Решение № 296 от 11.11.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. См., 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20225400500259 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 60003/21.02.2022 г. по гр.дело № 295/2018 г.

См.ският районен съд осъжда „А.“ ООД-гр.См. да заплати на Р. И. М. сумата от 6 082 лв., представляваща стойността на разрушените покрив, втори и първи етаж от жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.* по КК на гр.См., като отхвърля иска за разликата над 6 082,00 лв. до претендирания размер от 12 000 лв.; осъжда „А.“ ООД-гр.См. да заплати на Р. И. М. разноски по водене на делото в размер на 1 332,97 лв., съобразно уважената част от иска, а от друга страна – осъжда Р. М. да заплати на „А.“ ООД разноски по водене на делото в размер на 443,85 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

С допълнително решение № 60009/12.05.2022 г. по същото дело „А.“ ООД-гр.См. е осъдено да заплати на Р. И. М. и законната лихва върху сумата от 6 082 лв., считано от датата на предявяване на иска 14.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен същият иск за законна лихва за периода 15.03.2013 г. - 14.03.2018 г.

1

С това допълнително решение е оставена без уважение и молбата на Р.

И. М. с вх.№ 60085/21.03.2022 г. за допълване на Решение № 60003/21.02.2022 г. по горното дело в останалата й част - относно искането за произнасяне по направено от ищцата искане за обезщетение за т.нар. "косвени вреди", описани от нея в писменото й становище преди съдебното заседание от 22.12.2021 г.

Срещу основното и допълнителното решения са подадени допустими въззивни жалби от Р. И. М. и насрещна въззивна жалба от „А.“ ООД-гр.См..

Р. М. с въззивна жалба с вх. № 60086/21.03.2022 г., подадена чрез нейния пълномощник адв.Ст. Ил., и с допълнение към жалбата с вх.№ 60089/22.03.2022 г., подадено лично от нея, обжалва основното решение в частта, с която е отхвърлен искът и за разликата над 6 082,00 лв. до претендирания размер от 12 000 лв.; както и в частта, с която е осъдена да плати на същото дружество 444,85 лв. разноски според отхвърлената част от иска.

С въззивна жалба вх.№ 60171/01.06.2022 г. тя атакува допълнителното решение в частта, с която е отхвърлен искът и против „А.“ ООД за заплащане на законната лихва върху горната главница за периода 15.03.2013 г. 14.03.2018 г. Към последната жалба е подадено и допълнение лично от ищцата, с вх.№ 60173/02.06.2022 г., с което се обжалва допълнителното решение и в частта, с която е оставена без уважение молбата и за допълване на решението по искането и за произнасяне по направено от нея искане за обезщетение на т.нар.косвени вреди, описани в становището и преди заседанието от 22.12.2021 г.

Р. М. иска отмяна на решенията в тези части и пълно уважаване на претенциите и, ведно с всички направени разноски пред двете инстанции.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК с вх.№ 60179 от 31.05.2022 г., подаден чрез пълномощника адв.Св. Н., ответникът „А.“ ООД-гр.См., представляван от Ас. Ю. С. оспорва жалбите на Р. М. и иска потвърждаване на решението в обжалваните от нея части, както и присъждане на направените разноски.

От своя страна, „А.“ ООД-гр.См., чрез адв.Св. Н., с допустима насрещна жалба по чл.263, ал.1 ГПК атакува основното и допълнителното решение в частта, с която това дружество е осъдено да плати на Р. М. сумата от 6 082 лв. обезщетение и законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска на 2

14.03.2018 г. до окончателно изплащане.

С отговор вх.№ 60178/07.07.2022 г. Р. Ат.-М., чрез пълномощника си адв.Ст. Ил., както и с подаден лично от нея отговор вх.№ 60180/03.06.2022 г., оспорва насрещната въззивна жалба и моли решението в обжалваните от ответника части да се потвърди.

