Определение № 5609 от 12.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5609 гр. Варна, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502580 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК, образувано по частна жалба вх. №88345/22.10.2025г. по описа на ВРС на В. Е. Й., ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена лично и чрез пълномощник адвокат П. Г. Х.. Предмет на обжалване е разпореждане №38419/06.10.2025г. на Варненски районен съд, 12-ти състав, постановено по ч.гр.д. №7383/2025г. по описа на ВРС, в частта му касателно присъдените на страните разноски за заповедното производство, приключило с обезсилване на издадената заповед за изпълнение, съответно в частта, в която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя – кредитор „А1 България“ ЕАД.

Твърди се в жалбата, че с оглед обезсилването на заповедта за изпълнение разноски на кредитора не се следват, евентуално същите следва да бъдат в по-малък от присъдения размер, съответно на длъжника следва да се присъдят разноски в пълния им претендиран и доказан размер. Наред с това, според жалбоподателя, липсва основание и за издаване в полза на кредитора – заявител на изпълнителен лист за разноските, включени в обезсилената заповед за изпълнение. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваните му части и по същество завишаване по размер на разноските, дължими на длъжника, отказ за издаване на кредитора на изпълнителен лист за разноски, евентуално намаляването им по размер.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл.407, ал.1 ГПК. При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна – кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Като сочи, че присъдената главница е платена след издаването на заповедта за изпълнение, кредиторът настоява, че длъжникът е станал причина за завеждането на делото и поради това носи отговорност за сторените разноски съразмерно с тази част от претенцията. Моли частната жалба да бъде оставена без 1 уважение.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

В рамките на заповедното производство, водено по ч.гр.д. №7383/2025г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), в полза на кредитора – заявител „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, е била издадена заповед за изпълнение на парични задължения на длъжника В. Е. Й., ЕГН **********, произтичащи от два сключени между страните договора, за главници, лихви за забава и неустойки в общ размер на 720,74 лева. В заповедта са включени и разноските на кредитора в общ размер на 73,53 лева (в т.ч. 24,52 лв. -държавна такса и 49,04 лв.- юрисконсулско възнаграждение). С разпореждане от 23.06.2025г. (необжалвано от заявителя и влязло в сила) е отказано издаване на заповед за изпълнение за част от претендираните със заявлението вземания.

След подадено от длъжника възражение кредиторът е бил уведомен за възможността да предяви по реда и в срока по чл.415, ал.4, вр. ал.3 и ал.1, т.1 ГПК иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед за изпълнение.

С нарочна молба кредиторът е уведомил заповедния съд, че след издаването на заповедта за изпълнение длъжникът е върнал предоставеното му за ползване оборудване, за неизпълнението на което задължение е била начислена включената в заповедта неустойка в размер на 400,00 лв., платил е и сума в общ размер на 241,28 лв., за която се признава, че покрива изцяло претендираните главници, включени в заповедта за изпълнение, поради което за А1 България ЕАД е отпаднал правния интерес да води установителен иск за главницата. Поискано е, обаче, издаване на изпълнителен лист за разноските, тъй като плащането е сторено след образуването на заповедното производство и издаването на заповед за изпълнение. Изрично е заявено, че кредиторът няма да води установителен иск за присъдената със заповедта за изпълнение мораторна лихва.

По разпореждане на заповедния съд препис от това писмено изявление на кредитора е връчен на длъжника, който в нарочна писмена молба е оспорил като неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за разноските, инкорпорирани в невлязлата в сила с оглед своевременното й оспорване с възражение заповед за изпълнение, поискал е нарочно да му бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство с оглед обезсилването на заповедта.

Произнасяйки се едновременно по всички искания, с разпореждане №38419/06.10.2025г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 3643/24.06.2025 г. - изцяло по отношение на включените вземания за главници, лихви за забава и неустойки, произтичащи от сключени между страните договори за услуги (в общ размер на 720,74 лева), частично – по отношение на разноските; присъдил е разноски на длъжника в размер на 22,05 лева - съразмерно на обезсилената заповед в частта относно присъдената мораторна лихва (79,46 лв.); разпоредил е в полза на заявителя да бъде издаден изпълнител лист за разноските, включени в заповедта за изпълнение.

Заповедта на изпълнение е годно изпълнително основание след влизането й в сила - чл. 404, т. 1, предл. 4-то, вр. чл. 416 от ГПК. В случая с издадената заповед за изпълнение е била оспорена своевременно от длъжника с нарочно възражение по чл.414 ГПК. С оглед и подаденото нарочно становище на заявителя – кредитор (молба вх. №75673/05.09.2025г.) за липса на правен интерес да води установителен иск за част от вземанията си по оспорената заповед (междувременно погасени чрез плащане от 2 длъжника), с изявление за отказ да заведе иск за установяване на останалата част от вземанията, съответно изричното становище на длъжника по дължимостта на разноски на кредитора с искане за присъждане на разноски в негова полза (отговор вх.

