Определение № 729 от 17.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Стара Загора, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500396 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.417 и чл.418 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Ю.Б.“- АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез пълномощника си адв. Д. М. от АК – С. против разпореждане № 3004/25.04.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1470/2025г. по описа на РС - Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу П. И. П. за сумите: 65,50 лв. - такси за периода 20.08.2024 г. до 19.02.2025 г. и 180,00 лв. - разходи по уведомяване на длъжника по Договор за потребителски кредит № FL1392713 от 19.06.2023 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист върху претендираните суми: 65,50 лв. - такси за периода 20.08.2024 г. до 19.02.2025 г. и 180,00 лв. - разходи по уведомление на длъжника. Претендира направените разноски.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК от „Ю.Б.“- АД, гр.С. срещу длъжника П. И. П. с ЕГН ********** от с. Ч.г., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 1

27 549,69 лв. от които: 22 742,86 лв. - главница за периода от 19.08.2024 г. до 19.02.2025г., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № FL1392713 от 19.06.2023 г.; 915,32 лв. - възнаградителна лихва за периода от 19.09.2024 г. до 19.02.2025 г.; 1 300,87 лв. - мораторна лихва за периода от 19.09.2024 г. до 19.02.2025 г.; 65,50 лв. - такси за периода от 20.08.2024 г. до 19.02.2025 г.; 180,00 лв. - разходи по уведомяване на длъжника за периода от 20.08.2024 г. до 19.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /26.02.2025г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски по делото включващи 504,09 лв. държавна такса и 1 841,05 лв. адвокатско възнаграждение. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № FL1392713 от 19.06.2023 г., сключен между „Ю.Б.“ - АД /като кредитор/ и П. И. П. /като кредитополучател/.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите: 65,50 лв. - такси за периода 20.08.2024 г. до 19.02.2025 г. и 180,00 лв. - разходи по уведомяване на длъжника по Договор за потребителски кредит № FL1392713 от 19.06.2023 г.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

По отношение на таксите в размер на 65,50 лв., за да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводните книги. В случая, в извлечението приложено към заявлението, е посочено, че се претендират такси в размер на 65,50 лв., която сума обаче не е индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава възможност на заповедния съд да провери за какво са претендираните начислени такси и дали са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Този пропуск не може да бъде саниран с конкретизиране на претендираните суми за такси в заявлението или частна жалба, тъй като същите следва да бъдат посочени конкретно в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист извлечението от счетоводните книги на банката.

В конкретния случай заявителят претендира такси в общ размер на 65,50 лв. за периода 20.08.2024 г. - 19.02.2025 г., които изобщо не е ясно от извлечението как са получени и което с оглед изложеното по-горе прави още по-наложително наличието на разбивка в извлечението на претендираните 2 такси, нещо което в случая не е налице - в извлечението от счетоводните книги е посочена само сумата от 65,50 лв. като „такси“ за периода 20.08.2024 г. 19.02.2025 г., без никаква друга конкретизация на вземането.

По отношение на разходите по уведомление на длъжника по потребителски кредит в размер на 180,00 лв., въззивният съд намира следното: съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, са действия по управление на кредита. Ето защо разноските, които кредиторът прави във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, тъй като представляват такса за действия, свързани с управлението на кредита.

Предвид противоречието й с императивни правни норми, претенцията за заплащане на сумата от 180,00 лв. разходи по уведомление на длъжника по потребителски кредит е неоснователна.

Посочената претенция, от която произтича вземането за разходи по уведомление на длъжника в размер на 180,00 лв. директно противоречи на чл.

33, ал.1 ЗПК вр. чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Твърденията в заявлението сочат, че предпоставка за начисляване на такси и разноски е единствено забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл.33, ал. 1 ЗПК/. Налице е противоречие и с чл. 10а, ал.2 ЗПК, тъй като разходите които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит /чл. 10а, ал.1 ЗПК/.

В заключение въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло 3 потвърдено.

По отношение на искането за заплащане на сторените разноски в настоящото производство в размер на държавна такса 15 лв., доколкото частната въззивна жалба е неоснователна, то същите не следва да се присъждат на частния жалбоподател.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3004 от 25.04.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1470/2025г. по описа на РС - Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу П. И. П. за сумите: 65,50 лв. - такси за периода 20.08.2024 г. до 19.02.2025 г. и 180,00 лв. разходи по уведомяване на длъжника за периода 20.08.2024 г. до 19.02.2025 г .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4