Решение № 114 от 28.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Кърджали, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20255100500061 по описа за 2025 година

С решение № 372 от 20.12.2024 г., постановено по гр. д. № 122/2024 г., Районен съд – М. е признал за установено по отношение на В. Х. М. и В. Й.

М., че С. Х. Х. е собственик на 1/3 идеална част, придобита по наследство от баща му Х. А. Х., на следните имоти: 1.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., 2.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., 3.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., 4.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., 5.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., 6.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К. и 7.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К.. С решението съдът е отменил, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нот.акт № *, том *, рег. № ***, дело № */**** г. на нот. Г. Г., с който В. Х. М. е била призната за собственик по наследство и давностно владение на недвижими имоти, до размер на 1/3 идеални части от описаните по-горе недвижими имоти. Осъдил е В. Х. М. и В. Й. М. солидарно 1 да заплатят на С. Х. Х. направените разноски в общ размер на 2 560 лева.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците В. Х. М. и В. Й. М., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват като неправилно – постановено в проитворечие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Излагат съображения, че са прибодили собствеността върху претендираните недвижими имоти по давност, както и че не са оборени констатациите в издадения им нотариален акт за собственост. Поради изложеното, молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 124 от ГПК като неоснователен. Претендират разноски.

В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържат жалбата си.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемия С.

Х. Х. не е постъпил. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, оспорва жалбата. Предсдтавя писмена защита, в която излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са предявени от С. Х. Х. (въззиваем в тази инстанция) против В. Х. М. и В. Й. М. (въззивници) установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство на 1/3 идеална част от седем поземлени имота, подробно индивидуализирани в исковата молба. Твърденията на ищеца са, че е процесните седем позезмлени имота са възстановени на баща му – наследодателят Х. А. Х., с решение на ПК – М. с решение от 02.11.1995 г., както и че след възстановяването на имотите и до смъртта на баща му през 2012 г. същите са се владеели от последния, а след това от него. Ответницата В. Х. М. (сестра на ищеца) живяла преимуществено в чужбина и никога не се е интересувала от имотите и не ги е владяла.

Ответниците В. Х. М. и В. Й. М., в отговора на исковата молба, релевират твърдение, че са придобили процесните седем позезмлени имота по 2 давност в резултат на осъществено от тях владение повече от 20 години, за което са се снабдили с нотариален аккт.

Не е спорно по делото, че с решение № 35АЖ от 02.11.1995 г. на Поземлена комисия – М. (прието по делото като доказателство) е възстановено правото на собственост на Х. А. Х., съгласно плана за земеразделяне в землището на с. В., общ. М., обл. К., на земеделски земи, понастоящем представляващи: 1.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., с адрес на поземления имот: обл. Кърджали, общ. М., землището на с. В., местност „Т.“, с площ 1000 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 9, с предишен идентификатор: няма; с номер по предходен план: 006051, при посочени съседи, 2.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., с адрес на поземления имот: обл. К., общ. М., землището на с. В., местност „Я.“, с площ 2001 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 8, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 001041, при посочени съседи, 3.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., с адрес на поземления имот: обл. К., общ. М., землището на с. В., местност „А.“, с площ 1001 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 4, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 010004, при посочени съседи, 4.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., с адрес на поземления имот: обл. К., общ. М., землището на с. В., местност „Ч.“, с площ 2299 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 9, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план:

014017, при посочени съседи, 5.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., с адрес на поземления имот: обл. К., общ. М., землището на с. В., местност „У.“, с площ 2000 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 4 , с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 009011, при посочени съседи, 6.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., с адрес на поземления имот: обл. К., общ. М., землището на с. В., местност „Г.", с площ 3

1500 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 9 , с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 006050, при посочени съседи, и 7.) поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. В., общ. М., обл. К., с адрес на поземления имот: обл. К., общ. М., землището на с. В., местност „Е.“, с площ 501 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 8, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 001021, при посочени съседи.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 1/14.02.2024 г., издадено от кметство с. В., общ. М., се установява, че Х. А. Х. е починал на **.**.**** г. и е оставил за свои наследници: С. Х. Х. (дъщеря), С. Х. Х. (син и ищец по делото) и В. Х. М. (дъщеря и ответник по иска). Не е спорно, че вторият ответник В. Й. М. е съпруг на първата ответница В. Х. М..

