Решение № 533 от 27.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330200401 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0432001378/03.12.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на И. Ж. М., ЕГН ********** от .........., са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител адв. Г. М., жалбоподателят М., моли съда да отмени НП.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда 1 от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

С обжалваното постановление административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 17.11.2021г. около 20:05ч. в Община Родопи, на път трети клас № 8604 – в Община Родопи на републикански път ІІІ-8604 при км.0+100 с посока на движение от гр.

Пловдив към с. Браниполе, като водач на л. а. „БМВ 728“ с рег. № ***, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** от с. Смилян, общ. Смолян, управлява автомобил, който не е регистриран в законовия срок, като същият бил със служебно прекратена регистрация от 05.11.2021г. поради неизпълнено задължението като собственик да регистрира превозно средство в двумесечен срок от придобиването му.

С оглед представените документи при проверката св. К., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, който по това време и място осъществявал контрол по безопасност на движението по предварително утвърден график, заедно с колегата си Г. Г., съставил срещу жалбоподателя М. Акт за установяване на админстративно нарушение /АУАН/ с бл. № 035863/17.11.2021г. за извършени нарушения по чл. 140, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

Въз основа на горното било издадено обжалваното НП, с което на И. М. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства – АУАН с бл. № 035863/17.11.2021г., докладна записка от мл. автоконтрольор Д.К., Заповед № 8121з515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, справка от Централна база – КАТ, копие от договори за потребителски кредит, както и от гласните доказателства показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. К. актосъставител и Г. Г., очевидец при установяване на нарушението.

В показанията си свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Заявява, че управляваният от жалбоподателя М. автомобил бил спрян за проверка, при която след извършена справка било установено, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като не е изпълнил задължението си да регистрира в предвидения от закона срок придобитото от него превозно средство. Съдът кредитира почти изцяло 2 показанията на свидетеля М., с изключение на частта, в която твърди, че с акта жалбоподателят бил санкциониран за неносенето на СУМПС. Съдът намира, че с оглед на изминалия дълъг период от съставяне на АУАН и предвид характера на работата, извършвана от свидетеля, свързана с извършване на ежедневен контрол по спазване правилата на ЗДП, е възможно да не си спомня съвсем точно, че жалбоподателят не е носил контролен талон към СУМПС, а не СУМПС. В останалата част съдът намира показанията на свидетелят за достоверни, подробни и съответни на показанията на св. Г. и на писмените доказателства.

Разпитан в съдебно заседание св. Г. потвърждава, че на 17.11.2021г. той и колегата му К. били назначени наряд в участък „Първенец“ и извършили проверка на жалбоподателя. Свидетелят лично присъствал в момента на констатиране на нарушението и издаване на АУАН от колегата му К., като потвърждава канстатирантото в АУАН. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с писмените доказателства, поради което изцяло им дава вяра като достоверен източник на информация.

Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната сила на акта, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и правото му по чл. 44 от ЗАНН да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Времето, мястото и начинът на извършване на нарушението са отразени достатъчно подробно и ясно, че да дадат възможност на жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение се санкционира, коя е съответната норма, предвиждаща нарушението и тази със съответното наказание за него. С оглед на горното всички възражения в този смисъл, направени в жалбата, съдът намира за неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, тъй като на процесните дата и място е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване – в Община Родопи на републикански път ІІІ-8604 при км.0+100 с посока на движение от гр. Пловдив към с. Браниполе л. а. „БМВ 728“ с рег. № ***, собственост на М.К.Т., регистрацията на което е била прекратена на 3

05.11.2021г.

От показанията на свидетелите Г. и К. се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила, при което е бил спрян за проверка, поради което следва да се приеме, че същият е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение като водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство. На следващо място се доказа, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил регистриран, като регистрацията на същия е била прекратена. С разпоредбата на § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е дадена легална дефиниция на понятието „регистрация“, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включваща идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението 17.11.2021г. процесният лек автомобил е бил с прекратена регистрация.

Предвид горното правилен е направеният от адмиинстративнонаказващия орган извод, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Този извод се прави от събраните по делото доказателства, както и от показанията на свидетелите се установява, че по време на проверката св. К. е извършил справка в информационната система на МВР, при която е установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена регистрация.

Същата е била служебно прекратена на 05.11.2021г. на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДП поради неизпълнение в предвидения от закона срок на задължението за регистрация на превозното средство след придобиването му.

Ирелевантно е за делото на какво основание първоначалната регистрация на МПС е била прекратена. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП е формално и с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на МПС, което не е регистрирано, нарушението се явява довършено от обективна страна.

Безспорно се установява и вината за извършеното нарушение, в която връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП няма. Дори и прекратяването на регистрацията да не е станало достояние на жалбоподателя, респ. същият да не е знаел, че автомобилът следва да бъде регистриран в предвидения от закона срок за това, то той е могъл и е бил длъжен да формира съзнание относно тези факти. Бил е длъжен, съгласно изричната разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, която вменява в задължение на водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани. Следователно той е бил длъжен да се 4 поинтересува дали МПС, което е управлявал, е било регистрирано, а бездействието не е извинително. Не се установяват и никакви пречки той обективно да е могъл да получи тази информация.

Поради всичко изложено настоящият състав намира че безспорно жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред и правилно административнонаказващият орган го е наказал на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, явяваща се съответната правна норма. Последната гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. На жалбоподателя М. за извършеното от него нарушение са наложени наказания в минимално предвидения от закона размер, който не подлежи на редуциране.

Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касае се нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид. Напротив, същото разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния, поради което не би могло да се квалифицира като маловажен случай.

С атакуваното

НП към момента на издаването му административнонаказващият орган е постановил и отнемане на общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съгласно чл. 6, т. 5 от която за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер /чл. 175, ал. 3 от ЗДП/ се отнемат 10 контролни точки.