В съдебно заседание Р. М., редовно призована, лично и с пълномощника си адв.Ст. Ил., поддържа своите жалби и оспорва насрещната жалба на ответното дружество.

За „А.“ ООД-гр.См., редовно призовано, пълномощникът адв.Св. Н. оспорва жалбите на ищцата и поддържа своята насрещна жалба.

Страните са представили в дадените им от съда срокове и писмени защити.

Съдът установява следното:

Решението следва да се потвърди в частта, с която ответното дружество е осъдено да плати на Р. М. сумата от 6 082 лв., представляваща стойността на разрушените покрив, втори и първи етаж от жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.* по КК на гр.См.; и с която е отхвърлен искът и за разликата над 10 300 лв. до 12 000 лв. за същата стойност. То следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът и за разликата над 6 082 лв. до 10 300 лв., както и законната лихва върху тази разлика, считано от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на разликата; както и в частта за разноските, като съответно и се присъди и разликата над 6 082 лв. до 10 300 лв., ведно със законната лихва от 14.03.2018 г. до окончателно изплащане. Следва също така да се потвърди допълнителното решение във всичките му части. Съображенията за това са следните:

В доклада по делото на РС, обективиран в определение № 60638/06.10.2020 г., РС-См. квалифицира предявения иск като такъв по чл.49 ЗЗД и извършва съответно разпределяне на доказателствената тежест. В обжалваното решение е дадена правна квалификация на иска по чл.260, ал.2 във вр. с чл.260, ал.1 ЗЗД. Съдът приема, че в случая ответното дружество, вместо указаните в конструктивното становище дейности по обезопасяване на сградата, е предприел действия и за нейното укрепване, без наличието на одобрен инвестиционен проект за укрепването. Като е предприел действия по 3 укрепване на сградата, без да са били налице предпоставките за това, и тези действия са довели до събаряне на сградата, и като не е предупредил ищцата, че не му е представен необходимият проект за укрепването, изпълнителят е причинил вреди на ищцата, за които той отговаря, съгласно чл.260, ал.2 от ЗЗД. Счетено е, че са налице предпоставките на посочената разпоредба за ангажиране отговорността на ответника за причинените на възложителя имуществени вреди, като дължимото обезщетение на ищцата следва да бъде определено в размер на реално претърпените вреди, изчислени към момента на настъпването им, които се съизмеряват с пазарната стойност на сградата към момента на разрушаването й /2013г./, възлизаща според заключението на вещото лице на 6 082 лв.

Настоящият състав споделя извода на РС-См., че страните са били обвързани от договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, чието неизпълнение от ответното дружество е основание ищцата да търси от него обезщетение за причинените и от неизпълнението вреди. След като основанието на претенцията произтича от сключен между страните договор, правилно е дадена правна квалификация на иска, свързана с този договор, вместо такава по чл.49 във вр чл.45 ЗЗД, която предпоставя извънгодоворна отговорност – от непозволено увреждане.

Въззивният съд намира, че правната квалификация на иска е по чл.88, ал.1, изр.2 във вр. чл.265, ал.2 ЗЗД, като причините за този извод се посочват по-долу.

Макар да е възприел неправилна правна квалификация на предявения иск като цифрово изражение по чл.49 ЗЗД в доклада, а в решението – по чл.260, ал.2 ЗЗД, вместо действителната такава-по чл.88, ал.1, изр.2 във вр. чл.265, ал.2 ЗЗД, РС-См. не се е произнесъл по непредявен иск, съответно – атакуваното решение не се явява недопустимо. От последното е видно, че са обсъдени заявените от ищцата фактически обстоятелства, както и насрещните такива от страна на ответника, и диспозитивът отговаря на предявеното искане. Т.е., СмРС обсъжда относимите към спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните, разглежда спорното материално право според въведените от ищцата твърдения и дава, съобразно формираното от него вътрешно убеждение, отговор на предявеното искане 4 посредством диспозитива. Възприетата от СмРС неправилна правна квалификация на иска обаче не е довела до неправилно разпределение на доказателствената тежест и оттам - до ограничаване възможностите на страните да докажат твърденията си.

Съгласно разрешението по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „в рамките на правомощията си въззивният съд, който е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон, извършва самостоятелна проверка на правната квалификация. При констатация, че тя е неправилно определена от първата инстанция, трябва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и да разреши материалноправния спор по същество.“ След като в първата инстанция не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, при извършваната от въззивния съд преквалификацията на иска от такава по чл.260, ал.2 ЗЗД такава по чл.88, ал.1, изр.2 във вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД, въззивният съд не е длъжен да дава на страните съответни указания по доказателствената тежест, за да обезпечи правилното приложение на повелителна материалноправна разпоредба. В подобен смисъл е напр. Определение № 383 от 31.03.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 4296/2016 г., IV г. о.; Решение № 31/04.03.2021 г. по гр.дело № 1919/2020 г. на І г.о. на ВКС.

Настоящият състав намира, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл.88, ал.1, изр.2 във вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД, защото отклонението на ответното дружество от поръчката на ищцата е толкова съществено, че работата става негодна въобще – вместо сградата да се обезопаси съгласно предаденото на ответника Конструктивно становище, изготвено от нж.М. Г., сградата е разрушена, престава да съществува, като остават само част от зидовете на първия етаж и основите.

Основание за тези изводи дават приложените документи и разказаното от свидетелите М. Г. и Р. С.. Не се установява на ответника изобщо да е възлагано да укрепи къщата; а само да я обезопаси.

Св.М. Г. дава показания, че, като инженер-конструктор, изготвя конструктивно становище след оглед на къщата по поръчка на ищцата, към която е отправена заповед от общината във връзка с паднали камъни от северната и южната стена. Тя казва, че конструктивното становище е за 5

„укрепването“, но пояснява, че то е за да се спре падането на камъните към улицата, т.е., става дума именно за обезопасяване, както е записано и самото становище от 10.03.2013 г. В него е описано какво е най-общо съществуващото положение, фундирането и конструктивното състояние на сградата; изброени са дейностите, които трябва да се извършат за нейното обезопасяване и е дадено заключение.

Дейностите за обезопасяване са: да се постави временна ограда по имотната граница, плътна, с височина 200 см; да се направи скеле с височина до покрива по трите фасади, като се завържат северното и южното скеле през направения отвор с метално въже и по цялата височина на скелето се спуснат рогозки; да се покрие частично покривът с полиетилен, за да не се мокрят допълнително зидовете,

В заключителната част на становището са обособени две групи изводи: на първо място - че част от носещите елементи на конструкцията са деформирани и разрушени от атмосферните влияния; че има видими недопустими деформации; че се забелязва поддаване на основите и че конструкцията на сградата не е в състояние да бъде експлоатирана. На второ място – че е необходима реконструкция и преустройство за укрепване на външните зидове и подови конструкции, за да бъдат удовлетворени изискванията на чл.169 от ЗУТ за безопасност. В документа не са описани конкретни действия, етапи на работа, които да доведат до споменатите реконструкция и преустройство за укрепване на външните зидове и подови конструкции. Становището очевидно не представлява проект за реконструкция и преустройство на сградата въобще, нито конкретно за укрепване на нейните външни зидове и подови конструкции, по смисъла на ЗУТ.

Свидетелката Г. установява, че становището е внесено от ищцата за одобряване в общината. След като общината го одобрява, свидетелката го дава лично, на ръка, но без протокол, на технически ръководител в ответното дружество, за когото мисли, че се казва М. Д., и с когото се познава, защото самият строител отсъства от града. Няколко дни, след като му го предава, Г., водейки майка си на преглед, вижда, че къщата бива събаряна и спира работниците на строителя. Обажда се на ищцата, за да я уведоми, че всъщност сградата бива разрушавана. Свидетелката описва 6 какво вижда на място в сградата в онзи момент. Изтъква, че никой от „А.“ не и се обажда, нито търси съдействието и.