Определение № 462 от 22.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Сливен, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500256 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. В. И., ЕГН **********, управител на „МИШОНИ КОМЕРС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ******* против определение № 2/07.07.2025г. на съдията по вписвания при СлРС, с което е било отхвърлено заявлението на жалбоподателя заличаване на обща възбрана върху имуществото на „ИНТЪРГ“ АД вписана в Службата по вписванията – Сливен с дв.вх.№ 3048/06.07.2010г., акт.203, том I.

В частната жалба се посочва, че определението на Съдията по вписванията при РС - Сливен е неправилно и незаконосъобразно.

Страната счита, че прекратяването на действието на общата възбрана е последица от прекратяване на производството по несъстоятелност. По тази причина не било необходимо съдът да постановява в решението си по 1 прекратяване на производството по несъстоятелност изричен диапозитив в тази насока. Отпадането на общата възбрана било законова последица и не зависила от волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл.738, ал.2 от ТЗ общата възбрана се заличавала служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и за да допусне заличаване, СВп не се нуждаел от допълнителен акт по чл.31, ал.2 от ПВп. В този смисъл била практиката на ВКС и на СлОС.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и на Съдията по вписванията да се укаже да извърши заличаване на общата възбрана наложена на „ИНТЪРГ“ АД вписана в Службата по вписванията – Сливен с дв.вх.№ 3048/06.07.2010г., акт.203, том I, както и делото да бъде върнато на Службата по вписванията за извършване на действията по чл.32в от ПВ.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

„ИНТЪРГ“ АД е бил обявен в несъстоятелност. В хода на производството по несъстоятелност е била наложена обща възбрана върху имуществото на длъжника с дв.вх.№ 3048/06.07.2010г., акт.203, том I.

Жалбоподателят е закупил недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на Сливен от обявеното в несъстоятелност дружество чрез неговия синдик през 2019г., за което бил съставен Нотариален акт № 159/22.01.2019г. С решение № 68/02.06.2020г. по т.д.н. 101/2009г. на СлОС производството по несъстоятелност на „ИНТЪРГ“ АД е било прекратено. Със съдебното решение е било постановено заличаване на дружеството в Търговския регистър. Били са прекратени правомощията на синдика. Дружеството в несъстоятелност е било заличено в ТР, но наложената обща възбрана не е вдигната.

На 07.07.2025г. жалбоподателят подал заявление до СлВп с искане да бъде заличена наложената обща възбрана на „ИНТЪРГ“ АД. Към заявлението били приложени съдебните решения за обявяване на ТД в несъстоятелност, за прекратяване на производството по несъстоятелност, нотариален акт за покупко – продажба на имота закупен от заявителя през 2019г., извлечение от ТР. С определение № 2/07.07.2025г. съдията по вписванията отказал да заличи 2 наложената обща възбрана на имуществото на „ИНТЪРГ“ АД. Решаващ аргумент в мотивите му е, че в решението на СлОС, с което е прекратено производството по несъстоятелност липсва изричен диспозитив за заличаване на наложената обща възбрана.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 09.07.2025г. Частната жалба е депозирана на 10.07.2025г., в рамките на законоопределения седмодневен срок.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая безспорно е налице правно легитимиран субект, подал молбата за заличаване на вписана в производство по несъстоятелност обща възбрана върху имотите на обявения в несъстоятелност търговец „ИНТЪРГ“ АД, гр.Сливен по чл. 715 от ТЗ – лице, което е придобило недвижим имот, включен в МН с надлежно постановление на съда по несъстоятелността, влязло в сила и надлежно вписано в СлВП.

Действително, налице е вписана обща възбрана върху имуществото на търговеца „ИНТЪРГ“ АД, гр.Сливен, постановена с решението за откриване на производството по несъстоятелност и обявяване на търговеца в такава.

Производството по несъстоятелност обаче е прекратено и търговеца е заличен в ТР с Решение № 68/02.06.2020г. по т.д.н.№ 101/2009г. на СлОС.

Прекратяването на действието на общата възбрана, наложена в производството по несъстоятелност, е последица от прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 735, ал.1 от ТЗ, каквото е налице в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 735, ал.2 от ТЗ, с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по ал.1, съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички 3 кредитори и е останало имущество. Именно по тези въпроси съдът по несъстоятелността е задължен да се произнесе с решението си по чл. 735 от ТЗ, но не и относно прекратяване действието на наложената обща възбрана, което прекратяване настъпва по силата на закона /чл. 738, ал.1 от ТЗ/. Поради това, дали съдът ще го посочи или не в решенето си като последица от прекратяване на производството по несъстоятелност, е без правно значение за настъпване на тази последица. Съгласно разпоредбата на чл. 738, ал.2 от ТЗ, общата възбрана се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Служебното заличаване следва да се разбира, че е относимо до съдията по вписванията за техническото му оформяне, като не се налага изричен акт, съгласно чл. 31, ал.2 от ПВп. В тази насока е категоричната задължителна съдебна практика, постановена от ВКС. Като е приел, че следва в случая да е налице изричен, официален /както е наречен в обжалвания отказ/ акт на органа, наложил възбраната, съдията по вписвания е нарушил императивната разпоредба на закона и е постановил незаконосъобразен акт.

С оглед изложеното, като е постановил отказ за отбелязване на заличаване, съдията по вписвания е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на вписването.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2/07.07.2025г. 15 от 17.04.2018 г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано отбелязване на заличаване, вх.№ 3682/07.07.2025г. на заявлението по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

Вместо това постанови:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 32 от ПВп, заличаване на обща възбрана, вписана върху имуществото на „ИНТЪРГ“ АД, заличено, по молба, вх.№ 3682/07.07.2025г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен, подадена от „МИШОНИ КОМЕРС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, *******.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5