Решение № 1143 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100504004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Ж. З. Д. срещу решение № 16749/12.09.2024 г. по гр.д. № 20572/2023 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата В. Л. Б. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 9000 лв., представляваща получена при начална липса на основание сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2023 г., до погасяването, както и по частна жалба на Ж. З. Д. срещу определение № 25478/11.06.2025 г. по гр.д. № 20572/2023 г. по описа на СРС, 45 състав, с което е отхвърлена молба на ответницата Д. за изменение на решението в частта, касаеща разноските.

Жалбоподателят – Ж. З. Д., твърди, че решението на СРС в частта, с която предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен, е неправилно. Счита, че не се е обогатила неоснователно с процесната сума, поради което не дължи връщането .

Сумата е платена във връзка с договор за ремонт на недвижим имот, собственост на ищцата, който е извършен от изпълнителя. Твърди, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, касаещо изготвения доклад и разпределената 1 доказателствена тежест. Счита, че разноските не са разпределени правилно, предвид изхода на спора. Ето защо, моли решението на СРС и определението на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, да бъдат отменени, като искът бъде отхвърлен изцяло, съответно – моли разноските, присъдени в полза на ищеца, да бъдат намалени.

Претендира разноските.

Ответникът по жалбите - В. Л. Б., оспорва същите, като счита, че обжалваните решение и определение по чл. 248 ГПК са правилно и следва да бъдат потвърдени.

Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Л. Б. с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени срещу Ж. З. Д., за осъждането на ответницата да заплати в полза на ищцата сумите, както следва: 25000 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума, съгласно банкови преводи, извършени на 25.11.2022 г., 29.11.2022 г., 12.12.2022 г., 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2023 г., до погасяването, сумата в размер на 954,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.11.2022 г. до 20.04.2023 г.

Ищцата – В. Л. Б., твърди, че с банкови преводи, извършени на 25.11.2022 г., 29.11.2022 г., 12.12.2022 г. и 16.12.2022 г. е заплатила по банковата сметка на ответницата Ж. З. Д. сумата в общ размер на 25000 лв. Същата е заплатена като възнаграждение по договор за ремонт на недвижим имот, собственост на ищцата, намиращ се в гр. Банкя, ул. ****, който е следвало да бъде извършен от П.Й.Т., с който ищцата е сключила договор за извършване на посочената дейност. Плащането е извършено по банковата сметка на ответницата по искане на изпълнителя по договора - П.Й.Т.. Ремонтните дейности е следвало да бъдат започнати на 25.11.2022 г. и по договорка между страните работата е следвало да бъде завършена за 10 работни дни.

Същите са включвали – полагане на вътрешни изолации на първия етаж с дебелина един сантиметър, шпакловане на всички стени на трите етажа на къщата във вид, готов за полагане на латекс, изкърпване на компрометираните части по съществуващата шпакловка, оформяне на външни ъгли с лайсни, оформяне на отворите за контактите, изграждане на цялостна отоплителна система с термопомпа, радиатори, колектори, бойлер и свързващите ги детайли с краен продукт – отоплителна система за всички помещения и топла вода в две бани и тоалетна. Изпълнителят П.Й.Т. е изпълнил част от договореното - полагане на вътрешна изолация, шпакловка и монтиране на някои от колекторните връзки за парно, но до датата на подаване на исковата молба не е изпълнил целия предмет на договора. Счита, предвид посоченото по-горе, че е налице 2 неизпълнение, поради което изпълнителят дължи връщане на сумата по договора.

Въпреки описаните правоотношения твърди, че ответницата Ж. З. Д. е получила при начална липса на основание процесната сума, доколкото между ищцата и ответницата не е налице договор, поради което претендира връщането . Ето защо, предявява посочените по-горе искове.

С обжалваното решение искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен за сумата в размер на 9000 лв., представляваща получена при начална липса на основание сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2023 г., до погасяването, като е отхвърлен до пълния предявен размер поради погасяване на задължението в хода на процеса. Искът за мораторна лихва е отхвърлен изцяло, предвид факта, че не е доказано ответницата да е изпаднала в забава.

Решението е обжалвано само от ответницата в частта, с която искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО в обжалваната част.

За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: обедняване на ищеца – предаването на сумата в размер на 25000 лв. в полза на ответника; обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 25000 лв. от ищеца; изискуемост на вземането – моментът на осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за имущественото разместване.

Не се спори между страните, че с банкови преводи, извършени на 25.11.2022 г., 29.11.2022 г., 12.12.2022 г. и 16.12.2022 г., ищцата е заплатила по банковата сметка на ответницата Ж. З. Д. сумата в общ размер на 25000 лв. Не спори също така, че плащането е било предназначено за погасяване на задължение на ищцата, възникнало по договор за изработка, сключен с П.Й.Т., както и че сумата в размер на 25000 лв. е предадена от ответницата на посоченото лице, изпълнител по договора за изработка, сключен с ищцата.