№81606/29.09.2025г.) заповедният съд дължи произнасяне първо по съдбата на оспорената заповед за изпълнение (обезсилва ли издадената заповед и в кои части) и по насрещната отговорност за разноските в заповедното производство.

Искането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, съдържащо се в заявлението, следва да бъде предмет на разглеждане едва след като е налице разрешаване на въпроса по подаденото от длъжника възражение. Преди влизане в сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася било в хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК, било по основателността на възражение по чл.414а ГПК, е недопустимо разглеждането на искането за издаване на изпълнителен лист по издадената заповед.

В случая заповедният съд се е произнесъл направо по искането за издаване на изпълнителен лист, въпреки че със същото разпореждане е обезсилил заповедта за изпълнение (в т.ч. частично по отношение на разноските на кредитора), което разпореждане подлежи на обжалване и към момента на произнасянето по чл.416, ал.1, вр. чл.406 ГПК същото не е било влязло в сила. Ето защо това произнасяне (за издаване на изпълнителен лист) се явява преждевременно, което обуславя неговата недопустимост.

Касателно оспорваното с частната жалба произнасяне с разпореждането от 06.10.2025г. по разноските, дължими на всяка от страните в заповедното производство с оглед обезсилената заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Актът, с който се произнася съда по това искане е определение. Произнасянето по искането на страните за присъждане на разноски е обусловено от изхода на спора – чл.78 ГПК.

Това в конкретния означава, че съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски при произнасянето си в хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК и с оглед изричното искане на длъжника, заявено както с подаденото възражение, така с отговора си по молбата на кредитора за обезсилване на заповедта за изпълнение, но издаване на изпълнителен лист. В случай, че съдът е пропуснал да стори това или произнасянето му по разноските е неправилно, по преценка на страните, пререшаването на въпроса за разноските може и следва да се извърши по реда на чл.248 от ГПК. За целта е необходимо както нарочно сезиране от заинтересованата страна, така и провеждане на процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК. Не съществува законова пречка заповедният съд да преразгледа изцяло даденото от него разрешение по въпроса за дължимостта и размера на разноските, в т.ч. и да отхвърли изцяло искането на страната при произнасянето си по реда на чл.248 от ГПК. Едва този съдебен акт подлежи на самостоятелен инстанционен контрол – чл.248, ал.3 от ГПК.

В този смисъл и доколкото с настоящата частна жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на разрешението на въпроса за разноските на страните, определени по размер с разпореждането от 06.10.2025г. и се иска преразглеждане на този въпрос с цялостно отхвърляне на искането на кредитора (или намаляване на дължимите му разноски по размер), съотв. присъждане в цялост на разноските на длъжника, съдът приема, че частната жалба съставлява молба по чл.248 от ГПК на длъжника за изменение на разпореждането (определението) за разноските.

Компетентен да разгледа и произнесе тази молба е заповедният съд, като едва този 3 негов съдебен акт ще подлежи на инстанционен контрол – чл.248, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения атакуваният съдебен акт в частта му относно разпореденото издаване на изпълнителен лист и самият, издаден въз основа на него изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени, като делото следва да бъде върнато на заповедния съд за последващо произнасяне при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото определение.

В частта й, касателно присъдените на страните разноски за заповедното производство, частната жалба на длъжника следва да се изпрати служебно на Варненски районен съд за разглеждане и надлежно произнасяне по реда на чл.248 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане №38419/06.10.2025г. на Варненски районен съд, 12-ти състав, постановено по ч.гр.д. №7383/2025г. по описа на ВРС, в частта му, с която е разпоредено в полза на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да бъде издаден изпълнителен лист за направените съдебно - деловодни разноски в размер на 21,82 лева - заплатена държавна такса и 43,63 лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП, и издадения въз основа на това разпореждане изпълнителен лист рег. №4185 от 09.10.2025 год.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд, 12-ти състав, за последващо произнасяне след влизане в сила на заповедта за изпълнение в частта й за разноските при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото определение.

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх. №88345/22.10.2025г. по описа на ВРС, на В. Е. Й., ЕГН **********, с адрес в град Варна, разпореждане №38419/06.10.2025г. на Варненски районен съд, 12-ти състав, постановено по ч.гр.д.

№7383/2025г. по описа на ВРС, в частта му касателно присъдените на страните разноски за заповедното производство, приключило с обезсилване на издадената заповед за изпълнение,.

ВРЪЩА на Варненски районен съд, 12-ти състав, по ч.гр.д. №7383/2025г., частна жалба вх. №88345/22.10.2025г. по описа на ВРС, на В. Е. Й., ЕГН **********, подадена лично и чрез пълномощник адвокат П. Г. Х., за разглеждане и надлежно произнасяне по реда на чл.248 от ГПК на съдържащото се в нея искане за изменение на разпореждане №38419/06.10.2025г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5609 гр. Варна, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: