Определение № 13593 от 24.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13593 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100506369 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК:

202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу Определение №15681/24.04.2026г.. по гр.д.№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх.№349815/27.10.2025г. на СРС, подадена от „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на Решение №19108/23.10.2025г. по гр.д.№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, в частта на разноските.

Жалбоподателят излага подробни съображения, че обжалваното определение е неправилно, поради което и следва да бъде отменено. Вместо него се иска постановяване на друго определение, с което да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде отхвърлени изцяло искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.Д.. При условията на евентуалност се иска същото възнаграждение да бъде намалено, като прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

В законоустановения срок ответникът по частната жалба В.И.К. е подал отговор, с който иска оставяне без уважение на частната жалба, тъй като обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и съответства на правната сложност на делото.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което и съдът я намира за процесуално допустима. Възникналият спор е сходен със спора за разноските, които съдът присъжда на основание чл. 78 ГПК и се разглежда по еднакъв процесуален ред.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

С Решение №19108/23.10.2025г. по гр.д.№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, е прогласен за нищожен Договор за кредит № 9865854014/14.02.2020г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД (предходно наименование „4 финанс“ ЕООД) и В.И.К., по иск, предявен от В.И.К., ЕГН:

**********, срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Със същото решение ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, е осъден да заплати на В.И.К., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 239,04 лв., представляваща недължимо платена разлика над чистата стойност на кредита по Договор за кредит № 9865854014/14.02.2020г., 1 ведно със законната лихва, считано от 16.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, е осъден да заплати на В.И.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 453,56 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Със същото решение ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, е осъден да заплати на адв. М.Д.

Д., САК, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на В.И.К..

С молба с вх.№349815/27.10.2025г. на СРС, подадена от „Вивус.БГ“ ЕООД, по реда на чл.248 ГПК, е поискано изменение на Решение №19108/23.10.2025г. по гр.д.№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, в частта на разноските.

С Определение №15681/24.04.2026г.. по гр.д.№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, е оставена без уважение молба с вх.№349815/27.10.2025г. на СРС, подадена от „Вивус.БГ“ .

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила и в Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 991/2024 г.; Определение № 4133 от 19.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3435/2024 г., IV г. о., ГК; Определение № 2588 от 19.09.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3322/2023г. и много други фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

Настоящият въззивен състав споделя горепосочената практика и намира, че отговорността за разноски е обективна и се понася от загубилата спора страна.

По възраженията на жалбоподателя:

1.По възражението за наличие на злоупотреба с право следва да се посочи следното.

Макар по делото да не са представени доказателства, че между ищеца В.К. и ответника „Вивус.БГ“ ЕООД са сключени и други договори за потребителски кредит, във връзка с които ищецът е образувал осем отделни съдебни производства за установяване нищожност на техни уговорки, респ. за връщане на недължимо платени суми по тези уговорки, доколкото ответникът по жалбата не оспорва това обстоятелство, следва да се приеме, че действително това е така. Това обстоятелство обаче не представлява злоупотреба с процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 ГПК. Независимо от това, че договорите са сключени между едни и същи страни, всеки от тях представлява самостоятелно кредитно правоотношение и чрез исковете за прогласяване нищожността на неравноправните клаузи, респ. за връщане на недължимо платените суми по договора, ищецът защитава свой правен интерес, който е различен от тези по останалите правоотношения, като разделянето на претенциите според броя на сключените договори не може да доведе до увреждане на ответника чрез генериране на недължими адвокатски възнаграждения, защото при всички положения такива възнаграждения биха се дължали за всеки договор поотделно.

2.По отношение на релевираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е 2 прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Същите размери могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че правния спор по първоинстанционното производство няма правна или фактическа сложност, депозираната искова молба е бланкетна, материалният интерес на делото е нисък, по спорните по делото въпроси е налице константна съдебна практика, проведено е едно единствено открито съдебно заседание и процесуалният представител на ищеца не се е явил в него, като не са били налице процесуални усложнения. Не може да бъде игнориран и безспорният факт, че, както беше посочено по-горе, между страните са налице няколко искови производства с идентичен предмет, основани на различни договори за потребителски кредит, в които ищецът е представляван от адв. Д.. Видно от представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, същият касае представителство по дела срещу кредитори на клиента и осъществяване на процесуално представителство по тях, следователно правоотношението между страните касае защитата по всички дела. При това положение, съдът намира, че присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 250 лева /127.82 евро/.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на възнаграждението от 400 лева на 250 лева, която е с равностойност 127,82евро, и вместо това възнаграждението следва да бъде намалено. В останалата си част обжалваното определение е правилно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №15681/24.04.2026г.. по гр.д.№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№349815/27.10.2025г. на СРС, подадена от „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на Решение №19108/23.10.2025г. по гр.д.№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, в частта на разноските, с която е поискано намаляването им от 400лв. до 250лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, Решение №19108/23.10.2025г. по гр.д.

№2600/2025г. на СРС, 36 с-в, в частта на разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. М.Д. адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ от 400лв. до дължимата се сума от 250 лева, която е с равностойност 127,82евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД в останалата и обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4