Решение № 4105 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4105 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110153200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на З. И. Т. срещу „Макс Колект“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води изп. дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4907/2017 г., СРС, 128 с-в., за следните суми: 14,78 лв. – главница, 322,98 лв. – неустойка за прекратяване на договора и сума за устройство USB модем, като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че изпълнителният лист по ч.гр.д. № 4907/2017 г., СРС, 128 с-в е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в полза на „Макс Колект“ ЕООД, която в качеството си на взискател на 09.04.2013 г. е образувала изпълнително дело . Моли съдът да признае, че посочените суми са погасени по давност

Ответникът е уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК и в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост, поради погасяване на задължението по давниср на сумите по изпълнителен, издаден по ч.гр.д. № 4907/2017 г., СРС, 128 с-в., за следните суми: 14,78 лв. – главница, 322,98 лв. – неустойка за прекратяване на договора и сума за устройство USB модем, за събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело

1

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на вземането на ответника. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти - с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Видно от приложеното към настоящото производство, ч.гр.д. № 4907/2017 г., СРС, 128 с-в., издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 14,78 лв. – главница, 322,98 лв. – неустойка за прекратяване на договора и сума за устройство USB модем. Съобразно отбелязването върху заповедта, същата е влязла в сила на 07.04.2017 г., като е издаден изпълнителен лист от 26.04.2017 г., получен от пълномощник на заявителя на 26.05.2017 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.

116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В настоящия случай, в доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, 2 която е изрично разпределена от съда с изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение № 2110/13.05.2025 г., обявен за окончателен без възражения от страните. Ответникът, който е редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не ангажира доказателства по делото за установяване на релевантните факти от предмета на доказване, поради което и с оглед номера на образуваното изпълнително дело - по описа на ЧСИ Б – през 2017 г., съдът приема, че 5-годишния давностен срок е изтекъл най-късно към 31.12.2022 г.

С оглед горното, съдът намира, че правото за принудително изпълнение на задължението по изпълнителен лист от 26.04.2017 г., издаден по ч.гр.д.

4907/2017 г., СРС, 128 с-в., е погасено по давност, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

При този изход на спора право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК възниква единствено за ищеца, но такива не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че З. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. , не дължи заплащане на „Макс Колект“ ЕООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1П, офис 208, на сумата от 14,78 лв. – главница, сумата от 322,98 лв. – неустойка за прекратяване на договора и сума за устройство USB модем, за събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3