Определение № 21912 от 29.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21912 гр. София, 29.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20211110155941 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.

При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.

Производството по делото е образувано по предявени от ************ ООД против Г. ИВ. СТ. искове с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. чл. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 960 лв. – представляващи причинена от ответницата вреда умишлено и не при или по повод изпълнението на трудовите задължения на 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч.

– 20,00 часа чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от потребителския профил „*****“ , ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда – 29.09.2021 г., до погасяване на вземането. Претендира разноски.

Ищецът твърди в исковата молба и отговорите на насрещната искова молба от 29.04.2022 г., че по силата на Трудов договор № */*** г. ответницата изпълнявала длъжността „Продуктов мениджър“. Със заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно ответницата поради обявената Ковид епидемия и извънредна епидемична обстановка било установено непълно работно време – от понеделник до петък от 19,00 ч. до 13 ч. С предизвестие от 30.06.2021 г., връчено на ответницата на тази дата, трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С изтичане на двумесечния срок на предизвестието, уговорен в 13,1 от договора, трудовото правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. Ищецът твърди, че по силата на болничен лист № *****/16.08.2021 г. на 17.08.2021 г. ответникът – служител бил в отпуск по болест поради временна неработоспособност. Твърди, че на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа ответникът – служител от вкъщи от личния му компютър дистанционно осъществил връзка с корпоративната мрежа на ищеца, като копирал и изтрил над 250 файла. Те се отнасяли до вътрешни оперативни процедури, информация за нови продукти, лични данни, типови документи, отчети и са особено важни за дейността на дружеството. С помощта на дружество, което се занимава с I T поддръжка, ищецът възстановил данните, за което заплатил сумата от 960 лв. с вкл. ДДС по фактура № ****/15.09.2021 г. Ищецът претендира тази сума от 1 ответника, като твърди,че последният умишлено е причинил вреда на работодателя си и също така е изтрил файловете докато е бил в отпуск по болнични, т.е. не при или по повод изпълнението на трудовите задължения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника против Г. ИВ. СТ., с който не оспорва твърденията в исковата молба за наличие на валидно трудово правоотношение с ответното дружество с описаното в исковата молба съдържание и параметри, което е прекратено по посочения от ищеца начин/основание на 31.08.2021 г. Оспорва обаче да е причинила каквито и да са вреди на ищеца, като стореното от него плащане по фактурата не се намира в причинна връзка с действията й. Излага в тази връзка, че на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа действително от вкъщи, докато е в отпуск по болест, е изтрила определени файлове, но: 1. Изтриването на част от сочените от ищеца файлове е извършено от служебния преносим компютър, който на тази дата се е намирал при ищеца – работодател, а не при ответника у дома му; IP адресите на служебния лаптоп и личния компютър на ответника са различни; 2. Изтририте файлове от личния компютър на ответника представляват всъщност копия от файлове; ответницата оспорва да е трила оригинали или създадени от друг потребител файлове, а само съставени от нея работни копия на съществуващи „в оригинал“ файлове; 3. Има разлика между приложената справка към ИМ и тази, връчена на ответника в процедура по чл. 193 КТ за даване на обяснения за дисциплинарно нарушение, твърдяно от работодателя.

С молба от 29.04.2022 г. ищецът – работодател оспорва твърденията на ответника. Сочи, че изтриването е осъществено от потребителския профил на ответника, като са изтрити и оригинални файлове; оспорва съдържанието на изтритите файлове от ответника да е било идентично с това на неизтрити файлове. Оспорва да е изменял справката, представена с искането за обяснения. Излага в тази връзка, че представената на ответника справка е изготвена с различна цел и обхваща други нарушения, които нямат връзка с главния иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил и следните насрещни осъдителни искове: по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 565,54 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда 16.12.2021 г., до погасяване на вземането; по чл. 224, ал. 1 КТ сумата за заплащане на сумата от 937,23 лв. - обезщетение за неизползван годишен отпуск от 16 дни, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г., до погасяване на вземането;

В тази връзка ответникът / и ищец по насрещните искове/ твърди, че въвеждането със заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно служителя непълно работно време е незаконосъобразно, защото според посоченото в КТ подобно работно време следва да бъде установено за цялото предприятие или негово звено. В случая обаче работодателят установил непълно работно време на това основание единствено относно Г. С., като съществува поне още един служител на същата длъжност в посочения период. В тази връзка ищцата по насрещните искове твърди да не е допускана до работа в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. всеки ден след 13 ч., във връзка с което претендира обезщетение. На следващо място, поради намаляването на трудовото й възнаграждение във връзка с посочените заповеди, то незаплатено останало половината от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен 2 отпуск – сумата от 937,23 лв. Ищцата не спори да е получила сумата от 937,23 лв. – половината от дължимото й на това основание обезщетение за 16 дни.

В определения от съда срок първоначалният ищец ************ ООД е изразил становище във връзка с насрещните искове с две молби, подадени в един ден.

Дружеството твърди, че в сочения период 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. работното време на ответника е било от 9,00 ч. до 13,00 часа, като в този времеви отрязък е била допускана на работа. Работодателят оспорва служителят да е изявил желание или готовност да работи след 13,00 часа. Твърди, че правомерно е установил спрямо служителя непълно работно време на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ. Оспорва исковете за лихва за забава по основание и размер.

Ноторно известно е по исковете, че за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. в РБ е била обявена от МС извънредна епидемична обстановка във връзка с разпространението на Ковид -19.

По главния иск безспорно е между страните, че по силата на трудов договор № */*** г. ответницата е изпълнявала длъжността „Продуктов мениджър“; че със заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл.

138а, ал. 2 КТ относно ответницата е установено непълно работно време – от понеделник до петък от 19,00 ч. до 13 ч.; че с предизвестие от 30.06.2021 г., връчено на ответницата на тази дата, трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с изтичане на двумесечния срок на предизвестието, уговорен в 13,1 от договора; че трудовото правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. при спазване на срока на предизвестието и от двете страни; че по силата на болничен лист № *****/16.08.2021 г. на 17.08.2021 г. ответникът – служител бил в отпуск по болест поради временна неработоспособност; че на тази дата целия ден Г.С. си е била вкъщи; че на Г.С. е предоставен потребителския профил „*****“ в сървъра на работодателя; че по принцип на Г.С. е предоставен служебен лаптоп; че ищецът – работодател е заплатил по фактура № ****/15.09.2021 г. на трето за спора лице сумата от 960 лв. с вкл. ДДС за възстановяване на изтрити файлове.

По иска в тежест на ищеца е да докаже, че: е налице виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа умишлено Г.С. е копирала и изтрила файлове от сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от потребителския профил „*****“; че изтриването е извършено не при или по повод изпълнението на трудовите задължения; че тези файлове са със соченото от ищеца съдържание; причинна връзка между вредата – заплатените 960 лв. с вкл. ДДС, и поведението на Г.С..

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, вкл. че е изтрила единствено работния копия на файлове; че служебният й лаптоп е бил на работното й място, а не у дома; останалите й възражения.

П о иска по чл. 213, ал. 2 КТ страните не спорят относно горепосочените обстоятелства, вкл. и че със заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно Г. С. е установено непълно работно време – от понеделник до петък от 19,00 ч. до 13 ч.; че трудовото правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. при спазване на срока на предизвестието и от двете страни; че в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. служителят Г.С. не е полагал труд след 13 часа; че заповед № */** г., № */*** г. и № */*** г. са връчени на Г.С..

3

По този иск в тежест на ищеца Г.С. е да докаже, че се е явила, за да започне/продължи да изпълнява трудовите си задължения в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. всеки ден след 13 часа, за което съдът й указва на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи никакви доказателства; размера на иска.

По този иск в тежест на ответника работодател е да докаже, че: законосъобразно на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ за времето на обявената извънредна епидемична обстановка е установил спрямо служителя Г.С. непълно работно време; че служителят е бил допускан на работа.

П о иска по чл. 224, ал. 1 КТ страните не спорят относно горепосочените обстоятелства; вкл. за това, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение служителят е имал 16 дни неизползван платен годишен отпуск.

По този иск в тежест на ищеца Г.С. е да докаже размера на иска.

По този иск в тежест на ответника работодател е да докаже, че отпускът е използван или е заплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ; останалите си възражения.

П о исковете за забава в тежест н а Г.С. е да докаже момента на изпадане на работодателя в забава и размера на исковете.

Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото. Следва да бъдат приети всички писмени доказателства. Основателно е искането на Г. С. по чл. 190 КТ по т. 2 от отговора. Обоснована е сочената от ответника връзка с един от насрещните искове.

Следва да бъде допуснато изготвянето на ССчЕ с посочени от страните въпроси.

Необходимо е и изготвянето на СТЕ, но след даване становище от Г.С. относно въпросите от молба от 29.04.2022 г.

По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 07.11.2022 г. /понеделник/ от 15,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Г. С. против ************ ООД насрещни осъдителни искове: по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 565,54 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда 16.12.2021 г., до погасяване на вземането; по чл. 224, ал. 1 КТ сумата за заплащане на сумата от 937,23 лв. - обезщетение за неизползван годишен отпуск от 16 дни, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г., до погасяване на вземането;