Установено е по делото, че с нотариален акт са собственост на недвижим имот по наследство и на основание чл. 587 ал.2 от ГПК № */**.

**.**** г., том *, рег. № ***, н. д. № */**** г. на нотариус с рег. № *** - Г. Г., ответницата В. Х. М. е призната за собственик по наследство и по давностно владение на процесните имоти, предмет на настоящото производство и подробно описани по-горе.

С нотариален акт за покупко-продажба № ***/**.**.**** г. (след образуване на делото), том *, рег. № ***, нот. дело № ***/**** г. на нотариус с рег. № *** - Г. Г., ответниците В. Х. М. и В. Й. М. продават на трето лице – С. М. Х. процесните поземлени имоти.

При тази безспорно установена фактическа обстановка, спорно по делото е единствено придобили ли са по давност ответниците собствеността върху процесните поземлени имоти, респективно – притежава ли ищецът 1/3 идеална част от същите, като наследник на Х. А. Х..

От представеното по делото удостоверение изх. № РД-12-02-1581/20.02.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ – М. се установява, че за стопанските 2019-2020 г. до стопанската 2023-2024 г. имотите идентификатори - № ***, № ***, № ***, № ***,

№ ***, № *** и № ***, съгласно решение № 35АЖ на поземлена комисия от 02.11.1995 г., собственост на Х. А. Х. (процесните 4 поземлени имоти), са отдадени под наем за едногодишно ползване от наследника С. Х. Х. (ищец) на лицето М. А. Ю..

Разпитаният по делото свидетел Б. С. сочи, че познава ищеца от 40 години, както и неговия баща, а така също и ответницата В., на която й бил на гости през 1990 г. Установява, че наследодателят Х. имал земи, които били възстановени и известно време същите не са били работени, но когато дъщерята на ищеца и неговия зет започнали да се занимават с животновъдство същите започнали да ползват земите, за които даже са получавали и субсидиране от Държавата. Сочи, че от много време – най-малко десет години, са ги ползвали, както и че само те ги ползвали. Твърди, че е комшия и не е виждал друг да ползва земите. Установява, че ищецът С. е живял само в България и не е напускал държавата, а доколкото му било известно ответницата В. пребивавала в България, като същата живеела в Република Т..

Свидетелят не я е виждал в с. В.. Твърди, че ищецът С. владеел процесните имоти като пряк наследник и се грижил за тях минимум 10 години.

По делото е разпитан като свидетел М. А. Ю. – зет на ищеца (женен за дъщерята на ищеца), който установява, че бащата на ищеца – Х., имал имоти, които свидетелят ползвал от 2016 г. до понастоящем. Преди това тези имоти се ползвали от ищеца С., който никога не е живял извън страната. Твърди, че откакто е женен – от около 20 години, ответницата В. не е ползвала тези имоти, от време на време – на години, три години, същата идвала в България на гости за по една седмица.

Разпитаният по делото свидетел М. Ч. сочи, че се познава с ответника В. от деца, заедно били родени и заедно са учили. Познава ответницата В. откакто се оженила за В.. Установява, че живее в Г. и в Т. и е идвал в с. В. през 1983 г., 1986 г. и 2017 или 2018 г. Идвал на гости. Ответникът В. му показвал къде имат земи. В. му казвала, че имат 10-11 декара, обаче били на брат й и сестра й. Виждал е нивите засети с тютюн преди повече от 10 години.

По делото е разпитана като свидетел и С. М., живуща в гр. Б., Република Т., която установява, че били родени в едно село с ответницата В.. Знаела къде са нивите на В. и нейния съпруг, те били седем ниви, около 10 декара. Твърди, че през 2014 г. ответниците отглеждали тютюн на тези ниви. Знаела, че Х. оставил тези седем ниви на всички наследници. Изрично заявява, че след 2014 г. не е виждала нивите да се обработват.

5

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че процесните поземлени имоти са били възстановени на Х. А. Х. – наследодател на ищеца и първата ответница, с решение на поземлена комисия от 02.11.1995 г. След смъртта на наследодателя през 2012 г. собствеността върху поземлените имоти е придобита по наследство от неговите наследници, в това число ищецът и първата ответница, като всеки от тях наследява по 1/3 идеална част от тях.

При това положение, след като съсобствеността произтича от наследяване, презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена, като всеки от наследниците е владелец на своите идеални части от поземлените имоти и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.