Определение № 3361 от 30.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3361 гр. Варна, 30.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Радостин Г. Петров мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20233100501731 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.390, ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. № 59669/09.08.2023г., подадена от "БИ ЕС ЕЙ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 103968334, със седалище гр.

Варна, чрез управителя на дружеството Снежана Сурталова, против определение № 9142/28.07.2023г., постановено по ч. гр. д. № 7808/2023г. по описа на РС-Варна, с което е отменено допуснатото обезпечение с определение № 7422/19.06.2023г., постановено по същото дело, на бъдещ иск, предявим от „Би Ес Ей България“ ООД против "Диженю в Боттеге" ООД, ЕИК 205302474, със седалище гр. Варна, за осъждане на бъдещия ответник да заплати на молителя сумата от 9442,83 лв., представляваща натрупани разходи за съхранение на Пристанище Варна Запад и демюрейджи за Контейнер № *******, за което са издадени Фактура № ******** г. и Фактура № ********* г., чрез налагане на запор върху движими вещи на длъжника, а именно: негова стока - дрехи, намираща се в склада му в гр.

**********, до размера на исковата сума от 9442,83 лв., на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени.

Жалбоподателят излага, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е аналогично на предявяване на бъдещ иск, с 1 оглед и обстоятелството, че последното е подадено в предоставения от съда едномесечен срок. Счита, че доколкото съставът на съда, допуснал обезпечението, и този пред когото е подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е един и същ, то последният факт е служебно известен на съда, поради което и не е следвало да се отменя допуснатото обезпечение, независимо, че страната е пропуснала да уведоми съда за това.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред РС-Варна е образувано по молба на "БИ ЕС ЕЙ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 103968334, със седалище гр. Варна, с която на основание чл.390, ал.1 ГПК е отправено искане за допускане обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу "Диженю в Боттеге" ООД, ЕИК 205302474, със седалище гр. Варна, за заплащане на сумата от 9442,83 лв., представляваща натрупани разходи за съхранение на Пристанище Варна Запад и демюрейджи за Контейнер № *******, за което са издадени Фактура № ******** г. и Фактура № ********* г. Отправеното искане е за допускане обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху движими вещи на длъжника, а именно: негова стока - дрехи, намираща се в склада му в гр.

**********, до размера на исковата сума от 9442,83 лв., на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК.

След преценка на изложените в молбата фактически твърдения, ВРС с определение № 7422/19.06.2023г. е допуснал обезпечение на бъдещия иск, чрез налагане на запор върху движими вещи на длъжника, а именно дрехи, намираща се в склада му в гр. **********, до размера на исковата сума от 9442,83 лв., като е указал на молителя в едномесечен срок от получаване на определението за допускане на обезпечение да предяви бъдещия иск срещу "Диженю в Боттеге" ООД, ЕИК 205302474. Препис от определението е връчен на „Би Ес Ей България“ ООД на 21.06.2023 г., като в рамките на 2 едномесечния срок по чл. 390, ал. 3 от ГПК не е представено доказателство за предявяване на бъдещия иск, поради което и съдът служебно е отменил допуснатото обезпечение с определение № 9142/28.07.2023г. по делото.

Въззивният съд намира определението на РС-Варна за правилно.

Съгласно чл. 390, ал. 3 от ГПК в случаите, когато е допуснато обезпечение на бъдещ иск, съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец, като ако не бъдат представени доказателства за предявяване на иска в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. В настоящия случай видно от данните в първоинстанционното производство, съдът е дал едномесечен срок за предявяване на иска, като е указал на молителя, че срокът тече от връчване на определението за допускане на обезпечение на бъдещия иск. Видно приложеното по делото съобщение, определението е връчено на страната на 21.06.2023г., поради което и едномесечният срок за предявяване на иска е изтекъл на 21.07.2023г. От данните в първоинстанционното производство не се установява молителят - бъдещ ищец да е представил доказателство за предявяване на бъдещия иск, каквото задължение последният има и съгласно даденото разрешение в ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид, че с определението за допускане на обезпечение съдът изрично е указал на страната за последиците от непредявяване на бъдещия иск, а именно, че ще отмени служебно допуснатото обезпечение.

Изложеното в частната жалба за приравняване по правни последици на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в срока по чл. 390, ал. 3 от ГПК с предявяването на бъдещ иск, не може да бъде споделено. Съгласно определение № 180/25.03.2009г. по ч.т.д. № 170/2009г., II т.о. по описа на ВКС не е налице тъждество между исковото и заповедното производство, което да обуславя правна възможност за приложение правилата на обезпечителния процес към последното и приравняване по правни последици на заявлението по чл. 410 от ГПК с тези на исковата молба. ВКС изрично е посочил, че не е налице правна възможност за разширително тълкуване на понятието „иск“ по смисъла на чл. 390, ал.3 от ГПК, в което да се включва подаденото от заявителя – кредитор „заявление за издаване на заповед за изпълнение“.

3

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното определение, с което допуснатото обезпечение е отменено служебно от съда по реда на чл. 390, ал. 3 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9142/28.07.2023г., постановено по ч. гр. д. № 7808/2023г. по описа на РС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4