г. за безопасна работа с крана са спазени.

Видно от писмо на СО с изх.№ 17-ВК08-532/20.04.2017 г. релсата на мостовият кран е разположен изцяло в ПИ № ***.В момента на проверката /извършена в присъствието на ищеца Г.С. и на ответника В.В./ в ПИ с идентификатор *** е започнато изнасяне на складираните гранитни плочи, разположени в частта от имота, обект на договора за наем, сключен между М.К.С. и В.Д.В..С решение № ПО-13-003 от 18.05.2010 г. в МЗХ е променено предназначението на земеделска земя, собственост на „С.Б.“ ЕООД-за изграждане на обект-„Склад за каменни плочи в ПИ 139024, м. „Бресто“, с.Горни Лозен.Издадено е разрешение за строеж № 005 от 11.01.2011 г. на гл.архитект на р-н „Панчарево“ за „строеж на складова база за частична обработка на мрамор и гранит“ в ПИ 139024, м. „Бресто“, с.Горни Лозен.За строежа е издадено удостоверение № 1197/05.12.2013 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ за въвеждане в експлоатация на строеж „Складова база за частична обработка на мрамор и гранит“ в ПИ 139024 с идентификатор ***, м. „Бресто“, с.Горни Лозен.

В писмо с изх.№

5521/20.04.2017 г. на СО-р-н „Панчарево“ е посочено, че в момента на проверката частта от процесния имот от 700 кв.м., която е била предмет на договора за наем между М.С. и В.В., е заградена с телена мрежа, както и че е започнало изнасяне на складираните гранитни плочи.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът В.Д.В. е бил в облигационно правоотношение по силата на договор за наем от 10.05.2010 г. за реална част от ПИ № *** с площ от 700 кв.м. с праводателя на ищеца М.К.С., който договор е прекратен с едномесечно предизвестие на 18.12.2013 г.

Страните не спорят също, че с договора за наем наемателят със съгласието на наемодателя е изградил насип и ограда във връзка с уговореното предназначение на отдадената под наем площ за склад и каменоломна дейност.

Разпитан по реда на чл.176, ал.1 ГПК ищецът е заявил, че над имота му има надвесен кран, преди е бил около 5 м, сега е на половин метър.

Свидетелят Й.А.твърди, че живее в

Лозен и често минава покрай имота на ищеца, в който има отпадъци от мрамор, като купчините са около 1 м, на дълбочина-около 1-2 м.Твърди, че отпадъците са от „Мрамор и гранит“.Кранът е върху подпорна стена, която е като ограда, която е над 1 м и върху нея има телена ограда.На мястото, където е изградена подпорната стена, няма отпадъци.Отпадъците са от другата страна, където свършва подпорната стена.Ищецът не може да обработва земята си, навсякъде е насипано с мрамор.Кранът е разположен до имота на ищеца върху имота на „Мрамор и гранит“, но височината му е изнесена към имота на Г. и навлиза в пространството с около 1 м.Свидетелят не може да каже кой е направил насипа и оградата и не е виждал кой слага тези мрамори и гранити в имота.

По делото е разпитан и свидетеля А.Т., който заявява, че работи в „Д.Е.Г.“ ООД от 6-7 години и работното му място е в Лозен, където е кранът.Кранът е мостови, движи се по релсов път, стациониран е и не може да се мести.Релсите са разположени в имота, собственост на фирмата на 3 м от оградната линия.С крана се товари и разтоварва мрамор и гранит.Твърди, че няма надвесена част от крана над съседния имот, а ако има, тя е не повече от 20 см.Кранът е на едно и също място и не се завърта.На него няма окачен мрамор постоянно, само когато работи.Свидетелят не знае някой да е изградил насип в съседния имот.Производствените отпадъци се изхвърлят в контейнери и след това се извозват.В съседен имот не е виждал такива, вкл. мрамор.Имотът на фирмата е насипан, а съседният не е.Твърди, че „Д.Е.Г.“ ООД не е ползвал съседния имот.Имотът е ползван от В.В. за склад.

Съдът не обсъжда представения снимков материал, тъй като не е ясно дали касаят процесните имоти и към кой момент отразяват фактическото състояние в тях.

Съдът не обсъжда и представените пред въззивната инстанция представени решение № 478109 от 28.08.2018 г. на СРС, 151 с-в и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 22.08.2019 г., тъй като те имат за предмет частта от имота, която е извън процесната и не установяват относими към предмета на спора обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че праводателят на ищеца е дал съгласие за изграждане на оградата и насипа, и че фактическите и правни действия във връзка с ползването на имота обвързват и ищеца, поради което не може да се направи категоричен извод, че ответниците поддържат противоправно състояние-замърсяване на имота на ищеца с производствени отпадъци.По отношение на мостовия кран съдът е приел, че дори и да е налице навлизане в пространството над нивата на ищеца с около метър и това разстояние да е по-голямо от предвиденото в Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, ищецът не е установил с какво това смущава правото му на собственост, поради което не е проведено пълно и главно доказване на противоправно въздействие от ответника върху имота на ищеца и исковете са неоснователни.