Акт от 09.05.2022, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н И Е

№

10 09.05.2022 г. град

Русе

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, четвърти състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА КАЛОЯНОВА при секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело № 694 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.А., ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република България гражданин на Турция, с обявен постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, aп. 1 против Заповед peг. №

5373пам-39/05.11.2021 г. на ВПД Директор на ОД МВР Русе. С обжалваната заповед на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ във връзка с чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на А. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Отнемане на правото на пребиваване в Република България и е определен 30- дневен срок, в който той следва да напусне страната. Заповедта се атакува като незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и на основни принципи, регламентирани в АПК и в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Ф.М.,***, поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на ОД МВР

Русе, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Т.Й., която оспорва жалбата като неоснователна. Иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди процесната заповед. Ангажира писмени бележки. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.

149, ал. 1 от АПК; от лице, адресат на административния акт и с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК; съответна е на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

М.А. е получил разрешение за постоянно пребиваване в Република България на 13.02.2009 г. на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, като непълнолетно дете на постоянно пребиваващия в страната турски гражданин и негов баща Ф. А., ЕГН **********. Именно в това си качество жалбоподателят е получил и български единен граждански номер.

А. е подал заявление вх. № 723/29.09.2021 г. за преиздаване на български личен документ „Разрешение за пребиваване".

Със съобщение № 723/29.09.2021 г. М.А. е уведомен, че спрямо него започва производство за налагане на принудителната административна мярка. Посочено е, че след извършени справки е установено, че лицето не е пребивавало на територията на страната в периода 18.04.2016 г. – 28.09.2021 г.

Разяснени са относимите спрямо неговия статус норми на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ и чл.40, ал. 4 от ЗЧРБ, като му е предоставен тридневен срок да даде обяснения и/или да направи възражения и да се запознае със събраните доказателства. Уведомен е за възможността да ползва преводач. Съобщението е получено лично от А. на същата дата.

М.А. се е явил в група „Миграция", ОД

МВР Русе и е представил писмено обяснение УРИ 537300

1869/11.10.2021 г. Посочва, че в периода 18.04.2016 г. – 28.09.2021 г. е пребивавал в Турция по няколко причини. На първо място в периода 21.04.2016 г. - 23.04.2017 г. е отбивал редовна военна служба, която е задължителна (клас и чин „Жандармерия“) като прилага документи за доказателство. На 11.05.2016 г. в Турция се е родило второто му дете – Е. А.. След уволнението от военна служба е работил в спортен клуб „Спорт комплекс", Истанбул, за периода 05.10.2018 г.

- 30.04.2021 г. Посочва, че е загубил българския си личен документ за задгранично пътуване и по тази причина му е съставен АУАН и издадено Наказателно постановление № 5373р-1757/05.10.2021 г., с което му е наложено административно наказание глоба. Приложил е следните документи:

Û Удостоверение за раждане на Н. А. на 24.06.2013 г.

Û Уволнителен документ № 51067702568 – оригинал на турски език и превод на български език.

Û Документ за отслужена военна служба № 33862279-903.11-2105184 - оригинал на турски език и превод на български език.

Û Документ за месторабота от 06.10.2021 г. - оригинал на турски език и превод на български език.

В хода на административното производство са извършени следните справки:

1. Справка за чужденец в АИС „ЕРЧ“ на 12.10.2021 г. – справката е за М.А..

2. Писмо рег. № 537300-1878/12.10.2021 г. до директора на ТД на НАП Варна относно осигуряването на лицето по реда на Кодекса за социално осигуряване и/или Закона за здравното осигуряване и отговор на административния орган от 18.10.2021 г. В отговора се сочи, че за жалбоподателя са налични данни за осигуряване по КСО (в периода март 2015 г. – май 2016 г.) и по ЗЗО (в периода февруари 2009 г. – август 2011 г. и март 2015 г. – май 2016 г.) като лице, работещо по трудов договор.

3. Справка за пътуванията на лице – чужд гражданин за периода 01.01.2011 г. – 28.10.2021 г., извършена на 28.10.2021 г. Справката е за М.А..

Установява се, че за последно той е напуснал страната през ГКПП Капитан Андреево - шосе на 18.04.2016 г. в 22,41 часа.

4. Справка за пътуванията на лице – чужд гражданин за периода 01.06.2018 г. – 28.10.2021 г., извършена на 28.10.2021 г. Справката е за Ф.А., баща на жалбоподателя.

Установява се, че за последно той е напуснал страната през ГКПП Капитан Андреево - шосе на 25.09.2018 г. в 16,15 часа.

5. Справка за пътуванията на лице – чужд гражданин за периода 01.01.2019 г. – 28.10.2021 г., извършена на 28.10.2021 г. Справката е за А. А., майка на жалбоподателя.

Установява се, че за последно тя е напуснала страната през ГКПП Капитан Андреево - шосе на 20.08.2019 г. в 19,33 часа.

6. Справка за актуално състояние за „Карадениз транспорт“ ООД, към 26.10.2021 г., като дружеството е с едноличен собственик на капитала и управител Ф….А..

