Решение № 26 от 12.05.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Котел, 12.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно наказателно дело № 20242210200029 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БАРИ СПИЙД“ ЕООД, ЕИК 203265027, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, със сочен адрес за кореспонденция гр. Разград, ул. „**************, с управител Х. С. Х. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закана за пътищата № 8505064754, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал.2 т.3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Не се явява и упълномощен адвокат. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по 189 ал.8 от ЗДвП от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно уведомени се представляват от ст. юрисконсулт С. К., която се явява в съдебно заседание. Считат жалбата за неоснователна и недоказана.

След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното.

На 16.12.2021г., в 11,19 часа в община Котел, по път I-7 км.220+890, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа e 1 било установено нарушение № D4OA2767CFE6292BE053011F160A65EO, като за пътно превозно средство /ППС/ товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1835 Л.“ с рег.№ ************ с технически допустима максимална маса на 18000, брой оси 2 екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от заплатената.

Нарушението е установено с устройство № 10352, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-7 км. 220+890.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.

Във връзка с релевираните възражения съдът следва да посочи следното:

Съдебният състав дължи отговор, по въпроса дали е законосъобразно издаването на Електронен фиш за нарушение, като процесното, или следва АНО да приложи общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП.

В практиката до скоро се наблюдаваха различия по този въпрос, като изрично се застъпваше възможността за законосъобразно издаване на ЕФ и в изключителни случаи, тя се отричаше. За съжаление наличието на диаметрално противоречиви становища при недотам ясна правна уредба, е нещо неизбежно в правораздаването, но в последните месеци се наблюдава преодоляване на противоречията и уеднаквяване на практиката.

Настоящият съдебен състав приема, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В тази връзка настоящият състав приема, че съгласно чл.102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

2

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.

179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, 3 за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

В заключение утвърдената практика на касационната инстанция, към която и настоящият състав, по изложените по-горе съображения, вече се присъединява, приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

С оглед на изложеното е налице допуснато процесуално нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

За пълното настоящият съдебен състав следва да отбележи, че предвиденият в чл. 179, ал. 3а ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).

Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите- членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В случая санкцията по чл. 179, ал.3а ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не 4 предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут и пр.

В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3а ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

Следва да се има предвид и, че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т.е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание трябва да е съобразено със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.