Определение № 105 от 22.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600122 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341 и сл. НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. Я. – защитник на подсъдимия С.

Д. Р., срещу протоколно определение № 354/08.04.2026 г. по НОХД № 18/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която мярката му за неотклонение е изменена от „домашен арест“ в „задържане под стража“.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че с присъда № 16/08.04.2026 г. подсъдимият Р. е признат за виновен в извършване на тежко умишлено престъпление – предумишлено убийство, извършено при квалифициращи обстоятелства, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при първоначален строг режим.

При така постановената осъдителна присъда правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 309, ал. 3 НПК.

Законът въвежда оборима презумпция за реална опасност от укриване при налагане на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от десет години, какъвто е настоящият случай.

Настоящият съдебен състав намира, че тази презумпция не е била 1 оборена. Действително, подсъдимият е имал коректно процесуално поведение и е спазвал наложената мярка „домашен арест“. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни да неутрализират риска от укриване след постановяване на осъдителна присъда с толкова значителен размер на наказанието.

От значение в тази насока е и обстоятелството, че подсъдимият е български гражданин, но живее и работи в чужбина – в Германия. Това сочи на липса на трайна и стабилна обвързаност с територията на Република България, респективно с населеното място адреса на изпълнение на домашния арест.

Същевременно следва да се отчете и изключително високата степен на обществена опасност на деянието – предумишлено убийство, осъществено при утежняващи обстоятелства, както и тежестта на наложеното наказание.

Тези фактори обосновават необходимостта от вземане на най-тежката мярка за неотклонение с оглед целите по чл. 57 НПК.

Не се споделят възраженията за липса на мотиви. Макар изложените съображения да са лаконични, те съдържат необходимите фактически и правни основания за извода на съда.

При тези данни атакуваното определение се явява правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 354/08.04.2026 г. по НОХД № 18/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която мярката за неотклонение спрямо С. Д. Р. е изменена от „домашен арест“ в „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3