Определение № 56 от 31.01.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Габрово, 31.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20224200500034 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от С. ИВ. Х. против Разпореждане №260245/29.09.2021г. по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево с което е оставено без разглеждане възражение вх.№261274/23.09.2021г., подадено от жалбоподателката против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК/23.05.2013г., издадена по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево, като недопустимо.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Неприемайки възражението съдът бил лишил жалбоподателката от защита против издадената Заповед за незабавно изпълнение. Ако заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника, съобразно изискванията на чл.418, ал.5 ГПК не е започнал да тече срок за подаване на възражението. Неправилно РС Севлиево бил приел, че поканата за доброволно изпълнение, с приложена заповед е връчена на длъжника на 27.08.2013г.

Поканите за доброволно изпълнение били изготвени по образец, поради което във всяка покана за доброволно изпълнение имало изречение, че заедно с нея се връчва и заповедта за изпълнение. Това разбиране на съда било погрешно. В действителност на жалбоподателката била връчена само покана за доброволно изпълнение, но не и заповед за изпълнение, поради което спрямо не я не бил започнал да тече срок за подаване на възражение. . в самата разписка , от която е видна датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение липсвало отбелязване, че е връчена и заповед за изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Жалбата е подадена в срок и срещу определение, подлежащо на обжалване.

Останалите страни по делото не са взели становище по подадената жалба.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приел, че покана за доброволно изпълнение, с приложена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево е получена на 27.08.2013г., поради което двуседмичния срок за подаване на възражение(съобразно редакцията на ГПК, приложима към момента на получаване на съобщението) е изтекъл още през 2013г., поради което възражението подадено през 2021г. е просрочено.

Въззивният съд намира следното :

Ч.гр.д.№652/2013г. по описана РС Севлиево е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №269/23.05.2013г.

На 02.07.2021г. жалбоподателката е депозирала молба по делото да й бъде предоставен 1 незаверен препис от делото.

На 15.07.2021г. е депозирано Възражение по чл.414 ГПК.

С разпореждане №260219/27.07.2021г. съдът е приел подаденото възражение за такова по чл.423 ГПК и е указал на длъжника да отстрани посочени в разпореждането нередовности. По делото е депозирана молба-пояснение, в която е посочено, че подаденото възражение е такова по чл.414 ГПК, а не по чл.423 ГПК, тъй като заповед за изпълнение никога не била връчвана на молителката. С Определение от 23.08.2021г. молбата допълнение е оставена без уважение.

Видно от представеното от ЧСИ Зв.Василева копие от покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20317340401126 на жалбоподателката е изплатена покана за доброволно изпълнение с приложени изпълнителни листи по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево и по ч.гр.д.№651/2013г. на РС Севлиево. Изрично в текста на поканата за доброволно изпълнение е посочено, че към нея е приложена и заповед за изпълнение.

Документите са получени лично от жалбоподателката на 27.08.2013г.

Действително в разписката не е посочено изрично, че заедно с поканата са получени и заповеди за изпълнение, но длъжника, който лично е получил адресираните до него документи не е възразил, че липсва част от описаните в поканата документи, в т.ч. и посочената заповед за изпълнение. Поради изложеното съдът намира, че възражението на жалбоподателката, че на 27.08.2013г. е получила само покана за доброволно изпълнение, но не и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево е неоснователно и не е подкрепено с доказателства. Поради изложеното по-горе съдът намира, че срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК е изтекъл още през 2013г., поради което процесното възражение вх.№261274/23.09.2021г. е просрочено и правилно заповедния съд го е оставил без уважение.

На 23.09.2021г. отново е подадено възражение по чл.414 ГПК, което съдът с обжалваното разпореждане е оставил без уважение.

Дори и да се приеме, че през 2013г. на длъжника не е връчена заповед за изпълнение, а същата е узнала за нея на 29.06.2021г. (както е посочено в заявлението от 15.07.2021г.) или най-късно на 07.07.2021г. (когато жалбоподателката е получила копие от документите по делото) към датата на депозиране на възражение вх.№261274/23.09.2021г. едномесечния срок за подаване на възражение (съобразно разпоредбата на ГПК, действаща към 2021г.) е бил изтекъл, поради което възражението е просрочено и съобразно тези дати.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съдът констатира, че по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево заповедния съд не се е произнесъл по възражение вх.№261120/15.07.2021г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260245/29.09.2021г. по ч.гр.д.№652/2013г. на РС Севлиево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2