Видно от платежните нареждания, с които са извършени посочените парични преводи от страна на Ж. З. Д., е посочено, както следва: в преводно нареждане от 25.11.2022 г. основанието за превод в размер на 10000 лв. е: за П.Д., отоплителна инсталация, Банкя, ****; в преводно нареждане от 29.11.2022 г. основанието за превод в размер на 3000 лв. е: за П.Д., стени, гипс, Банкя, ****; в преводно нареждане от 12.12.2022 г. основанието за превод в размер на 6000 лв. е: за П.Д., радиатори, Банкя, ****; в преводно нареждане от 16.12.2022 г. основанието за превод в размер на 6000 3 лв. е: за П.Д., отоплителна инсталация, Банкя, ****.

Съгласно разписки, представени от ответницата и неоспорени от ищцата, ответницата е предала на П.Т., както следва: на 28.11.2022 г. сумата в размер на 10000 лв., получена по нейната банкова сметка от В. Б. във връзка с ремонт на къща, намираща се в гр. Банкя, ул. ****, на 01.12.2022 г. сумата в размер на 3000 лв., получена по нейната банкова сметка от В. Б. във връзка с ремонт на къща, намираща се в гр. Банкя, ул. ****, на 15.12.2022 г. сумата в размер на 6000 лв., получена по нейната банкова сметка от В. Б. във връзка с ремонт на къща, намираща се в гр. Банкя, ул. ****, на 19.12.2022 г. сумата в размер на 6000 лв., получена по нейната банкова сметка от В. Б. във връзка с ремонт на къща, намираща се в гр. Банкя, ул. ****.

Следователно, установява се, че между ищцата, в качеството на възложител, и П.Т., в качеството на изпълнител, е бил сключен договор за изработка с предмет – ремонт на къща на ищцата, намираща се в гр. Банкя, ул. ****, като по изрична договорка между страните възнаграждението по договора е платено по банков път по банкова сметка на трето за това правоотношение лице – ответницата Ж. З. Д., която е била овластена да получи плащането от страна на изпълнителя П.Т.. Установява се, че непосредствено след получаване на плащанията ответницата е предала получените по нейната банкова сметка суми в брой на П.Т. – изпълнител по договора, сключен с ищцата, имащ правото да получи плащанията.

На основание чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Доколкото в случая изпълнението на задължението на възложителя по процесния договор за изработка – ищцата Б., да заплати договореното възнаграждение в полза на изпълнителя - П.Т., е изпълнено по банкова сметка на овластено от кредитора на това задължение лице, то по силата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението е надлежно, т.е. следва да се счита, че същото е извършено в полза на изпълнителя по договора - П.Т..

Във връзка с изложеното съдът счита, че по делото не е доказано да е налице обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер на 25000 лв. от ищеца, тъй като същата се счита получена от страна на П.Т., с който ищцата е сключила договор за изработка и за който са били предназначени извършените от ищцата банкови преводи.

На това основание исковете се явяват неоснователни, тъй като ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за връщане на процесната сума.

Както беше посочено, същата е получена от П.Т., поради което последният следва да отговаря пред ищцата за връщане на сумата по сключения между страните договор за изработка, в случай че ищцата докаже, че е упражнила надлежна правото си да 4 развали договора, поради неизпълнение от страна на изпълнителя. Потвърждение за това е и фактът, че именно П.Т. е заплатил в хода на процеса част от претендираната сума (16000 лв.), което е било основание за частичното отхвърляне на главната претенция, което е видно от разписки за извършени преводи от 14.06.2023 г., 30.06.2023 г. и 02.07.2023 г.

Във връзка с изложеното решението в обжалваната част следва да бъде отменено и искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД бъде отхвърлен изцяло.

Доколкото по делото се установи, че ответницата не дължи връщане в полза на ищцата на претендираната сума в размер на 25000 лв., тъй като не се е обогатила със същата, то ответницата не дължи никакви разноски на ищцата за първоинстанцинното производство.

Ето защо, определение № 25478/11.06.2025 г. по гр.д. № 20572/2023 г. по описа на СРС, 45 състав, следва да бъде отменено, и вместо него бъде отменено решението на СРС и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 2070,96 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, като разноските по производството пред първата инстанция бъдат оставени в тежест на ищцата.

По разноските:

При този изход на спора само въззивникът има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 858,97 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16749/12.09.2024 г. по гр.д. № 20572/2023 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта, с която ответницата Ж. З. Д. е осъдена да заплати на ищцата В. Л. Б. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 9000 лв., представляваща получена при начална липса на основание сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2023 г., до погасяването, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Л. Б., ЕГН ********** срещу Ж. З. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 9000 лв., представляваща непогасена част от получена при начална липса на основание сума, съгласно банкови преводи, извършени на 25.11.2022 г., 29.11.2022 г., 12.12.2022 г. и 16.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2023 г., до 5 погасяването.