Определение № 196 от 25.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Велико Търново, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно търговско дело № 20254001000107 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 вр. чл.

262, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 262, ал.2, т.1 ГПК.

С разпореждане № 106 от 19.03.2025 г., постановено по частно търговско дело № 20244100900077 по описа за 2024 година, Окръжен съд - Велико Търново е върнал обратно частна жалба с вх.№ 567/14.01.2025г., подадена от „ДЕЛКОЛАДА” ООД, със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул. „Освобождение” №48, представлявано от Г. И. Г. управител, против Разпореждане № 225/09.08.2024г., постановено по ч.т.д. №77/2024г. по описа на ОС - Велико Търново, като подадена след изтичането на срока за обжалване.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от „ДЕЛКОЛАДА” ООД, с ЕИК 104642117, със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул. „Освобождение” №48, представлявано от Г. И. Г. - управител.

Обосновават се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Дружеството – жалбоподател навежда, че изводите на съда, че жалбата е просрочена не се подкрепят от събраните в производството доказателства и са резултат от превратен анализ на установените по делото факти. Събраните доказателства разколебавали доказателствената сила на удостовереното в ПДИ с изх.№ 32321/15.08.2024 година по ИД 520/2024 година на ЧСИ В. Г. до степен такава, че да не може да се приеме с абсолютна увереност, че на посочените в него дати действително не е намерен служител на „Делколада”ООД, който да приеме книжата. По отношение на възприетото от първоинстанционния съд, че възражение от 18.09.2024 година можело да се тълкува като извънсъдебно признание, жалбоподателят мотивира виждането си, че съдебната практика трайно и последователно приема, че извънсъдебното признание на даден факт не създава презумптивна увереност в действителното съществуване в обективната действителност на същия този факти, поради което въпросното извънсъдебното признание на даден факт няма обвързваща съда доказателствена сила. Събраните доказателства опровергавали доказателствената сила на удостоверенията по ПДИ с изх.№ 32321/15.08.2024 година по ИД 520/2024 година на ЧСИ В. Г., че дружеството не е намерено на адреса на управление. Липсвало основание за приложението на чл. 50 от ГПК и дружеството не следвало да се третира като уведомено по реда на въпросната разпоредба, в контекста на чл. 47 от същия Закон. Дружеството било узнало за Разпореждането за издаване на изпълнителен лист на много по-късен етап, като в 1 рамките на чл. 407 от ГПК депозирало и частната си жалба. Допълнително извънсъдебното признание не обвързвало съда, доколкото други доказателства относно признатия факт не били събрани. Като приел, че жалбата е просрочена, пъе порвоинстанционният съд постановил необоснован съдебен акт, което представлявало основание за неговата отмяна.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на атакуваното Разпореждане рег.№ 106/19.03.2025 година по ч.т.дело № 77/2024 година по описа на ВТОС и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия чрез администриране на частната жалба от 14.01.2025 година.

Настоящият състав на Апелативен съд – Велико Търново намира частната жалба за процесуално допустима – като подадена от легитимирана страна, в преклузивния едноседмичен срок за обжалване и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Апелативен съд – Велико Търново, след като взе предвид изложеното в жалбата, както и като съобрази материалите по делото и закона, намира същата за неоснователна, водим от следното:

Съгласно разп. на чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.2, т.1 от ГПК, жалбата се връща, когато е подадена след изтичане на срока за обжалването й.

Предмет на настоящото производство е единствено правилността на разпореждането, с което е върната частната жалба. Разпореждането, с което е издаден изпълнителният лист не е предмет на настоящото производство.

За да направи такъв краен извод, че частната жалба е просрочена, първоинстанционният съд е извел водещ мотив, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на ответника - жалбоподател по реда на чл.50, ал.4 ГПК на 30.09.2024г. бил изтекъл на 14.10.2024г. вкл., а частната жалба била подадена след изтичането му - едва на 14.01.2025г., поради което следвало да бъде върната като просрочена на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд е извел и допълнителен аргумент, сочейки, че има данни, че жалбоподателят „Делколада“ ООД, представляван от управителя Г. И. Г., чрез процесуален представител адв. М. Я., е признал в подадено възражение по чл.423 ГПК от 18.09.2024г. неизгодния за него факт, че още на 04.09.2024г. управителят Г., на място в кантората на ЧСИ В. Г. се е запознал с ИД №520/2024г. по неговия опис, по което съобразно удостовереното в мотивите на стр.2 в Решение №4/02.01.2025г. по В.гр.д.№1090/2024г. по описа на ВТОС, с молба от 13.08.2024г. е присъединен втори ИЛ между същите страни, издаден от ВТОС по настоящото ч.т.д. №77/2024г. по описа на ВТОС.

Въззивният съд споделя направеният краен извод на първоинстанционния съд, с водещ мотив, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на ответника жалбоподател по реда на чл.50, ал.4 ГПК на 30.09.2024 г. Видно от представените от частния жалбоподател с молба с вх.№1118/24.01.2025г. документи, ЧСИ е приел, че : поканата за доброволно изпълнение до „Делколада“ ООД на задължението по издадения на 09.08.2024г. изпълнителен лист въз основа на обжалваното Разпореждане №225/09.08.2024г. по т.д.

№77/2024г. по описа на ВТОС, по ИД №520/2024г. по описа на ЧСИ В. Г., с район на действие ВТОС, с изх.№32321/15.08.2024г., е редовно връчена на длъжника „Делколада“ ООД по реда на чл.50, ал.4 ГПК вр. чл.47, ал.1 ГПК на 30.09.2024г. , като връчителят при ЧСИ е удостоверил в разписката към ПДИ с изх.№ 32321/15.08.2024г. извършени посещения по седалище и адрес на управление на дружеството в гр. В.Търново, ул.“Освобождение“ № 48, на 15.08.2024г., 29.08.2024г. и 16.09.2024г. и залепено на 16.09.2024г. на входната врата уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, както и че на адреса няма офис, ПК, фирма или служител, съгласен да получи книжата.

Не се опровергава удостовереното в поканата за доброволно изпълнение чрез събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства ..

По изрично разпореждане на закона (чл. 50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, при спазването обаче не на общите 2 предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване на уведомление. Константна е практиката на ВКС и в насока, че при условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е лишено от логика, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е нормата и на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата.

Връчване на длъжника на ПДИ по реда на чл.50, ал.4 ГПК е осъществено на 30.09.2024г., преклузивният срок за обжалване на процесното разпореждане по чл.407 ал.1 ГПК е изтекъл на 14.10.2024г. вкл. /понеделник, присъствен ден/, а частната жалба е подадена на 14.01.2025г., поради което е правилна преценката на първоинстанционния съд, че следва да бъде върната като просрочена на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане, с което е върната частната жалба е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 106 от 19.03.2025 г., постановено по частно търговско дело № 20244100900077 по описа за 2024 година на Окръжен съд - Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3