По делото е приложена

Докладна записка per. № 5373р-1892/21.10.2021 г. на младши полицейски инспектор относно извършена проверка по местоживеене на М.А., като е докладвано, че същият не е установен на посочените от него адреси. Приложени са: ü Обяснения от Н. Д. Д. от 14.10.2021 г., като наемател на апартамент на адрес гр. Русе, ул. „****"

№ 7, вх. 2, ет. 2, ап. З – дава сведение за собственика на апартамента. ü Обяснения от Д.И. К. от 20.10.2021 г., като собственик на апартамент на адрес гр. Русе, ул. „****" № 7, вх. 2, ет. 2, ап. З. Посочва, че преди около 10 години е отдала имота си под наем на Ф. А., за период от две години, но след тяхното преместване не знае какво е станало. ü Обяснения от И. Р. Б. от 20.10.2021 г., като собственик на апартамент на адрес гр. Русе, бул. „****" 72, вх. 1, ет. 1, aп. 1. Посочва, че в този апартамент М.А. е живял заедно със съпругата си и детето си в периода 2014 г. – 2016 г., но след това са заминали за Турция.

След извършените справки и проверки, полицейски инспектор в група „Миграция“ е направил Предложение рег. № 5373р-1991/03.11.2021 г. до ВПД Директор на ОД МВР Русе за отнемане правото на пребиваване в Република България на турския гражданин М.А.. В Предложението е посочено, че за в периода 18.04.2016 г. – 28.09.2021 г. лицето не е пребивавало на територията на страната или на държава членка на Европейския съюз. Описани са всички справки и извършени проверки; проведеното интервю и дадените писмени обяснения; обстоятелствата, които според А. са наложили да пребивава в Турция за този продължителен период. Съобразен е периодът на епидемична обстановка в страната, който не може да послужи за налагане на ПАМ на чужденец, пребиваващ в страната. Посочените факти и обстоятелства водят до извода, че спрямо лицето следва се приложи ПАМ по смисъла на чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

В резултат на проведеното административно производство, ВПД Директорът на ОД МВР Русе е постановил Заповед peг. № 5373пам-39/ 05.11.2021 г. с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ във връзка с чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на М.А. е наложена ПАМ Отнемане на правото на пребиваване в Република България и е определен 30- дневен срок, в който той следва да напусне на страната. В мотивната част на заповедта са описани реализираните етапи на административното производство, установените факти и обстоятелства и правните основания, които обуславят налагането на процесната ПАМ. Заповедта е връчена лично на М.А. на 12.11.2021 г. в присъствието на преводач.

С Определение от 14.12.2021 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване. Дал е указание на страните, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е върху административния орган. На основание чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Недоволен от така постановената заповед, А. обжалва същата в настоящото съдебно производство с доводи за незаконосъобразност поради нарушение на чл. 35 от АПК; несъобразяване на административния орган с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ; нарушение на принципа на съразмерност, посочен в чл. 6 от АПК, както и в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Твърди се, че от дадените обяснения се установява, че той не е направил разлика между административнонаказателното производство във връзка с изгубения български личен документ за задгранично пътуване и административното производство за налагане на ПАМ. Описват се причините за напускането на страната през 2016 г. – отслужване на задължителна редовна военна служба; раждане на второ дете; непредвидени здравословни проблеми на съпругата му в началото на 2018 г.; ареста на баща му Ф. А. на 26.09.2018 г. от полицейските служби на Турция, който продължава и към момента; невъзможността на баща му да го упълномощи относно управлението на семейния бизнес в България. Прави се възражение, че поради неразбирането на разликата между двете производства – административно и административнонаказателно, тези причини не са изложени от М.А. при даването на писмените обяснения. Иска се отмяна на административния акт, с който се налага ПАМ и присъждане на разноски.

По искане на жалбоподателя, съдът допусна до разпит свидетелката С.К.А., която дава показания, че познава жалбоподателя от 2005 г., защото работи на семейния им паркинг с известно прекъсване през годините. Обяснява, че фирмата е създадена от дядото на М.А., впоследствие дейността е продължена от баща му, а при заминаването за Турция на неговите родители дейността се поема от неговия чичо. Знае, че баща му е в затвора в Турция и не може да му прехвърли дял от фирмата. Уточнява, че фирмата има два обекта – паркинг на хижа „Приста“ и в с. Волово. Поддържа връзка със семейството на А. в Турция по месенджър.

По искане на ответника до разпит е допусната полицейски инспектор С.А. М., която е реализирала административната процедура във връзка с подаденото заявление от М.А..

В гласните си показания свидетелката подробно разказва за всички установени факти и обстоятелства, които писмено са изложени в направеното от нея предложение за налагане на ПАМ на А.. Посочва, че от всички обстоятелства посочени в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ са съобразени продължителността му на пребиваване в страната и това че родителите му от дълги години са пребивавали на територията на страната. Проверката е доказала, че М.А. не фигурира по никакъв начин във фирмата на баща му, като тя се стопанисва от негови роднини.

Едноличен собственик на капитала и управител продължава да е баща му, въпреки че фирмата фактически се ръководи от чичо му. При явяването си пред административния орган той е бил придружен от адвокат – преводач, който си е осигурил самосотятелно.

По време на интервюто не е бил разискван въпросът за изгубения личен документ, поради което не е възможно да има смесване на производствата по налагане на ПАМ и по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Разпечатката съдържа 51 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6bbc393-9087-4dda-9004-a41d0c5d1576