Решение № 279 от 18.02.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 38/2026
- Вид
- Решение № 279
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Стоян Вълчев
Цитирани разпоредби
- чл.142 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.104, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69, ал.9 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.18, ал.4 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕШЕНИЕ
№ 279
Ямбол, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267280700038 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д. С. Д. от [населено място], [улица], [община], [област], чрез адв.З. И. Д. от АК-[област], със служебен адрес и адрес за призоваване и връчване на съобщения [населено място], [улица], [ет., №] против Решение № 2153-28-77/05.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№1012-28-148/06.11.2025 г. против разпореждане № 2113-28-783#1/06.10.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.18, ал.4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. С. Д..
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, явно противоречие с материалноправните норми и липсва материалноправна компетентност на издателя да прилага нищожна подзаконова норма, поради което се претендира да се отмени оспореното решение и се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Д., който подържа жалбата и исканията в нея на посочените основания.
За ответната страна се явява процесуалния й представител гл.юрисконсулт М., която оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображения отразени в депозирано писмено становище.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление №2113-28-782/09.09.2025 г. Д. С. Д. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с придобит осигурителен стаж като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Не се спори между страните, а и от приложените по преписката доказателства се установява, че към датата на подаване на заявлението Д. С. Д. е навършила 52 години 01 месеца 13 дни и има като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България осигурителен стаж от I категория труд 17 години 07 месеца и 16 дни и от III категория труд 12 години 07 месеца и 15 дни, като съгласно чл.104 КСО общият й осигурителен стаж превърнат към трета категория труд възлиза на 42 години 00 месеца 02 дни.
С разпореждане № 2113-28-783#1/06.10.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.18, ал.4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. С. Д., като жалбата й с вх.№1012-28-148/06.11.2025 г. против последното е оставена без уважение с Решение № 2153-28-77/05.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, получено от пълномощника на адресата с известие за доставяне на 13.01.2026 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-77/05.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Д. С. Д. с вх.№1012-28-148/06.11.2025 г. против разпореждане № 2113-28-783#1/06.10.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.18, ал.4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. С. Д..
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
За да постанови решението си директорът на ТП на НОИ–Ямбол се мотивира, че на основание чл.69, ал.1 КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Посочва, че от 31 декември 2016 г. на основание чл.69, ал.9 КСО възрастта за лицата по ал.1-7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал.1,2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал.4 и 7. На база посочените правни норми е направен извода, че Д. няма право на пенсия по чл.69, ал.1 КСО, т.к. същата към датата на заявлението за пенсия няма навършена възраст от 54 години и 4 месеца, а има такава от 52 г. 01м. и 13 дни и следователно не са изпълнени условията на чл.69, ал.9 КСО.
Както беше посочено, страните не според по фактите, а по правото и спорния въпрос понастоящем е дали е приложима нормата на чл.69, ал.1 КСО или тази на чл.69б, ал.1 КСО, в която връзка настоящият състав приема следното.
Съгласно чл.69б, ал.1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1.навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Нормата изисква освен навършване на съответната възраст, лицата и да са работили „при условията на първа категория труд“, като последното изискване трябва да се разглежда в светлината на чл.104, ал.1 КСО и приетата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).
В случая целия осигурителен стаж на Д. С. Д. от I категория труд в размер на 17 години 07 месеца и 16 дни е като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Въпросният осигурителен стаж при работа в системата на МО е на база положен от Д. труд на длъжност „работник“ и не попада в нито една от хипотезите на чл.1 от Наредбата, поради което трябва да се приеме, че не е полагала труд при условията на първа категория.
Обхванати от първа категория труд са лица, които упражняват тежък труд и живота им е изложен на пряка опасност, но не са включени лицата, работещи на длъжностите и по законите отразени в чл.69 КСО, в т.ч. и труда на военнослужещите.
В тази връзка според чл.222 от ЗОВСРБ трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, но той се приравнява на такъв по силата на закона.
Нормата на чл.104, ал.1 КСО сочи, че трудът от първа категория се определя с акт на Министерския съвет и такива са ПКТП (отм)., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).
В чл.1 от НКПТ е записано изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд и това са тези, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот, ката сред тях не попадат военнослужещи по ЗОВСРБ.
Ето защо Д. С. Д. попада в обхвата на чл.69, ал.1 КСО, а не в този на чл.69б, ал.1 КСО, отнасящ се за лицата, които са придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Поради това само формалното съответствие на изискванията на чл.69б, ал.1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от лицето длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП.
След като от безспорно установените по делото факти е видно, че Д. С. Д. не отговаря на изискването за придобиване на право на пенсия по чл.69, ал.1 КСО, доколкото като за 2025 г. лицата придобиват право на пенсия при навършена възраст от 54 г. и четири месеца за мъжете и жените, а Д. не е навършила тази възраст, то няма право на пенсия на посоченото основание.
Предвид посоченото Решение № 2153-28-77/05.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Д. С. Д. с вх.№1012-28-148/06.11.2025 г. против разпореждане № 2113-28-783#1/06.10.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли ведно с искането за присъждане на направените по делото разноски.
При този изход на делото и с оглед направените искания, жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и 47 евроцента) евро.
Водим от горното, Я А С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. С. Д. от [населено място], [улица], [община], [област], чрез адв.З. И. Д. от АК-[област], със служебен адрес и адрес за призоваване и връчване на съобщения [населено място], [улица], [ет., №] против Решение № 2153-28-77/05.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№1012-28-148/06.11.2025 г. против разпореждане № 2113-28-783#1/06.10.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.
ОСЪЖДА Д. С. Д. от [населено място], [улица], [община], [област], чрез адв.З. И. Д. от АК-[област], със служебен адрес и адрес за призоваване и връчване на съобщения [населено място], [улица], [ет., №] да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и 47 евроцента) евро.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. Д. от [населено място], [улица], [община], [област], чрез адв.З. И. Д. от АК-[област], със служебен адрес и адрес за призоваване и връчване на съобщения [населено място], [улица], [ет., №] за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия: