Решение № 505 от 14.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 393/12.03.2025 г. по т.д. № 614/2023 г. на СГС, VI-5 състав са отменени по предявените от А. Р. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, вх. Б, ет. 5, против „АБ ВИТРА“ ООД, ЕИК 130534502, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 7, вх. В, ет. 15, ателие 7, искове с правно основание чл. 74 ТЗ, решенията от общото събрание на съдружниците на „АБ ВИТРА“ ООД, проведено на 31.03.2023 г., по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от дневния ред, както следва: т. 3 -обсъждане поведението на съдружника А. Б.; т. 4 - приемане на решение за изключване на съдружника А. Б. при предпоставките на чл.

126, ал. 3, т. 3 ТЗ; т. 5 - освобождаване от длъжност на управителя Н. А.; т. 6 - избиране на А. Б. за управител на дружеството; т. 7 - приемане на решение в съответствие с чл.

137, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 145 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя Н. А. за причинени вреди на дружеството.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника К. К. Т..

Третото лице помагач К. К. Т. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която са отменени решения на ОС на ответното дружество по т. 4, 5, 6 и 7 от дневния ред. Изложени са доводи за частична недопустимост на обжалваното решение – в частта срещу решенията на ОС по т. 5, 6 и 7 от дневния ред, както и за неговата неправилност в частта по отношение решението на ОС по т. 4, 5, 6 и 7 от дневния ред. Тези доводи са подробно развити, като по отношение недопустимостта на решението е посочено, че същата е обусловена от обстоятелството, че ищецът А. Б. не е бил съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на процесното ОС – 31.03.2023 г. при вземане на решенията по т.

1

5, 6 и 7 от дневния ред, защото е изключен като съдружник с решение по т. 4 от дневния ред на същото ОС, а решението за изключване имало незабавно действие по отношение на съдружниците и дружеството. Решенията по т. 5, 6 и 7 от дневния ред не били обусловени от решението по т. 4 от дневния ред, поради което не била налице хипотезата, разглеждана в Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК.

Неправилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че поради извод за незаконосъобразност на решението за изключване на А. Б. като съдружник следвало, че той има право да оспорва следващите решения от дневния ред.

Във връзка с твърдяната неправилност на първоинстанционното решение е посочено, че изводът на съда, че К. Т. не е имала право да свика ОС е неправилно.

Общото събрание било свикано с покана, връчена на ищеца на 20.03.2023 г. и било проведено именно по въпросите, включени в нея. Правото на К. Т. да свика ОС произтичало пряко от нормата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ и от чл. 5.6 от Дружествения договор, като последната изобщо не била обсъдена от съда. Като свикваща ОС, К. Т. можела да определи и дневния ред на свикваното от нея ОС. В тази връзка е разгледана и аналогия с чл. 223, ал. 2 ТЗ и чл. 223а, ал. 1 ТЗ. Освен това, дори да се приемело, че К. Т. не е можела да включва допълнителни въпроси в дневния ред, след изключване на А. Б. като съдружник по т. 4 от дневния ред и незабавно действие на това решение по отношение на дружеството, по останалите решения е взето решение от едноличния вече собственик, а за неговите решения нямало изискване да бъдат предварително оповестени. Изложена е фактологията, предшестваща свикването на процесното ОС с цел обосноваване правото на К. Т. да свика сама ОС, както и факти за финансовото състояние на ответното дружество, които имат за цел да оборят твърдения за лично участие на А. Б. в съдействие на дейността на дружеството и за обосноваване интерес на ищеца да запази съществуващото положение.

На следващо място са изложени доводи защо е неправилно приетото от съда, че решенията от ОС на 31.03.2023 г. са приети без изискуемите кворум и мнозинство, включително е обосновано защо дяловете на предходен съдружник – Л. П./ П. не е следвало да се отчитат при определяне на кворума и мнозинството. Жалбоподателката подробно е обосновала защо намира за неоснователно твърдението, че не са били налице предпоставките за изключване на А. Б., като е изложила факти от поведението му във връзка със свикване и провеждане на няколко ОС на ответното дружество, което било против интересите на дружеството. Сочено е още, че решенията по т. 5, 6 и 7 от дневния ред са взети с необходимото мнозинство, тъй като А. Б. не можел да гласува по тях, тъй като бил изключен вече, а дори да не бил, то щяло да е налице конфликт на интереси, поради което същият отново нямало да има право да гласува по тези точки.

Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му относно решението по т. 4 от дневния ред на ОС, проведено на 31.03.2023 г., същото да бъде обезсилено в частта му по т. 5, 6 и 7 от дневния ред на същото ОС, а евентуално отменено като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо. Във връзка правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба ищецът А. Р. Б. е твърдял, че бил съдружник в „Аб Витра“ ООД като собственик на 37 дяла, всеки от които на стойност от 50 лв., представляващи 37% от капитала на дружеството в общ размер от 5000 лв., като останалата част била притежавана от другия съдружник – Л. Н. П. – П.. Сочил е, че на 27.09.2022 г. било получено предизвестие, изпратено от съдружника Л. Н. П. – П. до ответното дружество за прекратяване на членственото й правоотношение, което прекратяване настъпило на 27.12.2022 г. с изтичане на срока по чл. 125 ТЗ. Твърдял е, че било свикано общо събрание на дружеството, насрочено за 27.01.2023 г., при следния дневен ред - констатирано прекратяване членството на напускащия съдружник; приемане на решение за намаляване капитала на дружеството от 5000 лв. на 3750 лв. чрез връщане на дела и приемане на решение за увеличение на капитала чрез записване на нови дялове на същата стойност от ищеца А. Б. /12 основни дяла на стойност от 50 лв./ и К. К. Т. /13 основни дяла на стойност от 50 лв./; приемане на решение за промяна на адреса на управление и приемане на нов дружествен договор.

На проведеното общо събрание на посочената дата било взето решение само по първа точка от дневния ред, поради липса на формирано мнозинство за решения по останалите точки от дневния ред и неспазване на формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ. За приемане на решенията относно уреждане имуществените отношения на дружеството с напусналия съдружник и записването на нов капитал била отправена нотариална покана от съдружника К. Т.. До последната било било отправено предупреждение за изключването й от управителя на дружеството-ответник, получено на 08.03.2023 г. и било свикано общо събрание на съдружниците за 04.04.2023 г. с дневен ред по т. 1 - 5, съвпадащ с този на проведеното общо събрание на съдружниците от 27.01.2023 г., като били включени и допълнителни точки – изключването на съдружника К. Т. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; приемане на решение за намаляване на капитала на дружеството от 5000 лв. на 1850 лв. чрез връщане на дела на съдружниците Л. Н. П.

– 1 П. и К. Т. и приемане на решение за увеличение на капитала със същия размер при поемането на новите дялове от съдружника А. Р. Б. – на 63 основни дяла от по 50 лв. всеки срещу парична вноска в размер на 3 150 лв.; приемане на учредителен акт, отразяващ така настъпилите промени. Ищецът е твърдял, че получил на 20.03.2023 г. предупреждение за изключването му и покана за свикване на общо събрание за 31.03.2023 г. от съдружника К. Т.. В мотивите на предупреждението се съдържало като причина за изключването му това, че не е гласувал на общото събрание на съдружниците от 27.01.2023 г., както и поради участието му в две търговски дружества, развиващи конкурентната на ответника дейност, а именно като управител в „Аб дизайн Център“ЕООД и като съдружник в „Хенделс“ООД, което било в нарушение на т.5.5 от дружествения договор. По точките от дневния ред на проведеното на 31.03.2023 г. събрание само с гласа на К. Т. били взети следните решения – изключване на съдружника А. Б.; освобождаване на управителя Н. Н. А.; избиране на А. К. Б. за управител на дружеството и предявяване на иск срещу освободения управител за причинени вреди на дружеството. Ищецът е поддържал, че решенията в този смисъл били приети без да е било свикано по надлежния ред общото събрание. В тази връзка ищецът е изложил твърдения, че с нотариална покана от 09.02.2023 г. съдружникът Т. е поискала свикването на събранието при следния дневен ред – приемане на решение за намаляване на капитала на дружеството чрез връщане на дела на Л. П.-П. и съответно относно приемане на решение за изменение на дружествения договор, отразяващ настъпилите промени, като останалите дружествени дялове се разпределят, както следва – на К. Т. – 38 дяла и на А. Б. – 37 дяла. С 3 последваща нотариална покана от Т., връчена на 20.03.2023 г., било свикано общо събрание на съдружниците на „„АБ ВИТРА““ООД при допълнително включени точки в дневния ред, които не са били предмет на искането до управителя, а именно съответстващите на точките от 3 до 7, вкл. Освен това, ищецът е поддържал, че всички решения на общото събрание били приети без изискуемите кворум и мнозинство за това, съобразно т. 5.2 и т. 5.3 от дружествения договор. В тази връзка е сочил, че недопустимо дяловете на изключения съдружник да не участват при формиране кворума и мнозинството преди вписването на промяна в търговския регистър.

Освен това ищецът е оспорвал да е действал против интересите на дружеството чрез негласуване на общото събрание на съдружниците от 27.01.2023 г., като твърди, че е гласувал за намаляване и увеличаване на капитала, като оспорва изплащането на дела на напусналия съдружник да е предпоставено от решение на общото събрание, като волеизявленията му са нищожни, поради неспазване на формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, както и поради факта, че не е бил надлежно представляван с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Ищецът е оспорвал още твърдението, че дружествата, в които участва, извършват конкурентна на ответника дейност.

Изложил е и доводи, че незаконосъобразността на решението на общото събрание за изключване на ищеца като съдружник рефлектира върху законосъобразността на останалите решения относно освобождаването, респ. избор на управител, предявяване на иск срещу управител.

Претендирал е да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията от общото събрание на съдружниците на „АБ Витра“ ООД, както следва: решение за изключване на съдружника А. Б.; решение за освобождаване на управителя Н. Н. А.; решение за избиране на А. К. Б. за управител на дружеството и решение за предявяване на иск срещу освободения управител за причинени вреди на дружеството.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок.