Определение № 23488 от 26.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23488 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110108746 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Л. Д. Я. и Р. С. Я. срещу Д. Ж. Я..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпили отговор на исковата молба.

Ищците са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се посочи, че ответницата не представя писмени доказателства с отговора на исковата молба, поради което искането и да бъдат приети представените от нея писмени доказателства не може да бъде уважено. Освен това същата е направила искане за изискване и прилагане към настоящото дело на гр. дело № 40064/2025 г. по описа на СРС или евентуално конкретно посочени книжа от него.

Съдът намира, че не е налице необходимост от прилагането на делото в неговата цялост, като освен това, ответницата, в качеството й на страна по делото, може да се снабди с необходимите преписи и да ги представи в настоящото производство.

Искането следва да бъде отхвърлено.

Следва да се уважи искането на страните за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в направените доказателствени искания факти и обстоятелства.

Неоснователно е направеното от ответницата искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ищците да представят посочените документи. На първо място не е налице твърдение от ищците, че такива съществуват, още по-малко, че се намират в тяхно държане. Респективно не може спрямо тях да бъде приложена неблагоприятната последица на чл. 161 ГПК. Освен това представянето им е в интерес и тежест на ищците, а не на ответницата, която е направила доказателственото искане.

Преди да се произнесе по искането на страните за допускане на съдебно техническа-оценителна експертиза, съдът намира, че с оглед предмета на спора и цената на исковете, най – целесъобразно е първо страните да бъдат насочени към информационна среща за процедура по медиация.

Налице са основанията по чл. 140а, ал. 1, т. 10 и ал. 2, т. 3 – т. 7 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

1

На страните следва да се укаже, че са длъжни да участват лично в информационната процедура за медиация лично, като съгласно чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА страните лично да участват лично в информационна среща за процедура по медиация в срок най-късно до 21.09.2026 г.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ съответните административно-организационни и деловодни действия за организирането на провеждането на информационната среща за процедура по медиация.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същия.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане от страните за установяване на посочените обстоятелства, изложени в доказателтвените искания.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на страните за водене на допуснатите до разпит свидетели в насроченото по делото открито съдебно заседание, като при неизпълнение без доказването на уважителна причина, производството по делото ще продължи без събиране на посоченото доказателство.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ищците да представят посочените документи.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата за изискване и прилагане в цялост на гр. дело № 40064/2025 г. по описа на СРС.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответницата в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание да представи считаните от нея релевантни книжа от гр. дело № 40064/2025 г. по описа на СРС, като съдът ще извърши преценка относно тяхната относимост, допустимост и необходимост за приемането им като доказателства.

ОТЛАГА произнасяне по искането на страните за допускане изготвянето на съдебно техническа-оценителна експертиза след провеждане на задължителната информационна среща за процедура по медиация.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 01.10.2026 г.

2 от 10:20 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищците се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, както следва:

Предявени са два осъдителни иска по чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на всекиго от ищците сумата от по 2550 евро, представляваща обезщетение за лишаването от правото да ползва ***, находящ се в *** за периода от 14.07.2025 г. до 01.04.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. В условията на евентуалност на предявените главни искове са предявени два иска по чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 228 и сл. ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на всекиго от ищците сумата от по 2550 евро, представляваща наемна цена за ползването на жилището ***, находящ се в *** за периода от 14.07.2025 г. до 01.04.2026 г. въз основа на възникнало по силата на постановено съдебно решение наемно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението

Ищците твърдят, че с договор за покупко продажба рег. № 161, том **** от 25 февруари 1993 година придобили собствеността на процесния апартамент. С нотариален акт № 45, том ***** нот. д. *****/24.11.1997 г. на нотариус Иван Дахтеров прехвърлили чрез покупко-продажба собстевността на имота на техния син Р Л Я, като запазили вещното право на ползване върху имота безвъзмездно до края на живота на всеки един от тях. Излагат, че Р Я. живял в имота със семейството си, след сключването на брака му с ответницата. До м. юли 2025 година ищците ползвали апартамента лично и чрез собственика Р Я. и членовете на неговото семейство. Като ползватели държали лични вещи и мебели в жилището. По молба на ответницата за защита от домашно насилие срещу сина на ищците Р Я., с Решение 16401 от 02.09.2025 г., постановено по гр. д. 26367/2025 г. на СРС, 37 състав, на основание чл. 15 3 ЗД Н била издадена Заповед, с която на основание чл. 5 от 3ЗДН на Р Я. било забранено да приближава жилището и да осъществява контакт с ответницата и децата.

По предявената от ответницата искова молба за развод, с Определение № 38744/17.09.2025 г. за привременни мерки, постановено по гр.д. 40064/25 г. СРС, 149 състав, на основание чл. 323 ГПК било предоставено на ответницата ползването на процесното жилище. С протоколно определение по гр. д. 40064/2025 г. на СРС, 149 с-в, бракът между ответницата и синът на ищците бил прекратен с особрено спразумение, по силата на което на ответницата било предоставено ползването на жилището на основание чл. 56 ал. Семейния кодекс за срок от 1 година. Твърдят, че още през м. юли 2025 г., след като ответницата подала молба за защита от домашно насилие, по нейно искане синът им бил задържан от органите на МВР на 13.07.2025 г. за 24 часа. След излизането му от ареста на 14.07.2025 г. и към настоящия момент той не се е връщал в жилището. Поради така възникналите конфликтни отношения и забраната за сина им да приближава жилището, твърдят, че ответницата не допускала и ищците в апартамента. Сменила ключалката на входната врата, като считано от 14.07.2025 г. имотът е изцяло в нейно държане. Сочат, че с оглед постановените актове на съда те са лишени от правото да упражняват запазените си вещни права върху апартамента, поради което претендират присъждането на обезщетение от ответницата за лишаването им от ползване, което определят съобразно средния месечен наем в размер на 600 евро месечно или за целия период от 14.07.2025 г. до завеждане на исковата молба в общ размер на 5100 евро. Всеки от тях претендира ½ част от тази сума. В условията на евентуалност претендират сумата на осн. чл. 57, ал. 1 ЗС вр. чл. 228 и сл.

ЗЗД като наемна цена въз основа на възникнало по силата на съдебно решение наемно 3 правоотношение. Претендират разноски.

В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявените искове. Признава фактите на постановени съдебни актове във връзка с проведено произовдство за защита от домашно насилие, както и по гр. дело № 40064/2025 г. на СРС, както и че е ползвала имота в процесния период. Твърди обаче, че ползването не е незаконосъобразно, а въз основа на постановени съдебни актове, с които й е предоставено, поради което не е налице хипотезата на чл. 59 ЗЗД и искът следва да бъде отхвърлен като неоснованетел. Оспорва и предявения в условията на евентуалност иск, като твърди, че дори да се установи възникнало по силата на съдебното решение наемно правоотношение, то не се дължи наемна цена в пълния претендиран размер. Сочи, че в жилището в този период са живели и двете непълнолетни деца на бившите съпрузи, а една от стаите е била заключена, тъй като там се намирали вещи на бившия й съпруг. Сочи, че при определяне на наемната цена следва да се вземе предвид единствено жилищната площ ползвана от нея, като се изключи тази, ползвана от децата. Оспорва твърдението, че е възпрепятствала ищците да ползват имота, като сочи, че същите не са отправяли към нея покана за предоставяне на ползването. Сочат, че в периода от 14.07.2025 г. до 17.09.2025 г. не е възпрепятствала ищците да ползват имота, респ. не ги е лишила от ползването му. За периода от 17.09.2025 г. до прекратяването на брака сочи, че ползването но жилището й е било предоставено въз основа на постановени привременни мерки в бракоразводното производство, а след прекратяването на брака – същото й е било предоставено въз основа на одобреното от съда споразумение за срок от една година.

Счита исковете за завишени и по размер. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По исковете по чл. 59 ЗЗД:

В тежест на ищците по предявените искове е да докажат в условията на пълно и главно доказване, че: 1/ ищците са вещни ползватели на процесния имот в процесния период; 2/ ответницата е ползвала фактически имота в процесния период без наличие на правно основание за това и 3/ размера на вредата, изчислена на база сумата, с която ищците са обеднели, тъй като не са реализирали ползата от принадлежащото им право на ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти.

При доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е имало основание за фактическото използване на процесния имот в процесния период или респ., че е заплатила процесната сума на ищците.

По исковете по чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 228 и сл. ЗЗД:

В тежест на ищците по предявените искове е да докажат в условията на пълно и главно доказване, че: 1/ ищците са вещни ползватели на процесния имот в процесния период; 2/ че по силата на съдебен акт е възникнало наемно прамоотношение с ответницата за процесния период; 3/ размера на средния пазарен наем, дължим им от ответницата за ползваната от нея част на жилището, предоставено й за ползване в бракоразводното производство.