Определение № 2222 от 24.06.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2222 гр. П., 24.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20261720105558 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“, чрез юк. М., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът В.

А. Т., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 707,68 евро главница за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***************** г., ведно със законната лихва за период от ********* г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 73,03 евро - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от ***************** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ *********г. по описа на РС – К..

Съгласно чл. 130, изр. първо ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Според т. 10а от Тълкувателно решение по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

В случая по ч.гр.д. № *********г. по описа на РС – К., в полза на заявителя „Топлофикация-П.“ АД срещу В. А. Т. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 707,68 евро - главница за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***************** г., ведно със законната лихва за период от ********* г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 73,03 евро - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от ***************** г.

С разпореждане № *********г. на заявителя са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията си срещу длъжника в рамките на едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият състав намира, че последните са неправилни.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , трябва да са налице две кумулативни предпостваки: 1) препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2) връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната 1 собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и следва да се тълкува стриктно и да намери приложение единствено при наличието и на двете изискуеми кумулативни предпоставки. Длъжникът, след като не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по чл. 94 ЗГР , ще бъде възпрепятстван да узнае за издадената срещу него заповед за изпълнение, въпреки изпълнената процедура по залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК. Поради това и за да се гарантират правата му, законодателят е предвидил, че въпросът за дължимостта на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания следва да се разреши в рамките на съдебно исково производство, в което същият да бъде представляван от назначен на основание чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител. Тълкуването на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. "в" вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL). В случай че длъжникът има различни регистрирани постоянен и настоящ адрес, за да е приложима нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, следва препис от заповедта за изпълнение да му е връчен по реда на чл. 47 ГПК и на двата адреса, както и призовкарят да е събрал и отразил в съдебните книжа данни, че лицето не живее и на двата адреса, в който случай той би бил възпрепятстван да узнае за издаването на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *********г. по описа на РС – К., е връчен на длъжника В. А. Т. на регистрирания й настоящ адрес, който съвпада с постоянния й адрес – гр. П., ул. „П.“ **, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Липсва отбелязване в разписката, че адресатът не живее на посочения адрес, с посочване на конкретния източник на тези данни. Препис от заповедта е връчен на длъжника В. А. Т. и на посочения от заявителя адрес – гр. П., ж.к. Т., ********* отново по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като отново липсва отбелязване в разписката, че адресатът не живее на посочения адрес, с посочване на конкретния източник на тези данни. Във всички съобщения длъжностното лице – връчител е отбелязало единствено датите, на които е извършило посещения на адресите, както и че не е открило адресатът там.

Следователно липсва втората кумулативна предпоставка, визирана в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

С оглед изложеното, разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът В. А. Т. да не живее на постоянния си и настоящ адрес.

Въз основа на горните съображения настоящият състав намира, че препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника на *********г. по реда на чл. 47, ал 5 ГПК, който в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е депозирал възражение, поради което заповедта е влязла в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

Последното обосновава извод, че за „Топлофикация-П.“ АД липсва правен интерес от предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Поради това и съгласно чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК 113012360, срещу В. А. Т., ЕГН **********, искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № ********* г., по описа на Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - П. в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца на посочения адрес на ел.поща.

2

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3